Днес е Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Преди 4 години парламентът по искане на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ промени името на празника. Дотогава се казваше Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Миналата година в проекта за промяна на Конституцията 24 май бе предложен за национален празник вместо 3 март, но по-късно вносителите от ПП и ДБ се отказаха от идеята.
Честит празник!
Оригиналният текст на химна „Върви, народе възродени“, изпълнен за първи път на 11 май 1901 г. в Ловеч по музика на учителя Панайот Пипков:
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Български всеучилищен химн
Стоян Михайловски
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
И ето едно добра новина по повод празника – за 10 години – от 2014 г. до 2023 г., в България са се върнали 151 245 българи от чужбина. За същия период, обаче, чужбина са избрали 219 330 българи. Т.е. за 10 години равносметката е 68 085 души по-малко в резултат на тези процеси, показва статистика на НСИ. Все пак миналата година беше особено положителна за България по отношение на външната миграция.
Българите, които са заминали за чужбина през 2023 г., са най-малкият брой за последните 10 години, ако не броим 2020 г. – годината на големите локдауни и безработица заради пандемията. Освен това, двойно са се увеличили чужденците от страни извън ЕС, които са се установили в България. Благодарение на това, България се радва на небивало голям за нашите тенденции механичен прираст във външната миграция – тази, която обхваща заминаващите за чужбина и идващите от чужбина.
Миналата година у нас са се заселили 56 807 души, дошли от чужбина, като тук влизат и чуждите граждани, и завърналите се в родината български граждани. За чужбина са заминали само 15 227 души, като тук отново влизат и чужденци, и българи.
Входящият поток е най-големият от доста време насам. Любопитно е, че това изцяло се дължи на дошлите от страни извън ЕС. При тях увеличението спрямо 2022 г. е почти двойно – от 18 073 на 35 070 души. За сравнение, през 2022 г. имаше слабо увеличение на имиграцията от страни извън ЕС спрямо 2021 г. – с по-малко от 4000 души (през 2021 г. този поток беше от 14 323 души), въпреки че войната в Украйна започна в края на февруари и предизвика огромна вълна от бежанци. От целия входящ поток, най-висок е делът на имигрантите от Турция (25%), Украйна (17,5%) и Руската Федерация
(9,7%).
Имигрантите, родени в друга държава от ЕС, през последните две години се запазват относително постоянно число – били са 7653 души през 2022 г., а през м.г. са 7486. При тях голямото увеличение е през 2021 г., когато се увеличават три пъти за година – от 1974 през 2020 г. на 6159 души. Преди пандемията броят им се върти между 1700 и 2800 души, с едно изключение – през 2012 г. са били 3722 души.
От заселилите се у нас от чужбина, 14 251 души са родени в България, т.е. това са българи, които се завръщат от емиграция. При тях спрямо 2022 г. има леко намаление. Въпреки че през пандемията много хора се върнаха, всъщност през 2019 г. завърналите се българи са почти колкото през 2020 г. – около 22 000 души. За сравнение, според официалните данни, през 2012 г. от емиграция са се отказали едва 143 българи.
Бумът на емиграцията от България за последните 10 години е през 2016-2019 г., когато над 30 000 души годишно напускат страната. През 2019 г. броят на емигрантите достига почти 40 000 души, като преобладаващо става дума за българи. Ако тогава 37 369 българи са заминали за чужбина, то сега еднопосочен билет са избрали 11 386 души.
