Българският физик Венцислав Вълев получи престижна награда в Англия за научно откритие, което би могло да допринесе за напредък в редица области, включително в борбата срещу антибиотичната резистентност. Ръководен от професора научен екип в Университета в Бат е успял за първи път да демонстрира физичен ефект, който е бил формулиран теоретично преди около 40 г., но чието действие не е можело да се покаже на практика.
“Става въпрос как малки наночастици, направени от злато или от сребро, взаимодействат с лазерна светлина. Когато направим мънички пружинки от сребро или злато и ги облъчим с червена светлина, те разпръскват също така червена светлина. Но ако ги облъчим с много силен лазер, то тогава те могат да разпръснат и други цветове, включително виолетова светлина. И ако мерим колко виолетова светлина те излъчват, можем да открием начина, по който тези спирали или пружинки се завъртат”, обяснява Вълев.
Принципът на това откритие е написан преди повече от 40 г. от професор Дейвид Андрюс от Университета на Източна Англия. Затова и двамата учени са удостоени с медал от Института по физика “Томас Йънг”. Съобщавайки за награждаването им, британското посолство в София подчерта, че това е един прекрасен пример за постиженията на Великобритания и България, когато работят заедно. А според мнозина, проф. Вълев е на крачка от Нобелова награда.
“Уникалното в нашето откритие е не само голямото разстояние между първата теория и експериментално доказателство, което сравнително рядко се среща, но и че след като това се случи, теоретикът и експерименталистът се свързаха и сега работим заедно с Дейвид Андрюс и правим нови открития”, казва българският учен. Той признава, че е все още трудно да се каже какви конкретни приложения ще намери техният научен пробив, но се надяват да помогне за справяне с редица предизвикателства, пред които човечеството се изправя, като например това, че микроорганизмите стават устойчиви на антибиотици.
“Трябват ни нови медицински решения – да се открият нови молекули, които са фармацевтични, отнема много пари и време. И самите молекули намаляват като възможности. Съществува обаче възможност наночастици, направени от злато, сребро и други материали, да доведат до вид терапевтични приложения.
Затова да се развие такъв вид медицина, е необходимо тези наночастици да бъдат характеризирани и това трябва да става бързо и в голямо количество. Нашата технология, която е базирана на откритието, е изключително чувствителна. Тя може да характеризира една-единствена наночастица. Искрено се надявам това откритие да допринесе за развитието на нови фармацевтични средства”, посочва проф. Вълев.
