СОЛ-ИЛЕЦК, ОРЕНБУРГСКА ОБЛАСТ, РУСИЯ. На прашната граница с Казахстан, в суровия пейзаж на Оренбургска област, се намира място, което мнозина наричат „краят на пътя“: Изправителна колония №6, по-известна като „Черният делфин“. Този затвор не е просто наказателна институция; той е гробница за живи хора – домът на най-опасните, най-безмилостните и най-извратените престъпници, осъдени на доживотен затвор в Русия.
Където смъртната присъда е заменена с вечност
В килиите на „Черния делфин“ лежат хиляди убийства. Тук са затворени серийни убийци, канибали, терористи, лидери на мащабни престъпни групи и масови убийци. Общият брой на жертвите, приписван на обитателите на този затвор, надхвърля всякакви представи. За тях смъртната присъда, отменена в Русия, е заменена с наказание, което мнозина смятат за по-страшно: доживотна изолация.
Името си затворът получава от скромна скулптура на черен делфин, изработена от затворници и поставена пред входа. Тази уж безобидна фигура стои като ироничен символ на отчаянието и безнадеждността, царящи зад масивните стени.
24 часа в 5 квадратни метра
Режимът в „Черния делфин“ е известен като един от най-суровите в света, предназначен да унищожи всяка искра на надежда и възможност за бунт или бягство:
Постоянно наблюдение: Затворниците са под 24-часово видеонаблюдение.
Тройна сигурност: Килиите, обикновено за двама души, са с размери около 5 квадратни метра и имат три комплекта стоманени врати – една вътрешна, една на входа на килията и една на коридора.
Позиционна забрана: От сутрин до вечер (около 16 часа) затворниците нямат право да седят или да лежат на леглата си, а трябва да стоят или да се движат в ограниченото пространство.
Всяка стъпка е унижение
Може би най-емблематичният аспект на режима е начинът, по който се транспортират затворниците. При извеждане от килиите, те са ескортирани от охраната по специален начин:
Наведени: Затворникът е принуден да се движи в силно наведена поза (почти под 90 градуса). Това елиминира възможността той да се противопостави физически или да нападне надзирател.
Завързани очи: Допълнително често им се завързват очите или главите им се покриват с плат, за да не могат да запомнят разположението на коридорите, да планират бягство или да комуникират със съседи по килия.
Разходките не се провеждат на открито, а в малки, покрити клетки, които приличат на вътрешни дворове. Докато затворникът „се разхожда“, неговата килия е претърсвана.
„Черният делфин“ не предлага ресоциализация. Той предлага само едно – безизходица. Това е място, където наказанието не е насочено към промяна, а към пълно и окончателно изолиране на най-големите чудовища на руското общество от света, който са наранили.
