Сериозна част от парите от програма „Транспорт“ за периода 2014 – 2021 г. ще бъдат прехвърлени към нови проекти, стана ясно от кратко съобщение на правителството в сряда. Според съобщението новите печеливши ще са София, Бургас и Варна.
„Ще бъдат изпълнени дейности по линия 3 от метрото в София, участък ул. „Шипка“ – кв. „Гео Милев“ – жк „Слатина“ – „Зала Арена Армеец“/“Тех парк София“ – бул. „Цариградско шосе“. Ще бъде финансиран и проектът за изграждане на обходния път на Бургас от АМ „Тракия“ към летището край града. Предвижда се също да бъде извършено драгиране на територията на пристанище Бургас, както и рехабилитация на инфраструктурата на Фериботен комплекс – Варна“, казват от МС.
По-интересно е обаче, кой е големият губещ: това отново са влаковете.
Както „Капитал“ вече писа, България отново ще отложи много големи инфраструктурни проекти от програмния период 2014 – 2020 за новия, тъй като не може да се вмести в сроковете за изпълнението им. Декември 2023 г. е крайният срок за усвояване на близо 4 млрд. лева , от които 1.5 милиарда са по транспортната програма.
Всички те са за жп линии и други проекти на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, които ще бъдат фазирани, т.е. отложени за програмния период 2021 – 2027.
От какво се лишаваме на този етап
Оказва се, че ще бъдат фазирани (т.е. прехвърлени) пет от проектите, финансирани по транспортната програма. Сред тях са вечно изоставащите жп линии: проектите в участъка Елин Пелин – Костенец, София – Драгоман – сръбска граница в участъка Волуяк – Драгоман и фаза 2 на проекта по линията Пловдив – Бургас, реконструкцията на гаров комплекс Нова Загора, както и финансиране за тяговите подстанции във Варна, Разград и Русе.
В системата на ИСУН, прекратено е изпълнението и на още няколко проекта, но няма информация за фазирането им:
- „Подготовка за доизграждане на автомагистрала „Черно море“ – АПИ, стойност – 2 592 000.00
- „Разработване и внедряване на интелигентна транспортна система в обхвата на автомагистрала „Тракия“ – АПИ – стойност не е отразена в ИСУН
- „Разработване и внедряване на интегрирана информационна система за координиране и управление в реално време на операции при бедствия и аварии в Българския морски отговорен район за търсене и спасяване (БМОРТС) (с акроним БУЛМАС – Българска морска система за безопасност – ИА „Морска администрация“ – стойност не е отразена в ИСУН
Когато „Капитал“ запита за това НКЖИ, оттам отговориха уклончиво, прехвърляйки вината другаде: „През 2017 г. и 2018 г. в ДП НКЖИ бяха открити редица процедури по реда на ЗОП за възлагане на обществени поръчки за строителство, които бяха многократно обжалвани и договори бяха сключени едва през 2019 и 2020 г. Като фрапантен пример можем да отбележим, че от обявяването на една от процедурите до подписването на договорите за строителство изминаха повече от 3 години.“
Не е само жп, има и ВиК
Това няма да е последният „бонус“, който ще получат други градове за сметка на такива, които не успяват да приключат проектите си. По информация на бившия вече вицепремиер Атанас Пеканов по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) фазирани ще бъдат шест от големите ВиК проекти – за Варна, Бургас, Пловдив, Сливен, Стара Загора и Перник, като индикативната им стойност възлиза общо на около 320 млн. лв. „Капитал“ се свърза с пресслужбата на МОСВ, но те все още нямаха отговор какво ще стане с парите и накъде ще се насочат.
Всъщност, макар да е с най-големия бюджет от близо 2 млрд. евро, ОПОС има едва 68% изплатени средства, което, освен че поставя към 600 млн. евро под сериозен риск, допринася България да заема дъното на класациите по качество на въздух, води и почви и да бъде сред най-често осъжданите в Съда на ЕС по тези показатели, което води до допълнителни финансови загуби.
Защо отново се стигна до тук
Проблемът при т.нар. фазиране или прехвърляне на проекти за следващ програмен период идва от там, че това намалява ресурсът за други ключови проекти, които са планирани в него. Също, важна инфраструктура (част и от основната Трансевропейска транспорта мрежа) бива твърде забавяна, което носи сериозни икономически негативи на страната.
Най-голямата драма с усвояването на парите в България освен изключително големите забавяния на изпълнението, са обществените поръчки и процеса по подбор, обжалване и договаряне. Според скорошен доклад на Световната банка броят на обществени поръчки с един кандидат в България продължава да е значително по-висок от тези в другите европейски страни.
