Прочетох с интерес статията на Люсиена Крумова „Багряна отмъква и последния мъж на Дора Габе” (в. „Уикенд”, бр. 23 от 5 юни 2010). Познавах и двете, а освен това Багряна ни бе кума (свидетел) при сключването на брака ни с Блага Димитрова през 1967 г. Има какво да добавя и да разкажа, а и съм признателен, че авторката ни споменава като биографи на Багряна. Явно младостта на авторката, която не познавам, я отдалечава много от събитията и затова има и неточности, въпреки че общият дух на текста е верен – за взаимоотношенията между двете.
Първо, една вероятно техническа грешка: „По време на Първата световна война Дора Габе е годеница на Александър Ликов”. Става дума за Втората световна война. По време на Първата Дора Габе е съпруга на проф. Боян Пенев. Малко след края на войната той заминава за Полша и чете там лекции до 1924 г. Но има и забавна случка. Дора Габе отива при него за седмица или две и те гостуват на виден полски поет в неговата вила. Поетът харесва красивата Дора и между тях започва близост. Същото се случва и между Боян Пенев и привлекателната полякиня.
Когато Боян Пенев се завръща в България, те вече са разделени. Цитирам какво каза на Блага и мен при срещата ни сестрата на Дора Габе – Белла Казанджиева (съпруга на проф. Спиридон Казанджиев): „Лиза не се вмъкна между двамата – Дора и Боян. Те вече бяха разделени” (Блага Димитрова – Събрани творби, том 10, 2008 г., стр. 76).
Запознанството на Багряна с Боян Пенев става след година. Те се срещат в дома на Начо Букурещлиев и Маня Милетич. Ето колко голяма е нашата България: Маня Милетич (дъщеря на проф. Любомир Милетич) е любимата учителка по литература на моята Блага в І девическа гимназия и тъкмо тя представя ученичката си Блага, която пише стихове, на Багряна през 1937 или 1938 г.
Но да се върнем назад. По време на Първата световна война Багряна сключва брак с офицера Иван Шапкарев, който е син на големия фолклорист и родолюбец Кузман Шапкарев (на него е кръстена улицата зад Централната поща). Ражда им се син, Любчо, който почина неотдавна. Заварихме жив, но вече възрастен, пенсиониран и болен полковник Шапкарев и той ни разказа много неща за краткия брак между двамата. През 1923 г. вече настъпва дълбоко разстройство на отношенията им и Лиза заминава за Германия, където остава близо година.
Тя пътува с влака през Врачанско тъкмо когато там стават септемврийските бунтове, наричани дълго време Септемврийско въстание. След завръщането й през 1924 г. раздялата е вече факт и тя живее отделно. Обаче става нещо, което си струва да се разкаже. Довери ни го полк. Шапкарев. Лиза решава да си прибере багажа от неговия дом и отива там с
файтон. Макар и разделени, той кавалерски я придружава и помага. На връщане минават край църквата „Света Неделя”, защото той като офицер е длъжен да присъства там на погребението на генерал. Датата е 16 април 1925 г. На входа на църквата дежурният офицер го връща – опелото вече е започнало, а най-важното – в своето разстроено състояние той е забравил да си вземе задължителните офицерски принадлежности: пелерина и ръкавици.
След като той се отдалечава, трясва страхотен гърмеж – атентатът. И полк. Шапкарев добави с мъка: „Лиза ме направи нещастен, но ми спаси живота!“ Поместената към текста в „Уикенд” снимка представя Боян Пенев в ролята на бръснар, а Багряна е негова асистентка – подстригват брадата на д-р Никола Михов, известен библиограф и приятел на професора. Той ги развежда из Париж през юли 1925 г. при тяхното посещение там, а снимката е направена в парк край Париж от непознат минувач. Това ни разказа Лиза, когато ни повери фотографията.
Твърдението в текста за женското самочувствие на Дора Габе и в напреднала възраст е съвсем вярно. Ние с Блага живеехме на стотина метра от нейния апартамент също на бул. „Васил Левски” (тогава „Толбухин”). Етаж под нея се помещаваше Ангел Каралийчев, виждал съм табелката при посещение у Дора Габе. Веднъж отивам при нея по някаква работа и тя любезно ме черпи с кафе и коняк. И тя си изпи чашчицата. Както седеше на креслото срещу мен, пеньоарът й бе доста открехнат. Знаеше, че краката й не са старешки, макар да бе на 84 години. И отведнъж ме атакува:
– Йордане, значи Лиза е Лиза, а аз съм госпожа Габе!
Намерих се в чудо, аз съм на 34 години, тя – 84, но отвърнах:
– Тогава Дора ли да бъде?
– Ами така, разбира се.
И разговорът продължи с Дора, но на Вие.
В текста се споменава, че Лиза е имала желание да бъде погребана до Александър Ликов. На нас с Блага не ни е казвала такова нещо, може би на Любчо. Но е погребана в парцела, където са голяма част от писателите, в близост до църквата на Централните гробища. Преди година или две вандали бяха потрошили паметника в деня на разстрела на Вапцаров. Длъжен съм да разсея тази легенда: тя е единственият негов свидетел, който се явява, за да го защити пред съда. Това казаха на Блага и на мен неговият брат Борис и най-близкият му човек – Иванка Димитрова, бъдещата актриса, подсъдима в същия процес. Гнусната клевета по адрес на Багряна трябва да се разсее. Колкото до паметника, постарахме се със съседа ми Емил да го залепим, но останаха следи.
Лиза ни е разказвала, че с Ликов я е запознала Дора Габе в Народния театър преди представление. Било е в началото на Втората световна война – 1939 или 1940 г., не помня точно. Той тъкмо се е бил върнал от дългогодишна емиграция като комунист. Била е дадена амнистия и той се прибрал в родината. Колкото до финала на текста на Люсиена Крумова, вярно и точно е разкрита връзката между Яворов и Дора Габе, той редактира ранните й стихове и те излизат в сбирката „Теменуги” (1908). Но трябва да се добави, че в последните месеци от живота му през 1914 г. освен Дора Габе край него са и Тодор Александров, Владимир Василев, които не го изоставят. Блага ми разказа една смешна история за съперничеството между Лиза и Дора. Конгрес на писателите в Народното събрание. Ръководството (президиума), на което те са членки, седи нависоко срещу залата. Те двете липсват. Изминават десетина минути и в тишината изскърцват двете врати зад президиума. От лявата влиза Дора, от дясната – Багряна. Но и двете в еднакви вносни и красиви тоалети от „Кореком“ (тогава валутни магазини). Те не знаят, че са еднакви и вървят със самочувствие към празно място в президиума, а залата се тресе от смях.
