АТАНАС ПЪРЖЕЛОВ е роден на 9 февруари 1932 г. Бил е футболист от 1945 до 1959 г. в „Септември”, „Чавдар”, „Спартак” и „Червено знаме” (Пазарджик), „Академик” (София) и „Бенковски” (Пазарджик). Завършва ВИФ (сега НСА) със специалност „Футбол”. Като треньор работи в „Бенковски” Пазарджик (1959), „Ботев Пазарджик (1962/63 и 1963/64), преминава от юношите до представителния отбор в „Славия” (1964/78, печели Купата на Съветската армия през 1975) и в „Етър” (1978/79, вкарва го в „А” група). Съюзен треньор при БФС (тогава Българска футболна федерация) през 1971/72 и 1978 и на националния ни отбор (1979/82). Бил е треньор и в Кипър. През 1994 година като вицепрезидент на БФС води делегацията на националния отбор в САЩ. Бил е журналист и редактор във вестник „Футбол”.
– Как бяхте определен за ръководител на българската делегация на световното в САЩ през 1994 г.?
– Определянето ми за ръководител бе предшествано от оставката на президента на БФС Валентин Михов. Тя бе принудителна и следствие на финансовите обещания, които бе дал на футболистите след мача с Франция на „Парк де пренс“, без да има възможност да ги удовлетвори. След победата на 17 ноември в Париж играчите си поискаха обещаното, но въпреки непрекъснатите му совалки той не успя да намери пари. Накрая получи ултиматум от Изпълнителния комитет на БФС, че ако в определен срок не осигури парите, трябва да си подаде оставката. По това време в Изпълкома имаше 9 човека, гравитиращи около т. нар. “брокери” – пловдивчаните Христо Данов, Христо Александров, Иван Радичев и Христо Йосифов – финансист на футболната централа. Каквото кажеше Данов, останалите вдигаха ръка и го гласуваха. Тогава те решиха, че им се удава възможност да се преборят за властта в БФС и използваха ситуацията. Михов бе принуден от Изпълкома да си подаде оставката. След което като вицепрезидент аз поех делегацията за Щатите.
– Националният ни отбор изобщо направи ли подготовка, съответстваща на световно първенство?
– Не, такава нямаше!
– Не е ли парадоксално, че без нормална подготовка и без да живеят в истински „лагерни” условия в САЩ, те достигнаха до 4-ото място.
– Това, което повлия отрицателно на подготовката, бяха непрекъснатите разправии за прословутите премии за класирането. Хубавото бе, че заминахме на лагер в Америка доста преди първия ни мач. Там постепенно играчите проумяха, че ако искат да получат големи пари, ще трябва да се представят добре на турнира и започнаха да тренират. А най-важният фактор за успехите ни бе, че повечето ни национали вече от няколко години играеха в големите западноевропейски първенства и имаха самочувствие и опит, каквито се изискват за първенства от ранга на световното.
– А доколко късметът бе фактор за големия успех?
– Признавам, че късмет ни съпътстваше през цялото време, като изключим първия мач с Нигерия. В него играчите излязоха самоуверени и бяха наказани. Но оттук нататък няколко пъти бяхме облагодетелствани от съдбата. В мача ни с Гърция, в който извоювахме първата си победа на световно с 4:0, техният селекционер Алкетас Панагуляс смени почти целия отбор (6-има от титулярите си, б.а.) заради загубата от аржентинците. Мащабната рокада бе в наша полза. Срещу Аржентина срещу нас пък приятно отсъстваше Диего Марадона, уличен в употреба на ефедрин. Мексико също можеше да се смята за „удобен” съперник, защото с този отбор бяхме играли 2 контроли и ни бяха познати. (И двата мача – на 19.08.1992 и на 19.01.1994, завършиха 1:1. В първия Стоичков изпусна дузпа и бе освиркан от публиката на „Васил Левски”. Вторият се игра в САЩ).
Най-големия късмет извадихме срещу Германия. Това стана с посещението на Франц Бекенбауер в лагера ни, подробностите от което тогава останаха в тайна. Той дойде като представител на тв канал, за да ни представи като бъдещия съперник на Бундестима. От един момент нататък обаче Кайзера се вживя в ролята на треньор, започна да дава наставления на всеки от играчите ни, да им обяснява поотделно какво ги очаква, как е най-добре да противодействат на германските национали, започна да чертае схеми… Беше специалист и направи такъв анализ на бъдещия двубой, че в онзи ден всеки от българските футболисти разбра какво предстои. Когато излязоха на „Джайънтс”, видях, че те просто знаят какво да правят по терена. И досега съм убеден, че Бекенбауер ни оказа неоценима услуга, както и че поведението му бе страхотен гаф от негова страна като германец.
– В същото време Германия е страната, с която сме имали най-добри връзки на ниво футболни федерации в миналото, нали?
– Да. Не знам защо, но най-логичното обяснение е в създадените добри контакти между хора от двете федерации. Най-силният от тях е между Михаил Касабов (понастоящем вицепрезидент на БФС, б.а.) и Франц Бекенбауер. Но и дълги години преди тях сме имали добри отношения с Германския футболен съюз. Нямаме подобни контакти с други държави.
– Какви бяха отношенията между треньора Пенев, ръководството на БФС и играчите в Щатите?
– Между Димитър Пенев и „брокерите” имаше конфликт. Преди първенството те искаха да го уволнят и аз да стана селекционер на отбора. Отказах! Тези хора въобще не мислеха какви последствия можеше да има смяната му и действаха емоционално. Пенев пък имаше право да им се сърди, защото те го използваха като маша, за да успокоява играчите за неплатените премии.
Заб. В утрешния брой – каква бе дисциплината в българския лагер и как се определяше титулярният състав.
