ботаническа градина София
ботаническа градина София

Ботаническите градини на стара София

Първата е създадена през далечната 1882 година

След като обърнахме внимание на множеството градини и паркове в стара София, идва ред и на ботаническата градина. Всъщност в София има две ботанически градини. Едната е т. нар. Университетска ботаническа градина, а другата е тази към Българската академия на науките.

Първата носи това име, защото е създадена към Софийския университет. Това става през далечната 1892 г. и е първата ботаническа градина от съвременен тип в България. Един от нейните основатели е професорът по ботаника д-р Стефан Георгиев. Ботаническата градина се намира на ул. „Московска”, само на няколко крачки от общината – в двора на мъжката гимназия, която после се превръща в Медицински факултет. Там е и досега. На откриването е засаден дъб, в чиито корени цар Фердинанд заравя златна монета. Дъбът съществува и до днес.

Но да се върнем малко по-назад. През 1889 г. назначеният от общината градски градинар и паркостроител швейцарецът Даниел Неф огражда мястото около Докторския паметник, наричано първоначално площад „Цар Освободител“, и го залесява с храсти и цветя. Именно неговият син – Карл Неф, през 1892 г., създава в двора на Първата мъжка гимназия, превърната във Висше училище, ботаническа градина към специалност „Ботаника“ при Университета. В нея се водят занятията на студентите. Около 1896 г. започва преустройство на градината около Докторския паметник във втора ботаническа градина. Определя се подходяща растителност, проектират се нови алеи и кътове, прави се алпинеум.

Засадени са множество дървета, храсти и растения, доставени от чужбина. Мястото е отстъпено на Университета от Столичната община при условие градината да е достъпна за посещения от гражданството. Поради липсата на средства за поддръжка на две градини през 1936 г. Университетът връща градината на общинската управа. За университетски нужди остава ботаническата градина в двора на Първа мъжка гимназия, развита като разсадник и цветарник.

Дали под опеката на общината или не, растенията в градината се увеличават. Там посетителите се радват на красиви тропически видове, многообразни колекции от кактуси, впечатляващи орхидеи, папрати и бромелии, както и на богати колекции от божури, клематиси и луковични цветя, множество дървесни и храстови видове.

Другата ботаническа градина е тази към БАН. Всеки, който днес минава по „Околовръстното шосе”, не може да не я забележи. Тя също е основана в края на XIX в. Всъщност тя наследява т. нар. Княжеска ботаническа градина, която води своето начало от далечната 1882 г. Тогава обаче се е намирала не в края на града, а в центъра. Точно където днес се намира Паметникът на Съветската армия. Едва през 1947 г. градината е прехвърлена в ръцете на учените от Института по ботаника към академията, а по-късно дори е преобразувана в самостоятелно подразделение на БАН. Ето и точното разположение на Княжеската градина. Паркът заемал карето между булевардите „Евлоги и Христо Георгиеви“, „Руски“, „Васил Левски“ и ул. „Гурко“.

Всъщност до Освобождението мястото било обикновена поляна и била наричана „Стамболова ливада”. По нареждане на княз Александър Батенберг през 1882 г. градският градинар Карл Бетц организирал мястото като градина. Тя била с площ само от 35 декара, като за целта Бетц построил и четири павилиона за цветя.

Няколко години по-късно – през 1887 г., част от градината била отделена като Ботаническа. По желание на княз Фердинанд тя станала център за култивиране на цветя и растения. Там работили едни от най-известните ботаници – Л. Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Аларикус Делмард, Антон Краус, които се грижели за облагородяването и на останалите паркове и градини в столицата, създадени по това време в София. Сред тях са Градската и Борисовата градина.

Именно на част от тези градинари ботаници дължим разрастването на колекцията от растения, които ботаническата градина притежава. Йохан Келерер създал алпинеум с редки ендемични видове насаждения, събрал, отгледал и разпространил над 3000 вида растения.

Княжеската ботаническа градина придобила завършен облик през 1893 г., когато арх. Грюнангер построил там цветни оранжерии.

Приблизително по същото време на част от териториите на градината бил създаден и Софийският зоопарк. В началото на XX век княжеската ботаническа градина вече се е сдобила и с ограда. През 1903 г. по проект на арх. Георги Фингов градината била оградена с лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил „сецесион”. В такъв стил били и повечето сгради в София, които се строели в началото на миналия век.

След обявяването на Независимостта на България през 1908 г. пък е обявен конкурс за строежа на Царския дворец с прилежащите към него градини, който трябвало да се издигне на мястото на Княжеската градина. Арх. Никола Лазаров дори прави проект, но до реализация на идеята така и не се стига. Започва Първата световна война, която осуетява замисъла на управляващите.

В края на 30-те години в рамките на Княжеската ботаническа градина е построена т. нар. Царска детска градина. Така през 1935-1936 г. там изникват лабиринт, басейн и летен детски театър, които можели да съберат около 600 дечурлига. Имало цветен кът с високопланински цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите. Имало и малък медицински пункт. Парите за всичко това са били отпуснати от царското семейство.