През юни 2020 г. главният оперативен директор на разплащателната компания Wirecard – Ян Марсалек изчезва безследно заедно с няколко милиарда долара. Месец по-късно The Insider и Bellingcat успяха да докажат, че измамникът се крие в Русия или Беларус и има дългогодишни връзки с разузнавателните служби.
Сега The Insider разкри подробности за това как разузнавателните служби са вербували Ян Марсалек с помощта на млада блондинка и след това са го скрили в Русия под прикритието на свещеник. Оказа се възможно и да се разбере какви услуги е предоставил Марсалек на руските разузнавателни служби. Освен всичко друго, той активно сътрудничи на ЧВК Вагнер, предава в Русия данни, получени от европейски разузнавачи, които работят за него, и помага за установяването на наблюдение на Христо Грозев.
Фаталната блондинка и наетата от Марсалек яхта
На 6 юли 2014 г. руският модел Наталия Злобина отпразнува своя 30-ти рожден ден на яхтата Poseidon III в компанията на новия си любовник Ян Марсалек, главен оперативен директор на разплащателната компания Wirecard, немска корпорация с бизнес за милиарди долари и добри връзки в правителствата на различни страни. Година по-късно Financial Times ще започне поредица от истории за измамите на компанията, които в крайна сметка ще доведат до официално разследване, претърсвания, масови арести и откриването на дупка от 2 милиарда долара през 2020 г. Така Марсалек ще стане най-търсеният финансов престъпник в Европа. Но тогава, през 2014 г., нищо не предвещава проблеми и Ян Марсалек, в черен костюм и снежнобяла риза, се качва на борда на Посейдон.
На борда Наташа ще запознае Марсалек със своя познат. „Това е Стас, генерал от ГРУ“, така Наташа ще представи своя приятел. Всъщност в официалната биография на Станислав Петлински (а всъщност той е Борис Грийн) не е посочено ГРУ, а администрацията на президента, а сега той дори скромно се нарича „съветник по сигурността“. Но по време на войната в Чечня Петлински е бил командир на част от специалните сили на ГРУ и оттогава е дълбоко замесен в дейностите на руското военно разузнаване.
Седейки на яхта в топлите юлски вечери (тържеството продължава три дни), Стас забавлява Ян с истории за подвизите му като командир на специалните части в Чечня и неговите шпионски приключения. Ян го слуша с нескрит интерес. Сякаш пред него се отваря прозорец към един досега недостъпен, но толкова примамлив свят. Марсалек отдавна се е интересувал от оръжия и стрелба, а самият Стас е отличен стрелец и, както се оказва, може да го уреди да отиде на затворено московско стрелбище, където елитът на руските специални сили – бойците на “Вимпел” и “Алфа” се обучават. Ян е нетърпелив да научи тайните на работата на офицерите от разузнаването, а Стас има отговорите на всички негови въпроси. Според показанията на двама гости на тържеството до края на първата вечер двамата били неразделни.
През следващите години Станислав Петлински взема все по-активно участие в бизнеса и личните начинания на Марсалек. Според няколко негови познати животът на Ян е разделен на „преди“ и „след Стас“. Петлински, който има апартаменти в Русия, Монако и Милано, започва да посещава Мюнхен и дори казва на приятели, че е изпратил болната си майка там за лечение – това е отлично извинение да вижда Марсалек по-често.
Наталия Злобина, която играе ключова роля във вербуването на Марсалек, неведнъж е помагала на Петлински да „установи контакт“ с лица, представляващи интерес за руските разузнавателни служби (The Insider знае поне един такъв случай). Но Наташа не просто ще запази връзката си с Марсалек – тя ще стане негов бизнес партньор.
Родената в Узбекистан Наталия Злобина по време на срещата с Марсалек е регистрирана в рекламна агенция, но преди това е успяла да работи като еротичен модел и актриса в траш-филми, където, наред с други неща, играе шпионка, която убива жертвите си с нервно-паралитично вещество в американо-руския еротичен трилър за вампири „Жажда за кръв 2” (1996). Злобина обещава на Марсалек да привлече руски инвеститор, който е готов да създаде партньорска компания за Wirecard. През август 2013 г. за тази цел тя регистрира стартъпа за плащане Bytemax LLC. Съсобственик е бизнес партньорът на Дмитрий Пянковски, който отговаря за развитието на системите за електронни плащания в правителството на Москва.
Оттогава Наташа и Ян поддържат близки лични и бизнес отношения. Колкото до бизнеса, нещата не вървят добре за Wirecard – въпреки всички московски връзки на Наталия, проектът с NFC плащане в метрото така и не стартира и Bytemax в крайна сметка дължи голяма сума пари на немския си партньор. От хакнатите писма става ясно, че Ян е дал инструкции на Наталия на кого и как да пише в Wirecard, за да отложи датата на плащане. Дългът така и не е погасен и Bytemax свива дейността си.
Но личните отношения между Ян и Наталия процъфтяват, както и търговските им начинания, които не са свързани с Wirecard. Двойката пътува из Русия и в чужбина за сметка на немска компания (в едно от писмата личният асистент на Марсалек резервира пътуване за Наталия до Барселона през март 2015 г., включително хотел, струващ 695 евро на вечер). А понякога Ян лети до Русия с частния си самолет, за да вземе Наталия и те прекарват един уикенд в Санторини, Гърция (имаше две такива пътувания през 2016 г.). В Русия Ян и Наталия отлитат за Грозни през септември 2013 г. Марсалек отиве там, за да се срещне официално с членове на семейството на Рамзан Кадиров. Кадиров и негови приятели е трябвало да се преместят в Европа и да „изперат“ около 400 милиона долара от сметките си в Хонконг. Там Наталия представя Ян като човек, способен да направи това.
Според източника на The Insider чеченците са се срещнали с Наталия и Ян още два пъти – във Виена и в Азия (това се потвърждава от данни за въздушни пътувания). Един от тримата чеченски спътници на Злобина по време на пътуване до Виена през 2014 г. е Ахмед Пакаев, беловлас майор от ФСБ, който преди това е служил като представител на Русия в Интерпол. Писма, получени от The Insider и Der Spiegel, показват, че Пакаев е запознал Марсалек с Константин Тороп, директор на така наречената Международна полицейска корпорация за обществена сигурност (МПКОС), неправителствена въоръжена група, на която според някои данни е била посочена от Интерпол с обвинения в неоснователно изпълнение на полицейски функции. В писмо до Ян Марсалек – на имейл jan.marsalek@stateofgrenada.org, за което се твърди, че принадлежи на служител от Гренада – Константин Тороп съобщава, че по препоръка на Пакаев на Марсалек е издадена членска карта на MПКОС.
Наталия Злобина организира други екстремни приключения за Ян, включително полет в стратосферата на изтребител МиГ през май 2016 г.
Въпреки, че официалното навлизане на Wirecard на руския пазар е отложено, Ян и Наталия стартират поне един съвместен проект – добив на криптовалута в Якутия. Фермата Atlas Mine с мощност 3 MW е построена с помощта на оборудване, закупено от Марсалек чрез офшорни сметки с помощта на британска посредническа компания. Проектът, изграден на принципа на финансова пирамида, кани инвеститори от трети страни да участват в първоначалното предлагане на токени при условията на минимална инвестиция от 100 долара с гаранция, че инвестицията ще се изплати след 6 месеца, а печалбата ще тече безкрайно. В брошурата с първоначално предложение авторите се позовават на предишен минен проект от същия оператор в Китай. Видеоклип, качен в Youtube през май 2018 г., показва процеса на инсталиране и „работното състояние“ на това, което изглежда като голяма платформа за копаене. Не е известно колко инвеститори е привлякъл проектът Yakut, но обектът не работи поне от 2021 г.
Не е известно в кой момент Наталия е започнала работа за руските разузнавателни служби, но със сигурност се е ползвала с някои от привилегиите, характерни за офицерите от разузнаването. И така, нейната паспортна информация в базата данни е заменена с информацията на друга жена. Освен това цялата информация за пътуванията на Наталия е изтрита от обширната база данни на руската магистрала. Подобни пропуски в базата данни са били открити по-рано сред руски шпиони и агенти под прикритие, включително Вадим Красиков, берлинският „убиец на велосипед“, който е работил за ФСБ.
Но защо изобщо им трябваше на руските разузнавателни служби да вербуват Марсалек? За да отговорим на този въпрос, трябва да поговорим малко за неговата биография.
Марсалек – възходът на измамник №1
Марсалек е роден на 15 март 1980 г. във Виена и е израснал на няколко километра, в предградието Клостернойбург. Учи във френски лицей, след това в местната гимназия. Добър ученик, надарен, красноречив, с много голям талант за компютърни науки, както казват бивши учители.
Винаги се е борил срещу правила и условности, казва майка му. Тя не общува със сина си от дълго време. През юни 1999 г., на 19 години, той бяга от дома си след спор с родителите си. Дълго време единствените признаци на живота му са сметките за мобилен телефон, спомня си майка му. След това през 1999 г. Wirecard започва да се развива като финансова компания. Майка му следи кариерата му в пресата: „Бях подозрителна към Wirecard дълго време. Ян направи кариера там толкова бързо, без дори да завърши училище. Как е възможно?“.
„Харизма“, казват почти всички бивши служители на Wirecard, когато ги питат за това. Бивши учители, бивши любовници и бивши приятели отговарят по същия начин. Вече на 20 години Ян Марсалек има харизма, специална комбинация от силно самочувствие и забележителна интелигентност. „Веднага го виждате като успешен човек, който знае какво говори и какво прави“, казва Пав Гил, бивш главен правен директор на Wirecard в Азия. „Красноречив, очарователен и много умен“, казва Йорн Леогранде, бивш ръководител на иновациите в Wirecard.
Wirecard първо поема техническата обработка на плащания с кредитни карти от онлайн търговци на дребно. Първоначално това са предимно порно и хазартни сайтове. А това е твърде мръсен и твърде малък бизнес за главния изпълнителен директор Маркус Браун, родом от Виена, преди работил за консултантската компания KPMG, който счита себе си за интелектуален пионер и винаги носи черни пуловери с висока яка в стила на Стив Джобс.
Браун иска да управлява глобална корпорация. Младият му асистент, също австриец и специалист по софтуер, му помага да постигне тази цел – след 10 години работа в компанията, 30-годишният Марсалек става главен оперативен директор през 2010 г. Липсата на диплома за училище не го спира – той знае как да програмира и е добре запознат със съвременните интернет- технологии. В зората на дигиталната революция това е достатъчно, за да впечатли основателя на Wirecard.
Тандемът Браун и Марсалек се оказва успешен. Глобалната експанзия на всяка цена се превръща в тяхна основна цел – те купуват активи по целия свят, от телекомуникационни фирми до авиокомпании. Много по-късно става ясно, че рязкото покачване на компанията се дължи не само на иновации, но и на финансови измами – компанията измисля печалби, манипулира баланси и пере пари от престъпници. И все пак от години Wirecard се счита за гордостта на германската икономика и пример за ново поколение технологични компании.
Марсалек бързо свиква да живее широко – партита в Сен Тропе, вечеря в хотел Mandarin Oriental за 15 000 евро, шампанско и коняк Rémy Martin Louis XIII, течащи като река по 2500 евро за бутилка. Марсалек лети по целия свят, отваря все повече и повече филиали и купува подизпълнители.
Но правенето на обикновен бизнес е скучно за Марсалек. Има нужда от адреналин и му е тясно в бяла якичка. И когато в живота му се появяват Злобина и Петлински, се оказва, че те могат да предложат един на друг това, което толкова липсва и на двете страни.
Марсалек се превръща от скучен финансов мениджър в човек с живота на супер шпионин, посветен е в държавни тайни, участва в политически далавери и с готовност се появява с автомат в горещи точки заедно с бойци от частни военни компании.
Руските разузнавателни служби се нуждаят от Марсалек не толкова като човек с пари, а като човек, който знае как да управлява пари (което е изключително важно за финансиране на чуждестранни специални операции и осребряване на незаконно спечелени доходи), както и човек, който има отлични връзки в политически и криминални среди в различни части на света.
Петлински и Марсалек се откриват взаимно и от този момент нататък почти всичко, което правеят, е заедно по един или друг начин.
Марсалек помага на ГРУ
Марсалек започва да развива бизнес в Русия през 2011 г. и доста редовно лети до Москва. Но след като се среща с Петлински, пред него се отварят напълно нови хоризонти – Ян се запознава с високопоставени офицери от разузнаването, олигарси и служители от всички нива.
Самият Петлински официално не фигурира в специалните служби, но очевидно има привилегии, недостъпни за простосмъртните. И така, през април 2016 г. Петлински, Злобина и Марсалек отлитат за Ница с частен самолет. Според руската гранична служба целта на посещението е била дипломатическа мисия – обикновено този тип пътуване е достъпно само за дипломати.
При всяко посещение на Марсалек в Русия Стас не пропуска възможността да го запознае с нови и нови офицери от разузнаването. Освен всичко друго, Марсалек се среща с офицери от ФСБ, включително високопоставен служител на име Марат, който според Стас е можел да реши всеки проблем в Близкия изток („Той има широки връзки в Палестина!“).
Той също е представен на различни офицери от ГРУ, включително Андрей Чупригин, пенсиониран полковник от военното разузнаване, работил в Центъра за цивилизационни изследвания на източните страни под ръководството на самия Петлински. Чупригин също е изнасял лекции по африканистика в Московското висше училище по икономика и е бил съветник по Либия в Министерството на външните работи. Петлински успява да повиши Марсалек до позицията „съветник“ във външното министерство, което става полезно през септември 2017 г., когато Ян превишава периода на престой в страната с туристическа виза и спешно се нуждае от документи за пътуване.
Петлински представя Марсалек и на някакъв Владимир, як брадат мъж в мотоциклетистки дрехи с нашивки на Hells Angels, когото Стас нарича „нашият наемник“. Истинското му име е Анатолий Каразий, а Владимир е позивната му от Чеченската война, когато е служил като заместник-командир на взвод на специалните сили на ГРУ под командването на самия Петлински.
По това време Каразий ръководи разузнаването в ЧВК “Вагнер” и не по-малко важно е, че е роднина на един от ключовите генерали от ГРУ Владимир Алексеев. Когато пътищата на Пригожин и ГРУ се разделят, ГРУ инструктира Каразий да създаде заместник на ЧВК на Вагнер – ЧВК Редут.
През май 2017 г. Каразий и Петлински уреждат пътуване на Марсалек до Сирия, където посещават Палмира. В Сирия Марсалек получава пълен комплект руска военна униформа и снайперска пушка. След завръщането си той се хвали на приятел, че му е позволено да „стреля по ислямски бойци с жив огън“.
Мнозина, които се срещат с Марсалек в Мюнхен през лятото на 2017 г., малко след завръщането му от Сирия, го описват като „твърде развълнуван“ и „загубил психическото си равновесие“. След това за Марсалек става все по-трудно да маневрира между двата живота. Адреналиновата му зависимост изисква все повече тръпка.
Новите руски приятели на Марсалек отварят всевъзможни врати не само в Русия, но и навсякъде, където все още могат да се похвалят с политически връзки и тежест – например в Либия. През 2017 г. Петлински и Чупригин съветват Марсалек да придобие неактивната Libyan Cement Company. Инвестицията изглеждаше разумна – след гражданската война Либия е в строителен бум и се очаква търсенето на цимент да скочи. Бързо обаче става ясно, че е невъзможно да се възобнови производството, докато околните райони не бъдат почистени от хиляди мини, останали от войната. Петлински съветва Ян да използва услугите на руската частна военна компания на своя приятел, RSB-Group, една от най-старите руски частни военни компании с опит в Сомалия, Южна Африка, Египет и Шри Ланка (нейният опит включва операции за борба с тероризма и защита на кораби от пирати, включително използването на акустични несмъртоносни оръжия). На Марсалек му се струва обаче, че това няма да е достатъчно и той решава да купи цялата компания. Така той успява не само да изчисти територията за циментовия завод, но и да придобие лична армия в стратегически важната северноафриканска държава.
Петлински преговаря за продажбата на RSB-Group с Олег Криницин, неин основател и основен собственик. Според плана Криницин трябва да остане номинален собственик, докато реалният контрол над компанията преминава към Ян и Стас.
Стас плаща покупната цена в брой, която Марсалек транспортира до Москва с частния си самолет на траншове от няколкостотин хиляди долара. На хартия собствениците на руското юридическо лице RSB-Group остават същите, но всъщност бизнесът е разделен на две компании: новата руска LLC RSB-Group и офшорна компания на Каймановите острови, наречена RSB Group Ltd.
Едноличен собственик и директор на руското юридическо лице е Кирил Коробейников, син на Станислав Петлински. Компанията на Каймановите острови, която има договор с Libyan Cement Company, е 25% собственост на Коробейников, други 25% на рускинята Виктория Боуман, съпруга на дългогодишния партньор на Марсалек Джо Боуман, и 50% на швейцарския адвокат Ричард Седрик Хари Риттер, действащ въз основа на пълномощно.
Марсалек имаше наистина наполеоновски планове за Либия. Той вижда, че Русия проявява голям интерес към страната, богата на петролни и газови запаси, и е от решаващо значение за контролиране на бежанския поток в Европа. Марсалек не само купува циментов завод и своя собствена ЧВК в Либия, но планира да отиде и по-далеч. Той описва идеята си през 2017 г. пред експерта по кризи Килиан Клайншмид, който дълго време е работил в ООН.
Всичко започна безобидно – Клайншмид трябва да подготви проучване на стойност 200 000 евро за Марсалек за това как Либия може да бъде възстановена. Между другото, фактурата е трябвало да бъде изпратена до Руско-либийския институт за култура в Москва, казва Клайншмид. Първоначално той смята, че става дума за това Либия отново да стане по-добро място за живеене.
Но на втора среща, този път във вила на Принцрегентенщрассе (Prinzregentenstraße), Марсалек го нарича „детски глупости“ и разкрива истинската си идея – военна „програма за конверсия“, която ще обучи 15 000 до 20 000 либийски опълченци. Малката армия трябва да контролира южната граница на Либия и следователно миграционните потоци.
Марсалек избухна във възторг за новите телесни камери, които наемниците носят в битка. И за „потресаващите видеозаписи“, които могат да бъдат събрани. Марсалек предлага използването на тези камери за излъчване на битките им с ислямистите в интернет. Войни и експлозии на живо. Всеки, който иска да го види, трябва да направи дарение на ЧВК. В разговор с Клайншмид Марсалек се оплаква, че съществуващите видеоклипове на групата Вагнер „не могат да се използват като реклама, защото те са хора, които стрелят по затворници”. След такъв разговор Клайншмид казва, че вече не иска да има нищо общо с всичко това и си тръгва.
Офис срещу руското консулство
Междувременно бизнесът на Wirecard процъфтява. През 2018 г. компанията е включена в Dax, борсов индекс на 30-те най-ценни и важни компании в Германия. Тя има близо 300 000 клиенти, 125 милиарда евро транзакции и половин милиард печалби, според баланс, който скоро е разкрит като измамен.
Формално основната задача на Марсалек е да разшири бизнеса, но той почти не се появява в офиса си в централата на Wirecard в Ашхайм, а колегите му по-късно признават, че нямат представа какво точно прави.
Вместо да ходи в офиса, Марсалек създава собствен оперативен център на 20 км от дома си в центъра на Мюнхен през 2016 г. Тук се сливат двата му живота – официалният и тайният.
Четириетажната вила в стил сецесион на Prinzregentenstraße 61 е една от най-величествените къщи в баварската столица, с площ от 1660 кв.м., обзаведен с италиански мебели, бронзови скулптури и картини, изобразяващи исторически битки. Построена е през 1903 г. за принц Алфонс Баварски като представителна аристократична резиденция. По-късно там е живял първият носител на Нобелова награда по физика Конрад Рьонтген, на чието име е наречено откритото от него лъчение. За удоволствието да работи в тази къща Марсалек плаща 680 хиляди евро годишно от парите на Wirecard. Едно от безспорните предимства на местоположението на този офис е, че се намира буквално срещу руското генерално консулство.
Марсалек разполага личния си офис на приземния етаж на сградата и посреща посетителите във великолепна конферентна зала. На видно място в рамка е обявяването от Австрия на война на Сардиния през 1859 г. Сред редовните посетители на офиса са политици, банкери и агенти на разузнаването от различни страни. Сред тях са бившият ръководител на либийското разузнаване, бивш ръководител на отдел на Службата за защита на конституцията на Австрия, както и Бернд Шмидбауер, бивш държавен министър в германското канцлерство на Хелмут Кол. И, разбира се, Станислав Петлински.
Дългогодишната колежка и приятелка на Марсалек, която пожелава да я наричат Джоана, работи с него от 2010 г., но твърди, че не е имала представа за паралелния му живот. Тя също се среща с Петлински – в същата къща на Prinzregentenstrasse 61. „Той ми се стори много мил, говореше за внуците си“, спомня си тя. Джоана дори му организира рожден ден в мюнхенския гурме ресторант “Тантрис”. На снимката той се смее на масата с Марсалек, а между тях има торта за рожден ден във формата на звезда.
Джоана разказва, че научила за тъмните афери на Марсалек едва след като прокуратурата е повдигнала обвинение. Но е малко вероятно тя да не е забелязала някои странности. Например фактът, че Марсалек е оборудвал вилата с болница с лекарства, болнични легла и противогази. Или в някакъв момент той довежда специалисти по сигурността от Израел, за да претърсят къщата за бръмбари.
Шпиони в услуга на Марсалек
Междувременно Марсалек има нов помощник – Мартин Вайс, който дълги години ръководи Втори отдел на Федералната служба за защита на конституцията и борба с тероризма на Австрия (BVT, главната австрийска тайна служба), отговарящ за събирането на информация, разследванията и анализите. Именно на него Марсалек поверява основните секретни оперативни дейности. Цялата разузнавателна информация, която BVT събира, се озовава на бюрото му. Както и цялата информация, изпратена до Виена от партньорски служби като ЦРУ, Германската служба за защита на конституцията или израелския Мосад.
Марсалек наема Вайс като „съветник“ през 2018 г., след като той официално напуска Службата на конституцията, но двамата се познават поне от 2015 г. Малко вероятно е Марсалек да се е нуждаел от Вайс за бизнеса с Wirecard, но той е много полезен в новия фронт на работа, който се появява при Марсалек след запознанството му с Петлински.
Например, Вайс „пробива“ десетки хора през вътрешни бази данни, за да разбере какво знаят властите за тях. Сред тях са самите Марсалек и Петлински, както и журналисти, включително руски, както и казахстански опозиционери.
Според материалите на австрийското разследване, особено често мишена на подобен „пробив“ са хора, „свързани с интересите на Руската федерация“. Прави впечатление също, че австрийските разузнавателни служби дълго време не забелязват нищо. Виенският специален отдел за разследвания, който разследва възможни руски къртици в BVT, се натъква на него едва след бягството на Марсалек. Сега материалите по разследването заемат хиляди страници. Тяхното заключение: Вайс и Марсалек са били част от „разузнавателна клетка, чиито възможности са били използвани от руските разузнавателни служби“.
Друг ветеран от BVT, Егисто Отт, също е работил за Марсалек. Докато е активен служител, чуждестранни разузнавателни агенции, вероятно ЦРУ и МИ6, вдигат тревога през 2017 г. – Отт многократно изпраща данни от официалния си имейл адрес в BVT до личния си акаунт. Той е заподозрян в шпионаж в полза на Русия. Негов пряк началник в BVT тогава е… именно Мартин Вайс.
Отт е отстранен от длъжност, но мрежата му от агенти продължава да действа. Той я използва, за да събира поверителна информация за целите на Вайс и Марсалек. За целта той набира информатори както в страната, така и в чужбина. Според разследващите той е получавал пари от Мартин Вайс. Въпреки тежестта на обвиненията той е освободен само след няколко седмици в ареста.
Скрийншот на чат, който Отт запазва на своя айфон на 10 септември 2019 г., показва пример за това взаимодействие. Кореспонденцията показва, че Петлински се обръща към Марсалек с проблем – любовницата на Аркадий Ротенберг и нейната сестра постоянно имат проблеми с преминаването на границите в Европа. Марсалек препраща съобщението на Мартин Вайс и пита дали „можем да предоставим подкрепа“. Той препраща съобщението на Отт. Следващи текстови съобщения показват, че Отт очевидно моли колега от полицията в Италия за помощ. Две седмици по-късно италианецът се връща с отговор: любовницата на Ротенберг и сестра й са отбелязани в европейската система за гранично разследване SIS. В резултат на това секретните данни се връщат чрез Петлински на Ротенберг. Но не всички молби са били толкова невинни като тези за любовницата на Ротенберг.
Работа за Кремъл и следене на Христо Грозев
На 15 декември 2020 г., ден след публикуването на разследването на The Insider и Bellingcat за отравянето на Навални от служители на ФСБ, Мартин Вайс изпраща съобщение до Отт: „Можем ли да изпратим запитване до Австрия относно Христо Грозев?“ По-късно Отт отговаря: „Грозев подкрепя операцията срещу този случай“ („Grozev unterstütze eine Operation „gegen die Causa“). След това дава адреса на личното жилище на Грозев.
Христо Грозев по това време работи в Bellingcat и е съавтор на това разследване за отравянето на Навални (сега е водещ разследващ в The Insider и съавтор на тази публикация).
Пред Der Spiegel Отт потвърждава, че е участвал в следенето: „Току-що отидох в службата по вписванията и платих 3,40 евро, за да разбера къде живее.“ Той признава и че е направил няколко снимки на къщата на Грозев, но твърди, че това не е незаконно и че уж не знае защо Вайс се нуждае от такава информация.
Службата за защита на конституцията е реформирана, преименувана и значителна част от персонала й е сменен. Но срещу някои агенти, за които се смята, че са близки до Марсалек и Вайс, просто няма достатъчно доказателства, за да бъдат отстранени от служба, оплаква се служителят на разузнаването. Според него има реална опасност Марсалек да продължи да шпионира австрийски власти, политици и компании от името на руските служби.
Физическото наблюдение не е единственият начин Марсалек да помогне на руските разузнавателни служби. Било е възможно да се събира информация чрез компанията Wirecard, която има стотици хиляди клиенти по целия свят. Сред клиентите например са Федералното управление на криминалната полиция и десетки международни корпорации. През лятото на 2019 г. Марсалек инструктира служителите на Wirecard да съберат голям набор от такива клиентски данни – според него, за нуждите на Германската федерална разузнавателна служба (BND). По-късно се оказва, че BND никога не е искала тези данни. Вместо това поверителна информация би могло да попадне в Москва.
Това, което също е изключително полезно е, че Wirecard организира бизнеса си в Азия чрез партньори от трети страни и транзакции за милиарди долари се движат по много сложни модели. Дори за одиторите паричните потоци са били непрозрачни. Дълго време остава незабелязано, че милиардите евро на Wirecard не са в сметките, където трябва да бъдат. Тази идеална структура е създадена не само за пране на пари, но и за сиво финансиране на всякакви проекти – това може да бъде изключително търсено в ГРУ. Например Марсалек очевидно е използвал средства от Wirecard, за да закупи собствена наемническа компания чрез подставени лица, които планира да използва в различни горещи точки, в тясна координация с Кремъл.
Трансформация в свещеник. Руските разузнавателни служби спасяват Марсалек
На 25 юни 2020 г. Wirecard AG обяви фалит, защото почти 2 милиарда евро са изчезнали от сметките на компанията. Може би те просто никога не са съществували. Няколко дни преди това Марсалек изчезва. Един от бизнес партньорите на Петлински урежда частен самолет, а бившият агент Вайс урежда двама надеждни пилоти. За да прикрие следите си, Марсалек подкупва филипинските имиграционни служители, за да запишат пристигането на Марсалек в страната.
Всъщност Марсалек кацаа в Беларус през нощта на 20 юни, след което продължава с кола към Москва. Този трансфер е организиран от служител, който се занимава с руско-либийските отношения. Освен руско гражданство, той има и беларуски паспорт. Освен това е добър приятел на Петлински.
Няколко седмици по-късно на Марсалек е издаден паспорт на името на Константин Баязов. Човек със същото име и дата на раждане като в новия паспорт на Марсалек наистина съществува, но той е свещеник, който служи в малка църква в района на Липецк. Снимката на Марсалек е залепена директно в паспортното досие на Баязов (наистина си приличат малко, особено след като Марсалек пуска брада).
Самият Баязов, в отговор на молба за коментар, отговаря: „Разбирате, че не мога да говоря за това“.
На 5 септември помощникът на Петлински и служител на ФСБ Евгения Курочкина взема новите документи на Марсалек в Москва, наема микробус и заминава за Крим с вещите на Марсалек (самият той лети с частен самолет). Това се доказва, наред с други неща, от данни за местоположението на мобилния й телефон (в разговор с The Insider Курочкина заяви, че е готова да разкаже подробностите за случилото се само срещу пари).
Вечерта на 8 септември мобилният телефон на Курочкина е включен в Севастопол. На следващата сутрин, 9 септември, според телефонни данни, групата поръчва няколко таксита и се премества в южната част на Крим, където се настанява в една от къщите за гости. Там Марсалек представя при регистрация новия си паспорт на името на Баязов.
Окупираният Крим изглежда е популярно място за укритие на хората от ФСБ. Така например година по-рано служители на ФСБ ескортират там съпругата на убиеца от ФСБ Вадим Красиков, който е арестуван в Германия предния ден за убийството на чеченски бежанец.
По-късно Марсалек се появява в Москва с две други самоличности – едната (Александър Шмид) вече е използвал преди, но другата (Виталий Малкин) не е била използвана преди. Виталий Малкин също е свещеник, този път от Владимир. Той заяви, че няма представа, че някой използва паспортните му данни. През 2020 г. той е загубил паспорта си и си е издал нов. Марсалек използва данните от този стар, изгубен паспорт, когато пътува от Москва до Санкт Петербург с влак и когато си прави медицински тестове. Подобни резултати от кръвни изследвания, взети на името на Шмид и на името на Малкин, служат като допълнително потвърждение, че тези паспорти са използвани от едно и също лице.
След като се установява в Русия, Марсалек не спира дейността си, смята британската прокуратура. Според обвиненията Ян Марсалек, в съучастие с група престъпници от български произход, в периода от 30 август 2020 г. до 8 февруари 2023 г. се е занимавал със „събиране на информация, която е пряко или косвено полезна за врага и по този начин вреди на обществото, както и на интересите и сигурността на държавата“.
Британските следователи установиха, че Марсалек е наредил на банда от петима да шпионират хора, които Кремъл не харесва и да ги преследват в цяла Европа, вероятно с цел отвличане или убийство.
Обвиненията срещу бандата агенти изглеждат добре документирани. Според прокуратурата, в допълнение към фалшивите паспорти на групата и голямо количество данни за пътуване, около 80 000 чат съобщения са ключови доказателства. Съобщава се, че точните инструкции за българите са дошли от Марсалек в съобщения в Telegram. Очевидно им е било платено в криптовалута и пари в брой чрез посредник.
По време на претърсванията следователите откриха и електронно оборудване за наблюдение и 19 фалшиви документа, включително прескарти и дрехи с етикети от американските телевизионни канали Discovery Channel и National Geographic.
Шеф на българската група агенти е 45-годишният бизнесмен Орлин Русев, стар познат на Марсалек от времето на Wirecard. Както показват имейлите между двамата, специалистът по наблюдение и проследяване вероятно е предоставил на Марсалек специално защитени мобилни телефони. Лондонският процес срещу българската шпионска група трябва да започне по-късно тази година. Ян Марсалек най-вероятно няма да бъде на подсъдимата скамейка. Той все още се укрива в Русия, въпреки че според The Insider понякога пътува с фалшиви документи. Очевидно значителна част от откраднатите пари все още е у него. Така или иначе през 2021 г. чрез офшорката си Марсалек се опита да купи летището на София. Ако беше успял, щеше да получи уникален достъп до базите данни за резервации на самолетни билети, толкова важни за руските разузнавателни служби.
