В „Ръководство въздушно движение“ (РВД) през последните 5 години са раздадени общо 20 млн. лв. под формата на обезщетения за пенсиониране на служители, като само през 2021 година четирима служители са си поделили 1 млн. лв.
Тези прелюбопитни данни изскочиха от мотиви за промени в Закона за публичните предприятия, с които депутати от ПП-ДБ предлагат орязване на тези обезщетения до 12 заплати.
Имало обезщетения и по 370 000 лева на служител
„От представена справка за получените при пенсиониране суми е видно, че в периода на справката 2018-2022 г. са изплащани (от РВД) индивидуално на пенсионер суми над 370 000 лева. Тези суми са получени по силата на колективен трудов договор, който предвижда формула, при която се умножава последната брутна работна заплата, (която за доста служители в това предприятия надхвърля 10 000 лв.) по броя на годините трудов стаж в предприятието“, пише още в мотивите.
Прави впечатление, че затова обезщетение не е заложен никакъв таван. Освен това получената сума се завишава допълнително с коефициент за съотношение между индивидуалната основна заплата и базова единица, приета за предприятието.
Заради настоящите текстове в закона някои работници и служители в публични предприятия при прекратяване на трудови правоотношения след придобиване на право за пенсия за осигурителен стаж и възраст получават рекордни обезщетения, стигащи до 20 – 30 заплати, посочват още депутатите.
Обезщетението – до 12 заплати
С промените в Закона за публичните предприятия се въвежда горна граница на обезщетенията при прекратяване на трудови правоотношения след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутно трудово възнаграждение за не повече от 12 месеца.
Уточнява се, че тази горна граница е два пъти по-голяма от минимално предвидената в Кодекса за труда и се добавя, че не е малка за българските стандарти.
Промените се целят в пресичане и на потенциални конфликти на интереси. Те предвиждат още работници и служители на трудов договор в съответно публично предприятие или негови дъщерни дружества да не могат да бъдат назначавани като членове на колективни органи за управление и контрол.
„Това може да ги постави в конфликт на интереси, тъй като от една страна са подчинени на изпълнителните директори, а от друга страна участват в контрола на тези изпълнителни директори“, пише още в мотивите към проекта.
