Театърът е място, където отиваме, за да може душата да поеме глътка въздух. Там времето не съществува. Прожекторите заместват слънчевата светлина в реалност, в която всичко става възможно. Пречистваме себе си под влиянието на думи и жестове, притаили дъх, или заливайки се от смях, за да се върнем в реалността с нови намерения и очаквания. Самият живот е огромна театрална сцена, на която изявяваме себе си. Играем отредената ни от съдбата роля, защото животът е действие. Дори по време на антракта ние обмисляме реплики, движения и стратегии. Защото е важно да стигнем до катарзиса. Защото единствено чрез катарзиса разграничаваме доброто от злото и осъзнаваме силата на любовта в безбройните ѝ проявления.
Сюжетната линия е конфликт, който се опитваме да разрешим и остава важен въпросът чрез какви похвати постигаме това. Ние изразяваме себе си чрез другите, монолозите са уместни в определени моменти, когато ни се дава възможност да кажем важното за нас. Имаме нужда да бъдем чути точно толкова, колкото и останалите.
От времето на Древна Елада досега театърът е магия, в която всички сме главни действащи лица. Той заема важно място в света на съвременното изкуство. Театърът е необяснима, но осезаема сила. Място на истината, през което достигаме до незримото, унищожаващото и съзидателното. Силата му ще остане неразгадана, но по-важното е, че чрез него достигаме до отговорите, от които толкова много се нуждаем в името на собственото си пречистване. Жан Кокто казва, че величието на театъра се състои в това, че на финала покойниците стават, за да се поклонят. И има право.
Честит Международен ден на театъра! И аплодисменти!
Снимка: Ивелина Чолакова
Текстът на най-добрия съвременен наш поет бе предоставен от автора специално на Novinar.bg
