Има един важен извод от провелите се избори: огромната част от 245-те избрани кметове са люде качествени и грижовни. От което се вижда, че България не умира, както скандират лъжепатриоти и злобари, а макар бавно и трудно, се развива. Но защо вместо чинии и пилони не си издигаме постиженията?
Как, уважаеми сънароднико, ти звучи информацията със здаглавие „В Джебел бе открит високотехнологичен завод на водеща компания в машиностроенето”? Наистина, там заработи такъв – в началото на октомври стартовата лента му я преряза лично президентът Радев. Тук изниква куриозът – как родопският и забравен от Бога градец с неговите потури и шамии, разбиращ единствено от тютюн и овчици, ще изработва хидравлични телескопи!
Има ли „Булгар, булгар”?
Навремето Живков се пънеше да ни представи пред света като „държава не селскостопанска, а машиностроителна” – ала неговото бе фукляване като байганьовото „Булгар, булгар!”. Представяше той единия ни завод за калкулатори и едната ни атомна централа като връх на прогреса – точно по негово време тръгна лафът, че не сме нация техническа, а механотехническа, щото имаме много механи…
Днес картината е далеч по-различна, кажи-речи всеки месец заработва ново предприятие или стартира разширяване. И когато „възрожденецът” Копейкин открива предизборния си клип с фразата „България умира и скоро ще изчезне”, трябва да си даде сметка, че събирайки под своето знаме ордата от национални нихилисти, черногледци, лузъри и останалите провалени и обидени от живота хора, буквално посича нацията – отнема й крехкия оптимизъм, попарва й плахия кълн на вярата. Делото му е антинародно и заслужава не коментар, а наказателен кодекс… Но стига с този лъжепатриот, историята свидетелства, че подобни нему не траят дълго.
Пуркуа, мосю Мейер?
Няма да се тупам като Алековия герой по косматите гърди, нито ще дигам бузлуджански чинии и родопски пилони, ще спомена само няколко факта. Първият: наскоро Жоел Мейер, френският посланик у нас, спомена за засилен интерес на Франция към България. Тези му думи бяха съпроводени с удивително обстоятелство, гостуваха – ни повече, ни по-малко – 100 френски индустриалци, водени от МЕДЕФ – най-голямата работодателска организация във Франция, обединяваща 4000 предприятия.
И ще попитам на френски: пуркуа, мосю Мейер – защо ние и защо вие? Предвиждам отговора му, основава се на няколко съображения. Започва полезен обратен процес – промишленият Запад все повече се изтегля от Китай по ред причини: държавата е далеч; ражда епидемии; бившите соцстрани разполагат с равен на нея потенциал и могат да я заместят; и не на последно място – „прелокираните” в Китай западни предприятия поощриха и без друго бързото му развитие, а с това помогнаха на страховитата му стокова инвазия, съчетана с ниско качество, което е време да бъде ограничено.
Вакуум в представите
При Живков – и по утъпканата соцпрактика да се изтъкват непрестанно „делата на трудовите хора” – общественото съзнание бе затлачено от натрапчиви демонстрации на работещи стругове и разорани угари с обикалящи около тях „многомашинници”, „стахановци” и „знатни комбайнери”. Днес това се обърна – под влиянието на отказа от социализма, а също на безкритичното усвояване на – добрите, но и лошите – капиталистически практики, у нас се създаде вакуум в представите ни за стопанско състояние и развитие. За да стигнем до днес, когато са малко сънародниците, знаещи какво става в държавата, какво се гради и какво работи (не се ли чудим, като гледаме от прозорците на колите и влаковете какво е построено, и всичко това се случва, докато си пием питието?).
За жалост, лошото бе тежко вкопано. Властваше гадната „сугестия” че „при бай Тошо си имахме прекрасни заводи, които нарязахме на скрап”. За тази мента имат вина преди всичко медиите – те ни спестиха истината, не ни разказаха колко демоде и колко губещи бяха въпросните заводи и колко неконкурентна бе земята ни.
Това първо, а второто бе, че в успореден план всички те престанаха да показват стопански кадри, все заради максимата, че никой вече не се интересува от цехове и угари, щото е скучно това и негледаемо; а ако трябва все пак да бъдат те показвани – това си е чиста реклама, за която трябва да се плаща… Но аз ще престъпя правилата и ще извърша безплатна такава, като ще разкажа скучните факти за новите ни фабрики. С ясното съзнание, че не всичко на този свят е пари, а и защото да се привържеш към нещо – трябва първо да го видиш. И така:
- Завод „Ново стъкло” в Нови пазар изработва и изнася по целия свят стотици продукти от керамика и фаянс, реализира 40 млн. лв. годишен оборот. Драги соцносталгици, не бе ли това бившият завод „Китка”, нали го бяхте включили при загиналите?
- Отново стъкларство – наскоро заводът за бутилки и буркани „Рубин” в Плевен се зае с основно пресъоръжавене, инвестира 210 млн. лв. и възнамерява да се конкурира с водещите западни компании. Копейкин, какво става, нали умираме?!
- В Шумен братя Кюркчиеви (съобщавам ги безплатно, щото са пример за стопанска инициатива) инвестираха 30 млн. евро в нов завод за брускети и спагети, предвижда се след година продажбите им да достигнат 400 млн. лв. Г-жо Ваня Григорова, нали си против капиталистите – що не пробваш да им одържавиш предприятието?
- В Русе германската компания „Еберспахер” отваря завод за нагреватели и климатични системи, за начало тук ще бъдат открити 500 работни места.
- Неотдавна заводът за алуминиева, ПВЦ и дървена дограма „Ролпласт”в Костинброд бе модернизиран със 110 млн. лв. и днес изработва 2000 прозорци на ден. Миналата година продажбите са пораснали с 15% и достигнаха 100 млн. лв.
- Комисията за защита на конкуренцията одобри сделка на дъщерно дружество на „Кока Кола” в размер на 220 млн. долара за производство на водка „Финландия”. Разполага то с две звена – в Костинброд за безалкохолни напитки и в Банкя за минерална вода. Отново отвратителен капитализъм – как го допускате, скъпи възрожденци и русофили! Помните ли как в любимия ви соц вървяха карикатури на американски войници, пияни от кока кола?
Отново безплатна реклама
За Джебел вече споменах. Ще прибавя: производство на бетоновози „Либхер” в Пловдив; металообработка във Враца; ново предприятие за цинк в Кърджали; нитрилни ръкавици в Пловдив; противопожарни системи в Плевен; биохрани, а и шведска инвестиция за ортопедични продукти в София; локомотивно производство и ремонт в Русе; нов завод на „Солвей соди” в Девня. Всичко изброено стана в последно време.
Ще прибавя, че премиерът Денков „преряза лентата” на суперкомпютъра на БАН с име „Хемус” и със 100 000 ядра и секундна скорост 3 х 10 на 15-та степен. В София стартира първият в Източна Европа институт за изкуствен интелект, в който инвестираха не случайници, а „Амазон” и „Гугъл”. Фирмата „Пейхоук” достигна скромната оценка от $ 1 млд. Първа в Европа България подписа споразумение за партньорство в учебни програми с мегакомпанията „Интел”. Институтът по информатика на БАН постигна световен рекорд за интерпретация на числени данни. В заключение – България постигна най-висок индустриален ръст сред всички страни в ЕС. Копейкин, стига ли ти или искаш още данни?
Вярно, намалихме инвестициите, а и изпуснахме немалко – но това бе по причина на епидемията, на честата смяна на правителства, а и в немалка степен на родната ни инертност и некомпетентност (да не ги крием, все пак)… Има и друга немалка причина: Чехия и Словакия, Полша и Унгария бяха по-близо – териториално и политически – до териториите и интересите на Западна Европа, докато ние си бяхме изцяло потънали в орбитата на Русия с всичките беди от това. Да, зареждахме СССР с лютеница. Е, изработвахме компютри „Правец” с възможностите на калкулатори „Елка”, а също „оригинални” електрокари „Балканкар”, които „преписвахме” от „Щил” и „Тойота”…
Да си припомним Иван Хаджийски
Още големият наш народовед провидя, че българинът ще преодолее несполуките и ще се възмогне. Че вече не е той „онова двукрако без перушина, населяващо сивите пространства от двете страни на Балкана и готово на всичко за парче хляб”. Нарисува Хаджийски живописна картина на това какво сме били, ето част: „Влашките селяни режеха дините с габровски ножчета, стружките моми белеха пирдопски платна, виенските буржоа носеха ботуши от тетевенски сахтян, цариградските ефендита закусваха с дряновска луканка, александрийските кадъни пиеха мляко от копривщенски биволици, в цялата турска империя се носеха дрехи от Банско и Клисура, шаяци от Троян и Рупча, бродирани с габровски, карловски и калоферски гайтани”.
Няма да скрия, че забравих за този проникновен изследвач, бях го чел навремето като студент, но сега го преоткрих, зачетох се и се увлякох. И намерих още нещо, което звучи изключително образно и свидетелства за невероятния публицистичен дар на този човек. Макар оптимист, написа той и немалко печални редове за българина, за което сякаш други са виновни: „Убива ни се чувството за национална гордост, пепели се народностния ни патос, гаси се напрежението на историческия ни устрем. Всъщност, не можем да се похвалим с особена социална дисциплина, подвластни сме на системен нравствен линч, на шовинистично умопомрачение. Енергията ни не се превръща в съревнование, а в самоизяждане, злорадство, завист и ненавист. Нужно ни е да си построим живота без унизителен ретуш и сбъркана историческа идеализация”.
От своя страна ще прибавя: за бедите ни сте виновни в огромна степен вие, хулителите и черногледците. И затова ще ви посъветвам най-приятелски: дайте го по-кротко и разумно с тоя ваш „хейт”. Разлайвайте си го само в собствените кухни и кревати! Преди да плюете народа, надзърнете първом в добрите му страни. Че има той трески за дялане, вярно е – ала ако искаме да напредваме, трябва всички – и вие, и ние – да си припомняме известната максима, че вярно – чашата е наполовина празна, но за радост е и наполовина пълна.
