Крим
Крим

Домовете на кримските българи все още пустеят

Жертвите на сталинското етническо прочистване са изселени в Сибир и Урал

На железопътната гара в украинския град Симферопол вчера бяха положени основите на мемориала на депортираните народи на Крим. Това стана по повод 60-годишнината от принудителното изселване с товарни вагони на над 228 хил. души, от които над 12 хил. етнически българи. Жертвите на това етническо прочистване, извършено по заповед на Сталин, все още не са получили компенсации за преживените мъки.

Макар българи да са живели в Крим още по времето на хан Кубрат, в по-ново време компактни маси наши сънародници се заселват там преди 200 години, за да се спасят от османския гнет. Първопроходците са жители на странджанските селища Граматиково и Малко Търново. Руското правителство всячески насърчавало колонистите като им давало по 500 декара земя и им опрощавало данъците за първите 10 г. Това помогнало на българите да си стъпят на краката и да въведат на полуострова неизпробвани дотогава култури като тютюна и гроздето. Освен това българите си извоювали славата на най-толерантния етнос в пъстрата мозайка от националности в Крим.

Макар че преселниците се ползвали с всеобщо уважение заради работливостта си, те били подложени на разкулачване и насилствена колективизация през 30-те години на ХХ в., и то в по-голяма степен, отколкото другите малцинства. Принудителното вкарване в колхози настроило кримските българи против съветската власт и затова те не плакали много, когато Червената армия се изтеглила от полуострова под натиска на фашистките агресори през 1941 г. Въпреки това много нашенци се включили в съпротивата, като едно от партизанските съединения било оглавено от легендарния Иван Генов.

След като немците се изтеглили от Крим, в Кремъл решили да накажат българите, задето „участвали в мероприятията на окупационните власти“ (т.е. отглеждали жито и други продукти, част от които прибирали немците). Първи обаче били депортирани представителите на най-многочисления „народ-предател“ – кримските татари. Само за три дни в края на май били натоварени в товарни вагони и превозени към Урал и Сибир над 180 хил. души. Следващия месец дошъл редът на българите, гърците и арменците, малко по-късно – на турците и иранските кюрди. Всички те били зачислени „за вечни времена“ в специални селища в степта или тайгата. Българите били подложени на асимилация – по-младото поколение, израснало в заточение, вече не говори на майчиния си език.

Обезлюденият Крим бил заселен с руснаци и украинци. Тъй като те били далече от селскостопанските умения на коренното население, икономиката на полуострова западнала и над половината от пришълците се разбягали.

Едва след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. депортираните жители на Крим получиха правото да се върнат по родните си места. В оцелелите им домове обаче вече се били настанили други хора.

Само няколко хиляди българи са се върнали в Крим и те се опитват да живеят тихо и незабележимо. Най-многочисленият етнос, който се е завърнал в Крим, са татарите – над 260 хил. души. Те водят най-активно борбата за възстановяването на правата на депортираните.