ДАНС разкри: Ето я фармацевтичната мафия (СПИСЪК с ФИРМИ)

Три фирми са изнасяли незаконно от страната лекарства, попадащи в забранителния списък, без да го декларират. Две от трите фирми имат общи акционери, които освен това притежават и веригата аптеки „Лили“, която има обекти в Бургас, Средец, Сливен и София. Това става ясно от доклад на ДАНС до парламентарната здравна комисия, според който законодателството за ограничаване на износа е разработено умишлено в услуга на търговците, а не в обществен интерес.

Докладът беше предоставен в петък на медиите от председателя на парламентарната здравна комисия Костадин Ангелов (ГЕРБ), който през август поиска МВР и ДАНС да извършат проверка на изнесените от страната лекарства от началото на годината.

През юни 2023 г. след съвместни проверки на Агенцията по лекарствата (ИАЛ) и ДАНС са установени три фирми: „Изифарм“, „Ситадел Фармасютикълс“ и „Нипон Бел Матрикс“, които са извършвали износ на лекарства, включени в забранителния списък, без да го декларират към системата за проследяване на недостига СЕСПА. Освен това те са се снабдявали с медикаменти от аптеки, което е незаконно, тъй като аптеките нямат право да препродават лекарства на търговци на едро, а само на граждани.

Проверка на Mediapool в Търговския регистър показа, че две от фирмите: „Изифарм“ и „Ситадел Фармасютикълс“ са свързани. Станислав Кацарски е собственик на „Изифарм“ и съдружник в „Ситадел Фармасютикълс“ заедно с Елица Красимирова Иванова и Александър Саркис Караджиян. Тримата имат и друга обща фирма „Ремеди Ес“ и са съдружници във веригата аптеки „Лили“, която има обекти в Бургас, Средец, Сливен и София. Третата фирма, която е изнасяла незаконно дефицитни лекарства, е „Нипон Бел Матрикс“ със собственик Калоян Любомиров Георгиев.

От доклада на ДАНС не става ясно какъв обем лекарства са изнесени незаконно, нито за какви медикаменти става въпрос. Посочено е, че за тези нарушения фирмите са обект на административнонаказателни производства.

Освен това ДАНС стига до извода, че нормативната наредба за ограничаване износа на лекарства не обслужва обществения интерес. Данните показаха, че дефицитни у нас лекарства масово се изнасят, предимно за страни от ЕС.

В доклада се припомня и цялата сага около приемането на въпросното законодателство, залагането на първоначално сгрешена формула за изчисляване на недостига на лекарства, която в последствие беше променена от екипа на министър Асена Сербезова, но това доведе до намаляване на медикаментите в забранителния списък.

„Вследствие на новия начин за изчисляване голяма част от лекарствените продукти, забранени за износ до март 2022 г., са отпаднали от СЕСПА, в резултат на което е облагодетелстван частният интерес за сметка на българския пациент. Макар законосъобразна, новата методика фактически позволява на търговците да изнесат всички количества над 65% от потреблението. В тази връзка може да се счита, че нормативната уредба е разработена целенасочено в интерес на търговците и не осигурява ефективни възможности за противодействие или избягване на дефицит“, се казва в доклада на ДАНС.

Въпросната нормативна уредба беше приета в третото правителство на ГЕРБ, като финалните поправки за недостига бяха разписани от депутати от мнозинството начело с тогавашния шеф на здравната комисия д-р Даниела Дариткова. След това реалното приложение на забраната за износ се забави с години, през което време дефицитни лекарства продължаваха да се изнасят безпрепятствено от страната.