Бракът между леля и племенник във Варна, които са укрили родството си, ще бъде разтрогнат, както писа вчера „Новинар“. Отгоре на това прокуратурата ще иска Дарина Н. и Валентин Р. да платят глоба до 1000 лв. (макар че съгласно закона те биха могли да получат и присъди до 2 г. затвор). Този интересен казус повдига въпроса, защо трябва да бъдат преследвани близки хора, които се обичат и искат да узаконят връзката си.
Нашият Семеен кодекс постановява, че не могат да сключват брак помежду си роднини по права линия (родители и деца, дядо/баба и внуци). Забраната тегне и върху женитбите между братя и сестри, техните деца (т.е. братовчеди) и други роднини по съребрена линия (чичо/леля и племенница/племенник) до четвърта степен включително. Не могат да се женят помежду си и роднини по осиновяване (осиновители и осиновени, както и братя и сестри от различни бракове).
Тези забрани, които са залегнали в повечето европейски и западни страни, имат както морални, така и медицински причини.
Почти всички религии забраняват кръвосмешението между родители и деца и между братя и сестри. В Библията например пише, че едно време е било позволено един мъж да се ожени за своята доведена сестра или за леля си.
След като обаче Мойсей получил Десетте Божи заповеди, този вид бракове били забранени.
Причината за заклеймяването на кръвосмешението е ясна – в повечето свещени книги се казва изрично, че при чести женитби между близки роднини се стига до израждане.
По-сложно стои въпросът с женитбите между братовчеди. Коранът ги позволява и затова в ислямския свят те са доста популярни, като в някои държави достигат до 50% от всички бракове.
При католиците сватбите между братовчеди са възможни само след получаването на специално разрешение.
Женитбите между близки роднини обикновено се уреждат, за да остане целият имот в семейството. Има обаче и други мотиви.
Повечето аристократи се считат за хора със „синя кръв“, която не бива да се „разрежда“.
Не е случайно, че повечето короновани глави в Европа се обръщат помежду си с „братовчеде“ – техните прадеди често са запазвали мира между своите държави с уреждането на династични бракове.
Неколкократното преплитане на родствените връзки обаче не остава без последствия.
Ако се проследят семейните портрети на аристократична фамилия се вижда, че се запазват някои семейни черти, но и се появяват известни увреждания. Изчезването на някои славни династии пък често се дължи не на жертвите, дадени на бойното поле, а на придобитото безплодие.
Тези проблеми се обясняват от медицината с натрупването на мутирали гени. Във всяка наша клетка има около 30 хил. двойки носители на наследствеността.
Част от гените мутират, което може да бъде опасно за организма. Това обаче невинаги води до лоши последствия, тъй като доминантният здрав ген в двойката се налага над рецесивния. Рискът от наследствено заболяване се увеличава при децата, когато и двамата им родители имат един и същ мутирал ген.
Шансът за образуването на двойка еднакви рецесивни гени е много по-голям, когато майката и бащата са кръвни роднини. При братята и сестрите има 50% припокриване на генетичния материал при първи братовчеди този дял спада до една осма.
При нормалните семейства рискът да се роди бебе с малформации е 3-4%. При кръвосмесителна връзка обаче процентът на мъртвородените и изродите е около 30%. Често се срещат и случаи на умствена изостаналост без физическа инвалидност.
При браковете между роднини се появяват на бял свят и други, не толкова трагични наследствени болести. Сред руската династия Романови например често са се срещали деца-хемофилици, при които много трудно може да бъде спряно кръвотечение.
Други, не толкова „аристократични“ наследствени болести са цистичната фиброза и таласемията
Неотдавна американски учени установиха, че при бракове между първи братовчеди генетичните дефекти са „само“ с 2% повече, отколкото при нормалните семейства.
Това обаче означава, че има увеличение с 50% спрямо „естествените“ случаи. Ето защо в много страни, където законодателството не е толкова строго спрямо кръвосмешението като у нас, родителите с роднински връзки помежду си се подлагат на генетични тестове, за да определят риска за здравето на своите потомци. По този начин те могат да преценят дали да имат генетично увредени деца, или да си осиновят здрави.
