На 18 февруари тази година проф. Надежда Драгова навърши 95 години! Достойна годишнина за творец, учен и човек, който винаги е възприемал културата като непосредствено творческо битие, но и като памет за националните ценности, за идентичността и същностните човешки ориентири.
Познавам Надежда Драгова и нейния съпруг, големия български поет Първан Стефанов, още от дете. Моят баща, проф. Чавдар Добрев, ме водеше на театрални спектакли по техни пиеси, като споделяше ласкавите си оценки на театрален критик. По-късно се запознах и с драматургията им: „Между два изстрела“, „На война като на война“, „Светът е от майка роден“, „Мечтател безумен“, „Има бог Перун“, „Женски години“, „Жарава“ и др. В гимназията и университета изучавах старобългарската и възрожденска литература и чрез проучванията на Надежда Драгова – за характера на славянската азбука и делото на Кирил и Методий, за книжовния принос на Светите Седмочисленици, за Охридската архиепископия и значението на трудовете на Теофилакт Охридски, за Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, за възрожденския диалог и драмите на Добри Войников.
Ще допълня, че дългогодишно топло приятелство ме свързва и с дъщерите на Надежда Драгова и Първан Стефанов – талантливата художничка Антония Дуенде и ерудираната преподавателка и учен индолог д-р Биляна Мюлер. Заедно сме посрещали новогодишни празници в писателската станция на Ситняково, а през лятото – във Варна, участвали сме в организацията и провеждането на кулминацията на лятната ни почивка – веселия карнавал. Сред постиженията на Антония Дуенде ще отбележа изложбата, посветена на глаголицата, която получи широк международен отзвук. Двете с проф. Драгова я представиха и пред студенти от УниБИТ, като Дуенде ги впечатли с подхода при изобразяване на свещените знаци, втъкани в буквите – кръг, триъгълник и окръжност. На свой ред д-р Мюлер е достоен продължител на мисионерската роля на своята майка – благодарение на нейните усилия в Делхийския университет почти десетилетие се развиваше лекторатът по български език, литература и култура. В момента д-р Мюлер поставя началото на нов етап в укрепване на българистичното знание в университета в Кьолн.
Моите интензивни и непосредствени контакти с учения, преподавателя и твореца Надежда Драгова започнаха след 1997 г., когато тя ми предложи да стана неин асистент по балкански литератури в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Беше си поставила задачата да осъществи нова научна програма, чрез която Балканите да възвърнат в европейската рецепция значението си на мост, на възлово културно пространство от диахронни (антични, средновековни, възрожденски и съвременни обстоятелства) и синхронни (творчески взаимодействия между националните балкански литературни явления) пресичания. Бяха й нужни съмишленици и веднага ме спечели. Драгова притежава дарованието да увлича слушателите, да печели умове и да активизира духовната енергия на младите, да формира школа от самостоятелно мислещи хора. Струва ми се, че тя успя да пренесе – и то в модерните условия на ХХI век – Кирило-Методиевите традиции на разчитане на знаците в тяхната актуална перцепция, но и възрожденските наследства за такова осмисляне на историческите факти и обстоятелства, които създават фундамента на националната ни идентичност.
Проф. Надежда Драгова е типичен представител на поколението, родено през 30-те години на ХХ век, чиято задача бе през втората половина на века да изгради България като модерна европейска държава с високо развита култура. Фактът, че днес, макар и все още с недомвълки, започнахме да говорим на студентите за 70-те и 80-те години на ХХ век – периода на министрите на културата Людмила Живкова и Георги Йорданов – като за Златен век, е показателен за изпълнена поколенческа мисия.
С родния й старозагорски край и град Раднево може да се обясни нейният дълбок пиетет към националното: към проучване на спойката между елементите на езичеството (прабългари, славяни и траки) и християнството, към означаване на примерите за героизъм и героичност, към разшифроване на показателните за ценностна и духовна еволюция митологеми и образи.
Казвала ми е, че родът й е тясно свързан с вековните борби срещу османското владичество, подчертавала е и далечната си роднинска връзка с поп Минчо, автора на „Видрица“, пряк родственик и поета Минчо Минчев. Възможно е в родното Раднево да се е зародила и нейният интерес към театъра и драматургията, разбирането й за функциите на играта като олицетворение на човешките желания и мечти.
Разказвала ми е също за своята леля Магда Петканова, сестра на баща й, на която редовно гостувала. В свои спомени Магда Петканова е подчертавала уважението на тяхното семейство към рода на Петко Славейков. И струва ми, че първоначалният интерес на проф. Драгова, студията й „Драматичните опити на П. Р. Славейков“ от 1956 г. до голяма степен може да се обясни и с този биографичен факт. За Драгова обаче творчеството на Славейков, а малко по-късно на Паисий, на Софроний или на Добри Войников, не са единствено фактологичен източник на информация. Те се подлагат на концептуализация, за да се очертае моделния характер на конституирането на модерната българската литература и култура. Онова, което винаги е ме е интригувало в процеса на многогодишните ни разговори, е, че наред с конкретиката Драгова успява да постигне мащабната картина на Българското възраждане, със скритите смислово генериращи механизми, с неочакваните архитектонични решения, с онези художествени успоредици и съвпадения (с цялата им приблизителност) с европейското културно развитие от периода.
Разказвала ми е също за ваканциите, които е прекарвала в дома на Магда и Константин Петканови. За вечерите, когато семейството е посрещало известни писатели и артисти, за вълненията на Константин Петканов за Македония и нейната съдба. Престоят в София се превръща и в повод за създаване на дългогодишните й приятелства. Сред тях с проф. Милена Цанева, чиято майка, поетесата Бленика, е близка с леля й Магда, а също и с проф. Вера Мутафчиева, с която споделят сходни интереси към българската история.
След завършване на средното си образование Драгова е приета специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В годините на следването си среща своя съпруг, големия български поет Първан Стефанов. От тези години е приятелството й и с други големи български учени като проф. Боян Ничев, проф. Василка Тръпкова-Заимова и др. Определящо върху нейното оформяне на учен е, както подчертава, влиянието на акад. Петър Динеков, когото определя за свой учител. Под негово ръководство защитава дисертация „Добри Войников“ – основополагащо изследване за възрожденската драматургия. Твърди също, че от Динеков усвоява подхода художествените явления да бъдат проследявани и анализирани в дълбочина съобразно техния национален развой.
Ще отбележа и още нещо. Драгова е не само голям учен и творческа личност, но тя е и изключителен организатор и преподавател. Неслучайно биографията й включва наред с творчески и научни постижения, мащабна обществено-съзидателна дейност: през 60-те години като сътрудник в Института по балканистика към БАН подпомага неговото създаване и развитие; през 70-те години съдейства за изграждането на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, включва се активно в първите стъпки на научния център „Преславска книжовна школа“; след 90-те години е сред първопроходците на балканистичното знание в ЮЗУ „Неофит Рилски“; през второто десетилетие на ХХI век по нейна идея се реализира изследователски проект за възловото значение на „История славянобългарска“ в българската култура.
Емблематична е преподавателската дейност на проф. Драгова в чуждестранни университети – в Букурещ, в Белград, в Западен Берлин, стимул за компаративистично изучаване на сръбската, румънската, гръцката, албанската и българската литература и драматургия. Така се създава монографията „Балканският контекст на старобългарската писмена култура“, както и поредицата от лекционни курсове. Редица са научните приноси на проф. Надежда Драгова, сред тях още класическият труд „Старобългарската култура“, студиите за Мавро Орбини и Йован Раич, за Кирил и Методий, за „История славянобългарска“, за наследствата на Софроний Врачански.
И сега, когато проф. Драгова навършва своите 95 години, искам на първо място да й благодаря за нейния огромен духовен дар. Да й пожелая здраве и бодър дух. И както досега да окуражава всички нас, които търсим светлините на България отвъд днешните граници на хоризонта.
На многая и благая лета!
Автор: Проф. Ваня Добрева
Назаем от zora-news.com
