Георги Соколов
Георги Соколов

Българският Гаринча си отиде в мизерия и самота

Стотици поклонници на една от българските легенди във футбола – Георги Соколов, го изпратиха вчера в последния му път. На погребението в София се стекоха негови приятели, футболни началници и обикновени запалянковци, които още помнят тънките финтове на Соколето.

Георги Соколов е роден на 19 юни 1942 г. в София. Едва на 15 години и половина прави дебюта си в „А“ група в пръв и последен официален негов мач за „Спартак“ (Пд), чийто треньор тогава е баща му Апостол Соколов. Няколко месеца по-късно Жоро Соколов е привлечен в столичния „Левски“ от друго голямо име в българския футбол – Георги Пачеджиев. Първата му изява за „сините“ е в приятелската среща с „Челси“ (Лондон), играна на ст. „Васил Левски“ на 17 август 1958 г. През пролетта на 1959-а

Соколов е една от основните фигури в юношеския национален тим на България, спечелил европейска титла на турнира в София. След този триумф Жоро, ненавършил 17 години, почти веднага се утвърждава и като титуляр в „Левски“. За най-популярния ни клуб той играе в продължение на 11 сезона. Окончателната му раздяла със „сините“ е през 1969 г. – месеци след като отборът е обединен с милиционерския „Спартак“. Това се оказва на практика и края на кариерата му, тъй като опитите му да заиграе за „Дунав“ (Русе), „Хасково“ и „Академик“ (Сф) се провалят.

Дебютира 16-годишен в „А“ националния ни отбор, участник на световното първенство в Чили през 1962 г. Шампион на България – 2 пъти, печелил и два пъти купата на страната.

Невъзможно е обаче сухите биографични справки и статистическите факти да дадат и малка реална представа за феномена Георги Соколов. Именно с края на „официалното“ представяне започва необикновеното и изключителното, което много трудно може да бъде описано 35-45 години по-късно – и то при пълната липса на видеокадри за него до този момент. Все пак накратко:

Соколов е една от най-оспорваните и противоречиви личности в българскиа футбол, но за мнозина той си остава до ден днешен най-големият футболен талант на България. Играч с виртуозна техника, с гениална до налудничавост импровизаторска и артистична дарба, финтьор и дрибльор от висша класа, съчетаващ по невероятен начин елегантността с борбеност, огромна физическа сила и енергия. Бърз и непрекъснато маневриращ по целия терен, Соколов е не просто напълно комплексен футболист (да добавим: перфектен пас, реализаторски умения, равностойно боравене с двата крака) – той играе динамичен и т. нар. тотален футбол много преди този стил да се наложи като основна тенденция в световното развитие на играта. От друга страна пък Жоро Соколов, наричан още Соколето или Йогата, често пъти е обвиняван в краен индивидуализъм и прекален стремеж към зрелищност.

Един от основните му проблеми е спазването на тактическата дисциплина – той е в чести конфликти с треньорите заради това, че пренебрегва техните инструкции за сметка на тези на баща си. Жоро има огромен респект към родителя си. Това отношение има и своите рационални основания: Апостол Соколов не само създава сина си като играч, но той е и фигура от световна величина във футбола, личност с дълбоки познания и усет за играта, вратар с уникален и революционен за времето си стил, от който самият Лев Яшин признава, че се е учил.

Алкохолът обаче се оказва проклятието за Соколови. И ако е повече от спорно дали точно той е в основата на преждевременния край на спортната кариера на Жоро, то безспорно е, че преждевременния край на живота му и предхождащите го физически страдания се коренят именно там.

Дарбата и съдбата на Георги Соколов поразително напомнят за Гаринча – считания от мнозина за най-великия футболист, родил се някога под слънцето. Жоро споделяше това мнение безусловно, може би и защото той също виждаше тази драматична прилика: боготвореният на терена от хиляди поклонници футболен гений, който въпреки вродената си душевна доброта и широта – а може би и заради самите тях – се превръща в аутсайдер, безсилен пред демона на алкохола, завършващ без време живота си в мизерия, страдание и самота.