На 22 септември България отбелязва Деня на независимостта. На тази дата през 1908 г. княз Фердинанд заедно с министър-председателя Александър Малинов и министрите от Демократическата партия обявяват България за независима държава. Князът, който е провъзгласен за цар, прочита знаменития Манифест в църквата „Св. Четиридесет Мъченици“ в Търново, с което отхвърля васалния режим на Османската империя.
Празникът е символ на силата на българския дух и обединение, защото слага край на дългата борба за свободна независима държава. Справка в периодични издания оттогава показва как е отразена и посрещната новината.
„Народът се почувства удовлетворен и обзет от неописуем възторг. Той вярва, че този акт ще се посрещне съчувствено от всички просветени народи и че ще намери одобрението на великите сили, но в същото време тоя миролюбив народ е готов да се бори с последна капка кръв срещу всеки, който в днешния момент би ни нападнал.“, пише на първа страница на в. „Пряпорец“ (орган на Демократическата партия), брой 109 от 23 септември 1908 г.
„Цяла нощ почти столицата беше във весело настроение. Гръмогласните „ура“ и взаимните поздравления за независимо Царство не прекъсваха до зори“, пише в края на дописката.
Във в. „Нов Век“, който е орган на Народолибералната партия, създадена от Стефан Стамболов, статия на първа страница гласи: „Рядко едно правителство е намирало такава мощна морална подкрепа от страна на цял един народ, сплотен за защитата на поруганата си чест. Рядко една държава се е намирала в по-подготвено положение от нас, когато се е отнасяло да подкрепи своето справедливо домогване, каквото е в конкретния случай нейната независимост.“
Макар статията да е неподписана, тук авторът говори за нещо ключово, което трябва да се припомня по-често – обединението на българските държавници в този период.
Положението на васалитет от Османската империя е налагало на България тежки външнополитически, икономически и военни ограничения. След Освобождението по силата на решенията на Берлинския договор през 1878 г. България остава васално княжество и по времето на Съединението. Това ще определя занапред обединението и независимостта като национална цел в следващите десетилетия.
Обявяването на България за независимо царство е било възможно тогава единствено с подкрепа от Великите сили. И благодарение на поредица от добри дипломатически ходове на държавния елит и цар Фердинанд, целта се осъществява.
В продължение на няколко месеца на всевъзможни дипломатически и тактически действия от страна на българската власт въпреки увеличавашото се напрежение между Османската империя и България Фердинанд успява да договори подкрепа от Австро-Унгария и Русия.
„Първа, действително Русия признавабългарската независимост, но в продължение на седмица до десетина дни това правят и останалите Велики сили и съседните държави.“, казва професорът по Нова български история в Софийския университет Веселин Янчев, пред БНР. Той допълва, че смисълът на този празник е именно в окончателното скъсване със зависимостите с Османската империя и нарича датата „апогеят на борбите на българите от Възраждането за свободна и независима държава.“
Денят на независимостта е официален празник от 1998 г. и се отбелязва с тържества, възстановки и военни ритуали.
На празничния ден от 11.00 ч. пред паметник „Независимостта на България“ на площад „Княз Александър I“ в София ще се проведе церемония за отбелязване на годишнината.
В програмата ще участват Софийският духов оркестър, хор „Света София“ с ръководител Валентин Бобевски, мъжки хор „Гусла“ и актрисата Василка Сугарева. Слово ще произнесе историкът проф. дин Веселин Янчев.Кулминацията на честванията ще е във Велико Търново, където в 19.30 ч. на площад „Цар Асен I“. ще започне тържествената проверка. Предвидени са специални мерки за сигурност, а използването на дронове е забранено.
