Съединението на Княжество България и Източна Румелия е един от най-светлите моменти в българската история. Това е един от малкото моменти, когато политиците са проявили прозорливост и единодушие, оказали значителна роля в развитието на страната. Сред най-колоритните личности на Съединението е Продан Тишков, известен с прозвището си Чардафон Велики. Той пръв обявил обединението между княжеството и Източна Румелия.
Буйният характер на бъдещия опълченец се проявил още в детските му години, когато заради непрекъснатите си пакости получил прякора Чарда – както наричали непокорните селски говеда. По-късно той прикачил към името си частицата фон, като подигравка с началника на милицията в Пловдив фон Дригалски. Чардафон участвал в подготовката на Априлското въстание, а след Освобождението станал привърженик на Либералната партия. Обявявал се открито против консерваторите, които наричал „черни души“. Заради острите си изказвания бил принуден да напусне княжеството и да отиде в Източна Румелия. Когато започнала активната подготовка за съединението, той обикалял селищата с коня си Треперко паша, за да агитира населението. „В комитетската група – пише Симеон Радев, – в която хъшовските нрави бяха на голяма почит, Чардафон – смешник, пияница и патриот, бе много обичан. А той бе фанатично привързан към комитета, готов при един негов знак да изколи света със своите две ками, едната забодена в пояса, другата в ботушите му.“
В с. Голямо Конаре Чардафон организирал своя войска, а по-късно събрал от своите съратници пари за ушиване на революционно знаме. Ролята на Райна Княгиня била възложена на Недялка Шилева – ученичка, която завършвала последния клас на гимназията. Чардафон й дал зеленото сукно, на което Георги Данчов бил нарисувал златен лъв, а тя му отвърнала: „На драго сърце ще го ушия, господине. Като българка, когато виждам моите братя селяни да работят денем и нощем, и то за кого – само да плащат тлъстите заплати на чиновниците на пашата.“
Недялка Шилева ушила знамето за максимално кратък срок – за по-малко от едно денонощие. Тъй като нямало време да избродира и надписите, заедно с Чардафон избродирали думите: „Съединение на България. Долу Румелия! Да живее Н.В. българския княз. Свобода или смърт. Напред, юнаци!“
Революционната обстановка събудила вниманието на пловдивската дирекция на милицията и тя изпратила префекта на Пловдив Петър Димитров да въдвори ред в селото. На следващата сутрин след пристигането му Чардафон заедно с двадесетина свои съратници, отишъл в двора на къщата, където бил отседнал префектът, и развял знамето. „Господин префект! – извикал той. – В името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!“ Думите му са посрещнати с възторжени възгласи от хората, събрали се там, и така Чардафон бил първият, който провъзгласил съединението на страната. Недялка Шилева била знаменоска на четата, която малко по-късно се отправила към Пловдив, където се присъединила към членовете на БТЦРК начело със Захари Стоянов. Генерал-губернаторът на града Гаврил Кръстевич бил арестуван в конака, конвоиран и отведен от Чардафон в Голямо Конаре.
Този ден бил забележителен за него и с друго събитие – годежа му с Недялка Шилева. Скоро след това те се венчали, а на 12 октомври 1886 г. им се родила дъщеря, наречена Свобода последвана от сина им Любен. По-нататъшната съдба на Чардафон, наричан от приятелите си Велики, била отново свързана с войската. Той служил в кавалерията и достигнал до чин капитан. Починал внезапно на 22 ноември 1906 г. Съпругата му го надживяла с близо половин столетие. Тя работила като учителка в Пловдив, Ямбол и София. Малко преди смъртта си през 1959 г. завещала дома си в столицата на кметството в Голямо Конаре. Условието било от приходите да се създаде фонд на името на децата й. Както би могло да се предположи, парите били използвани по далеч по-различен начин – за улесняване живота на партийните ръководители. Така потънала и последната следа за жената, превърнала се в знаменоска на Съединението и за съпруга й, провъзгласил първи обединението на България.