Политическата нестабилност в България, правителствената ефективност, която в последната година бе поверена на служебни правителства, излъчени от президента Румен Радев и инфраструктурата бележат най-голямо изоставане по отношение на конкурентоспособността на българската икономика през 2023 година.
Това показва 35-ото издание на Световната класация за конкурентоспособност за 2023 г., организирано от Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария), чийто партньор в България е Центърът за изследване на демокрацията. През 2023 г. конкурентоспособността на страната ни бележи спад от четири места – заема 57-о място от 64 държави.
Ситуацията е още по-обезпокоителна в по-дългосрочен план. Наблюдава се продължителен спад от девет позиции спрямо 2020 г. и 19 позиции спрямо 2009 г. Това прави българската икономика една от най неконкурентоспособните в Европа, става ясно от данните.
Спешни действия
Българската икономика остава устойчива само благодарение на предприемачите и издърпващата сила на Европейския съюз, става още ясно от данните в доклада. Тази тенденция обаче вероятно ще се промени с повишената опасност от настъпване на рецесия в Еврозоната през 2023.
Именно затова се препоръчва българското правителство да предприеме спешни действия до края на годината за противодействие. Част от тях трябва да са свързани с приемане нова стратегия и политики за инвестиционна и икономическа сигурност, включително ефективни механизми за скрининг на инвестициите. А също така и контрол над чувствителни стоки и засилване на публичната инвестиционна активност в инфраструктура, като активира допълнителния заемен ресурс по Плана за възстановяване и устойчивост до края на август 2023. Както Mediapool вече писа България може да получи евтини кредити по Плана за възстановяване и устойчивост. Страната ни може да изтегли до 9 млрд. евро.
Лихвата по финансовите инструменти на Плана за възстановяване и устойчивост е около 3%. За сравнение България изтегли през септември 2.25 млрд. евро нов дълг при лихва от над 4%. През октомври обаче се отказа заради високата лихва от над 5%.
Ясен хоризонт за присъединяване към еврозоната
Другите препоръки за мерки към българското правителство са възстанови фискалната дисциплина и определяне на ясен хоризонт за присъединяване към Еврозоната – най-късно на 1 януари 2025 година. И още да активизира прехода към нисковъглеродна енергетика и икономика. Не на последно място, да реализира отдавна забавени възможности като инвестиции в нови източници на енергия от офшорен вятър в Черно море и също да продължи активното дигитализиране на администрацията, икономиката и образованието.
В доклада са откроени и основните предизвикателства за подобряване на конкурентоспособността на България през 2023 г.
Сред тях са преодоляване на продължителна политическа нестабилност, слабо върховенство на закона и стратегическа неяснота по отношение на Украйна.
Преодоляване и на забавеното влизане в еврозоната и Шенген, риск от загуба на средства от ЕС. И още справяне с фискална несигурност, свиваща се работна сила и значителна неформална икономика. Препоръчва се и задълбочаване на социално-икономическите неравенства и висок риск от бедност.