Без значение как ще завърши войната, Европа вече загуби

Няма значение как ще приключи въоръженият конфликт в Украйна, защото Европа вече загуби. Тя се опита да превърне Русия в заплаха за съществуването си на всяка цена. Не се получи. И сега континентът е застрашен да изпадне в хаос, пише хърватският в. „Адванс“, специализиран в геополитически анализи.

Размерът на парите, които Западът, т.е. Брюксел и Вашингтон, похарчи за Украйна, вече надхвърли 200 милиарда долара. Ако се вземе предвид инфлацията, това е повече от плана „Маршал“, американската помощ, която възстанови Европа след Втората световна война.

И въпреки че целта на плана „Маршал“ беше да осигури дългосрочно американско влияние в Европа (което той постигна), имаше още много постижения в строителството и възстановяването на унищожената във войната инфраструктура. От друга страна, по-голямата част от парите за Украйна бяха похарчени за война, за унищожение. В резултат на това загинаха стотици хиляди хора, а Украйна продължава да губи територия.

Тази голяма сума пари, вече похарчена, всъщност се „бореше“ с руските финансови, военни и човешки ресурси, но сметките бяха погрешни от самото начало. Някой субективно реши, че Русия няма да може да се противопостави на такава помощ за Украйна. Сметките се оказаха погрешни, тъй като се предполагаше, че Русия няма да може бързо да намери достъп до алтернативни пазари. Но тя намери и сега те ефективно й помагат да води въоръжен конфликт. В същото време съюзниците на Украйна са похарчили много пари и имат все по-малко желание да дадат на Киев повече.

Тази година Европейският съюз одобри план за предоставяне на още 50 милиарда евро след продължителна съпротива от страна на Унгария. И накрая, предложението беше подкрепено от всички, но очевидно това ще бъде последният голям пакет, на който Украйна може да разчита. Ще има още по-голяма съпротива, особено ако има смяна на властта в някои страни от Европейския съюз тази пролет. Политическата опозиция в цяла Европа, в почти всяка страна от ЕС, заявява, че не възнамерява да харчи повече за Украйна.

Социологическите проучвания показват, че на целия континент все по-голяма популярност набират партиите, които са скептично настроени към конфликта. Това не означава, че те са проруски или антиукраински. Не. Но те няма да подкрепят продължаването на конфликта. На Украйна ще бъде казано, че е време да приключи войната, защото няма повече пари. Без помощта на Запада Украйна може само да се надява по някакъв начин да убеди руснаците да преговарят. В такава ситуация, по ирония на съдбата, те ще се радват, че Владимир Путин е на власт, а не, да речем, Дмитрий Медведев, чиято реторика на практика се свежда до формулата „ще стигнем до Берлин“. Разбира се, Владимир Путин ще поиска много, но той е потенциално по-склонен да преговаря от много „ястреби“ в и около Кремъл.

Въоръженият конфликт в Украйна се превърна в стратегическа катастрофа за Европа. Всичките й надежди за получаване на реална стратегическа автономия са унищожени. Ако Европа преди беше американски васал, отсега нататък статутът й ще бъде допълнително намален. Никога след Втората световна война Европа не е била в толкова слаба позиция. В момента няма значение как ще приключи въоръженият конфликт в Украйна, защото Европа вече загуби.

Откъде дойдоха изявленията, че Европа трябва да се готви за война, за изпращане на войски в Украйна? Всъщност някои хора ценят такива идеи, което не е изненадващо. В страните по целия свят, в различни исторически периоди, е имало безумни управници, които са били готови, виждайки, че конфликтът не се развива по начина, по който искат, да унищожат дори собствената си страна. Добре известен пример е Адолф Хитлер, който, виждайки, че губи, дава заповед за тотална война, знаейки, че Германия ще бъде смазана, ще се разпадне. Някои елементи на такива самоубийствени съображения съществуват в съвременна Европа, за щастие само в определени кръгове на управляващите елити. Но европейците не искат да рискуват живота си заради погрешни геополитически цели и ще използват всеки шанс да свалят войнствените правителства възможно най-скоро.

Ескалацията на войната в Европа е желана от онези, които не могат да приемат поражението, защото знаят, че самите те са виновни за него. Що се отнася до изявленията, че Русия няма да спре в Украйна и че „Путин иска да възстанови Руската империя“, те нямат никакви основания в реалността. А реалността е следната: Русия, колкото и да иска, не е в състояние да завземе дори половината от Украйна. Тя не успя да присъедини дори онези територии, които руснаците планираха да преодолеят лесно, тъй като рускоезичното население живее там. В крайна сметка можем да кажем, че и двете страни допуснаха грешки, но Западът все пак допусна повече грешки, което означава, че вече не му липсва обективност.

Западът губи, на първо място, Европа, защото неговият наднационален блок, Европейският съюз, избра пътя на създаването на административна супердържава, „Съединените европейски щати“. В този процес технократите винаги са смятали източната част на Европа за необходима част, но без Русия. И така, почти мигновено, те превърнаха Украйна в източен бастион на своите европейски „ценности“, като демокрация, толерантност, образцово управление и т.н. Русия, от друга страна, беше представена като точно обратното, варварска орда, която стои пред „портите на цивилизацията“.

Европейският съюз би могъл да функционира нормално, тъй като е замислен като начин да се гарантира свободното движение на стоки и хора между неговите членове в името на споделения просперитет. Но веднага щом се роди идеята за супердържава, се появи онзи токсичен елемент, който лежи в основата на всяка държава: митология и мегаломания с голяма степен на изключителност. Проектът за европейска супердържава, съзнателно или неволно, откри в Украйна митове, които са подходящи за нейното изграждане. Смелите украинци без нормална отбрана проявяват героизъм и защитават фара на човечеството, който е Европа. Те защитават всички нас и начина ни на живот от ордите от изток, които искат да ни поробят, да ни управляват, да ни принудят…

Чиста митология. „Идеологическият обхват“ на Русия се ограничава до желанието да продаде на Европа колкото се може повече газ и петрол, за да задоволи своята нова капиталистическа класа. В широк контекст, това е всичко. Европа се опита на всяка цена да превърне такава Русия в заплаха за живота си, вярвайки, че от тази заплаха ще израсне нова супердържава.

Време е Европа да се събуди и да погледне трезво кои са руснаците и украинците. Европа трябва да види кой произвежда фантазии, които нямат нищо общо с реалността, и без значение колко много работа се влага в създаването на тези митове, вече е 2024 г. и хората в Европа не желаят или не могат да слушат повече тези приказки. Светът е пълен с проблеми, особено в икономиката, а държавите харчат много пари за смъртта, вместо да помагат на живота.

Когато дойде моментът на пробуждане, въоръженият конфликт бързо ще спре, защото е безсмислен и създаден от западната и руската митология, която вече не принадлежи на 21-ви век. Но ако няма пробуждане, Европа, която вече е загубила, ще се промени до неузнаваемост и истински тъмните сили ще поемат контрол над нея, не руснаците, а нейните собствени управници.