Държавата ще може да поеме управлението на бургаската рафинерия при критична ситуация, гласуваха днес депутатите при второто четене на промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти.
„Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор енергетика за производство, преработка, съхранение и пренос на нефт и на енергийни продукти, подлежат на надзор от министъра на икономиката и индустрията“, гласи новоприетият текст.
Той се отнася най-вече за бургаската рафинерия на „Лукойл“, след като руската компания попадна под санкциите на ЕК заради войната в Украйна. За България бе договорена дерогация на ембаргото за внос на руски петрол, но според вносителите от „Демократична България“ е в обществен интерес и въпрос на национална сигурност страната ни да може да се защити, ако има опити да бъде изнудвана.
Министърът на икономиката по предложение на Консултативен съвет ще може да назначава временно т.нар. особен търговски управител. Той ще поеме управлението при обстоятелства, които нарушават ограничителните международни мерки и мерки на ЕС, но също така, които застрашават националната сигурност и доставката на критични ресурси, или нарушават конкуренцията в случай на монополно или господстващо положение.
Особеният търговски управител ще ръководи компанията, но няма да може да се разпорежда със собствеността.
Против законовите промени гласува единствено партия „Възраждане“, която ги обяви за изключително вредни за пазара и икономиката. „Това е национализация на бургаската рафинерия, след която ще последва приватизация от някой евроатлантически инвеститор срещу един лев“, посочи Цончо Ганев от „Възраждане“ и попита: Защо никой не предлага да национализираме американските ТЕЦ-ове?
„Няма национализация, защото не се отнема собственост“, контрира Мартин Димитров от „Демократична България“, вносител на законовите поправки. В отговор на Ганев той припомни, че в Закона за енергетиката вече е въведена фигурата на особения търговски управител в електроенергетиката, а сега това се прави и в петролния сектор. „Досега в електроенергетиката не е задействана тази опция“, посочи Димитров.
„Това е авариен закон в случай, че настъпят форсмажорни обстоятелства. Например, ако се разсърдят „Лукойл“ и ударят ключа на рафинерията или ако Путин нареди на компанията да се изтегли от Европа. Ние трябва да може да назначим управител и да гарантираме работата на завода и доставките на горива, без да променяме собствеността“, обясни Делян Добрев от ГЕРБ.
Особеният търговски управител ще бъде назначаван за не повече от 6 месеца с възможност за удължаване с още 6 месеца. Той трябва да има поне 5 години професионален опит в областта на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
„Повечето от условията, които се поставят будят недоумение – да няма родство по права линия, по съребрена линия и по сватовство с лице в управлението на рафинерията. Направо му кажете името на човека, който ще поеме Нефтохим – вашият човек, който ще прави далаверите в най-печелившото предприятие“, заяви Стоян Таслаков от „Възраждане“.
Парламентът гласува още да се отнемат лицензи в петролната индустрия, ако се нарушават международни ограничителни мерки и санкции. Депутатите от „Демократична България“ оттеглиха предните дни на заседание на икономическата комисия в парламента предложението си да се прекратят концесии единствено на база, че са свързани с нефт и нефтопродукти с произход Русия.
От ДБ визираха концесията на пристанище „Росенец“, дадена до 2046 г. на „Лукойл Нефтохим“. От МФ тогава предупредиха, че ако се гласува такъв текст, ще се засегнат дейностите на други търговци и нефтопреработватели на пристанищата в Бургас и Варна.