Голямата българска поетеса Станка Пенчева си отиде на 27 май на 84 години

Да обичаш – стига. Спомен за Станка Пенчева

Има поетеси, които буквално изострят сетивата ни за красивото. Те ни учат не само да гледаме, но и да виждаме красотата в цялата ѝ прелест, да се наслаждаваме на любовта, независимо дали е споделена. Защото да обичаш, стига.

Още в ранна възраст се докоснах до поезията на Станка Пенчева. По едно и също време открих нея и Емили Дикинсън. Рядко сме свидетели на откровеност, на каквато те двете са способни. Когато изваждаш от себе си най-съкровените си мисли, светът става още по-привлекателен. Тъгата е онази, която ни държи здраво на земята. Тя пък поддържа добротата будна и ни води по пътя към истинската радост от това, че сме живи, че имаме възможност да обменяме думи, ласки и мълчание.

Станка Пенчева напусна видимия свят преди десет години, но днес отбелязваме рождения ѝ ден, защото творци като нея не се забравят. Времето безмилостно отлита, затова намирам упование в утехата, че нейните стихове остават за вечни времена. Сега вероятно тя най-сетне е намерила покой сред дървета, обсипани с ябълки. Там тя със сигурност продължава да обича и да бъде обичана.

И се сещам за едно от любимите ми нейни стихотворения, което припомням и на вас, защото в него тя е казала всичко от онова, което наистина има значение:

НЕЖНОСТ

от Станка Пенчева

Додето сме млади, додето сме хубави,

обичта покрай нас все кръжи и кръжи…

Очите ни срещат погледи влюбени,

ушите ни слушат мили лъжи –

и ний разцъфтяваме като горди кринове,

къпани от ласкави дъждове,

галени от ветрове копринени,

блеснали в лъч мигновен…

Но когато очите ми избелеят

и по ръцете избият кафяви петна,

когато косата ми със снега се слее

и стана просто стара жена –

от всички, които са ме любили,

край мен ще остане само един:

и за него аз ще съм винаги хубава,

неотделима, както преди.

Той ще милва ръката ми, стара и грозна,

ще ме води полека с усмивка добра…

Затова сега мисля със нежност за този,

с когото ще се състаря.

Текстът на най-добрия съвременен български поет Добромир Банев е предоставен специално на Novinar.bg