Изявление на председателя на Синдиката на българските учители Янка Такева, че се обсъжда възможността българският език да се изучава в училищата като чужд от учениците, за които не е майчин, предизвика вълна от възмущение и патриотични призиви сред политици и обществени фигури два месеца преди поредните избори в страната. „Новината“ беше отречена както от просветното ведомство, така и от участници в дискусията по темата, но продължава да се споделя в социалните мрежи, подкрепена от призиви за запазване на българщината.
„Българският да се изучава като чужд език от децата, за които той не е майчин, обмислят в Министерството на образованието (МОН)“, съобщи Янка Такева пред БНР – Варна, на 29 август. Тя определи идеята като „изключително опасна“, защото ще доведе до по-голяма сегрегация на общности, и уточни, че „това е по предложение на хората, които работят в МОН, именно съветниците“.
„Аз съм една от малкото хора в работната група, които протестираме срещу това“, каза Такева, а след това допълни, че получила подкрепа единствено от Деян Колев, председател на центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. На въпрос дали предложението ще бъде подкрепено Такева отговаря, че то „намира подкрепа, защото това е записано в програмата на правителството в частта на средното образование“.
„Това е опасно и аз смятам, че министър (Галин) Цоков, министър-председателят и депутатите трябва да се замислят какви ще бъдат негативите впоследствие“, заявява Такева пред общественото радио.
Проверка в публикуваната от правителството програма за управление на България показва, че там няма записано изучаване на българския език като чужд за никой от учениците. В документа като цел е посочено „въвеждане на концепция за езикова интеграция и регламентирането ѝ в образователната система с цел задържане на ученици в образователната система, допълнителна езикова подготовка, подкрепа на учителите и осигуряване на допълнителна финансова подкрепа“.
Срокът за изпълнение е ноември 2024 г.
„Хора, събудете се“
Твърдението на Такева надигна вълна от обвинения в безродие, потъпкване на българщината и призиви за оставка на министъра.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини правителството, че „обезбългарява брутално“ страната, и индиректно обвини правителството, че нарушава конституцията, наричайки българския език чужд. „Хора, събудете се“, настоя в пост във „Фейсбук“ Нинова, чиято партия е петата по големина в парламента.
Според конституцията български език е официалният в републиката, а изучаването и ползването му е право и задължение на всички граждани. „Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език“, пише в основния закон.
Извънпарламентарната формация ВМРО призова министерството да отговори дали наистина обмисля обявената от Янка Такева промяна и в случай че информацията е вярна, иска оставката на министъра на образованието проф. Галин Цоков и уволнението на служителите на министерството, които са изготвили това предложение.
Председателят на държавния медиен регулатор – Съвета за електронни медии, Соня Момчилова обвинява властите в опит да „занулят“ държавата, като посочва, че този процес започва с езика, а следват „историята, паметниците, объркването в ориентацията – кой си и има ли смисъл да принадлежиш към род и родина“.
Съпругата на президента Десислава Радева също изрази позиция в профила си във „Фейсбук“.
Министерството: Не са правени никакви предложения
Днес Министерството на образованието и науката разпространи официална позиция, в която отрича съобщеното от Янка Такева и нарича спекулациите с българския език и неговото изучаване в училище „вредни и опасни“.
„Разширяване на дефинирането на българския език като чужд в образователната система е немислимо. Под никаква форма и в никакъв момент обсъждане за преподаването на български език като чужд или преподаването му чрез друг език не е стояло на дневен ред“, се казва в позицията на министерството. В нея се разбира, че ведомството е сформирало работна група, която цели да предложи мерки за по-добра езикова интеграция, подкрепа на обучението и проверка на нивото на подготовка на учениците по български език.
Според съобщението единствената цел на работната група е да се набележат мерки за подобряване на езиковата подкрепа – чрез повече часове, чрез допълнителна квалификация на учителите, чрез иновативни методи на преподаване и др.
Под никаква форма и никъде в поставените задачи не се предвижда промяна на разбирането за българския език или преподаването на българския книжовен език като чужд език в учебния план, твърдят от Министерството на образованието.
