Голямата награда за литература на СУ „Св. Климент Охридски“ за 2004 г. бе присъдена вчера на писателя Антон Дончев. Ректорът проф. Боян Биолчев му връчи още Почетния знак на университета със синя лента и икона на свети Климент.
Антон Дончев е известен със своите исторически романи и с интереса си към миналото. Той е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Започва да пише разкази още като ученик, за да насочи по-късно усилията си предимно към историческите романи. Сред най-известните му произведения са „Пробуждане“ и „Време разделно“.
„Грехота е да кажа, че не се радвам на тази награда – каза писателят пред препълнената Аула на СУ. – За мен тя е много особена, защото още преди 50 години съм излязъл от този университет. Три книги има до главата ми – две библии и житието на св. Климент.
То е издадено в 1885 г. и не пише в гр. София, а в Средец. Затова награда с неговото име ми е особено скъпа. Последният ми роман е „Трите живота на Кракра“, ясно че става дума за Кракра Пернишки, за 50-годишната борба между българското царство и ромейската империя, която наричаме византийска, за войните, водени от Самуил и Василий II, най-силния император, който Византия е имала. 50 години един народ се бори против империя с наемници от 15-20 други народности, докато се предава с договор… Но има и документи, които крият неприятни истини за хората от онова време, в историята ни има трагични предателства, користолюбие, себелюбие
Но предателство има във всички истории и всички народи. Българинът за съжаление не е научил нищо от историята си.“
Антон Дончев е шестият писател, който получава престижната награда, която бе учредана през 1998 г. Преди него с нея бяха отличени Йордан Радичков, Ивайло Петров, Коста Павлов, Вера Мутафчиева и Борис Христов. В залата присъстваха писателите Любомир Левчев и Николай Стоянов, директорът на Университетското издателство Димитър Томов.
Първи поздравиха наградения посланиците на Швеция и Финландия у нас. В залата имаше много млади хора, студентка поздрави писателя с огромен букет, а журналисти от всички медии дълго не му даваха да си тръгне.
„Голямата и трагична грешка на днешното ни управление е загърбването на духовното, на културата – каза още писателят. – Без да се промени мисленето на хората, нищо не може да се направи. След 50-100 години никой няма да повярва как едно имущество от 100 150 милиарда се стопява, как властта, която реализира милиарди, няма пари за култура. Няма да повярват за това, което направиха с нашите интелектуалци, с нашия театър и музика. Ще се чудят защо не сме взели за пример Финландия или Швеция, а сме взели САЩ, които са друга планета.“
Романите на Антон Дончев са мостове между времената и световете, каза деканът на Факултета по славянски филологии проф. Валери Стефанов. Книгите му ни помагат не просто да опазим миналото, а да го разберем, и, разбирайки го, да разберем самите себе си.
Словото
Скъпи приятели,*
благодаря на хората, имали честта и щастието да получат преди мен тази награда, защото те, със своите дела и своите имена, изграждат и издигат нейната стойност. Трудно ми е да обясня какво означава за мен наградата на името на св. Климент Охридски. Пиша роман, в който главният герой носи на гърдите си пергамент, писан от ръката на светеца. Този ръкопис спасява не само неговата душа, но и живота му.
Българският княз Борис Михаил изпратил св. Климент в Кутмичевица и му подарил три къщи. До къщите издигнали три храма. От всяка къща до всеки храм водела каменна пътека. Къщите нови, храмовете нови, пътеките голи. Св. Климент извикал брата монах, който се грижел за градините. Знайно е, че светецът облагородявал не само човешки души, но и диви овошки. Ходели ученици и миряни по горите, та присаждали калеми от сливи, круши, ябълки на дивите дръвчета. Ширнали се овощни градини. 3500 души излезли с четмо и писмо от училището на св. Климент само за 7 години. Във времето, което историята нарича черните векове, тъмните векове, безпросветните векове на Европа.
Св. Климент казал на монаха: „Брате, трябва да посадим дървета около пътеките. Монахът му казал: „Светиня ти, мога да посадя липи и тополи. След 10-15 години ще има сянка, птици и песен. Но и липата, и тополата са меки дървета, не стават за греда на къща, нито за стълб на мост. Светецът попитал: „Тогава какво?“ Монахът отвърнал: „Дъбове. Но дъбът расте 50-100 години, като гледам твоята бяла брада и моята гола глава, нито ти, нито аз ще минем под сянката на тези дъбове.“ Свети Климент повелил: „Още днес посадете дъбовете.“
СУ „Св. Климент Охридски“ посажда жълъди и отглежда дъбове. А не е ли цялата наша страна един университет, едно училище, в което всички ние непрестанно се явяваме на изпита си по пътя от своя дом до храма, от материалното до духовното, от Цезаревото до Божието. Това трябва да помним, а най-вече тия, които временно са поели грижата за пътищата на нашата родина, че в една ръка трябва да стискаме шепа зърно, за да има какво да ядем, а в друга да държим жълъдите за бъдещите дъбрави, защото без дъбове няма гора, няма песен, няма народ.
Има една плоча за построяването на крепостта Битоля с тринадесет реда, издълбани на камък от цар Иван Владислав. Три-четири пъти се споменава словото българин. Самодържец български, за убежище и за спасение и за живота на българите, беше българин по род, Самуил цар самодържавен. Тези думи са дълбани тъкмо преди 1000 години. Днес ние можем да ги прочетем и да ги разберем. Защото със същите букви, с които е писал св. Климент, и същите думи, с които сега си говорим с вас.
Ако се обърнем назад и си припомним пътя, по който е минал народът ни, носил и пренесъл тези букви и тези слова, трудно е да повярваме. Това е чудо. Защото нашият народ винаги е намирал сили, смелост и любов да отгледа дъщери и синове, които да пазят св. Климентовите дъбове. И сега такива дъщери и синове отглежда Софийският университет с паметта и благослова на великия светец.
_____________
* Слово на Антон Дончев, което писателят прочете в Аулата на СУ, след като получи литературната награда.
