Евлоги Георгиев архитекти
Евлоги Георгиев архитекти

Две поколения архитекти творят на „Евлоги Георгиев“ 86

Тя излъчва тъга. Не много, като достолепна възрастна дама, явно някога голяма красавица. Къщата на „Евлоги Георгиев“ 86. Изправена на кьоше, на стратегическо място, според популярна стара градска песен. От едните прозорци се виждат Перловската река и булевардът, носил още имената на Адолф Хитлер и Клемент Готвалд, от другите – улица „Оборище“ и дворът на някогашното училище „Антим I“ с построената по-късно Испанска гимназия. Преди Втората световна война се гледат „очи в очи“ с друга подобна къща, но бомба заличава съседката от лицето на земята. Дали тъгата не идва оттогава. Или е от видяното и чутото, от преживяното. Кой знае.

Тъга има и в гласа на сегашния стопанин на дома, когато разказва за времето на своето детство. Той е трето поколение Ганев, кръстен е на дядо си, но не избира неговата професия, както правят баща му и чичо му. За архитектурата се иска дарба да рисуваш, няма ли я, човек по-добре и да не опитва. Предпочита да стане инженер, горски, по собствените му думи. Лесотехническия университет – специалност озеленяване, завършва и дъщеря му.

В началото на миналия ХХ век в София идва младият архитект Райчо Ганев. Роден през 1886 г. в Сливен, откъдето след гимназията заминава да учи архитектура в Германия и после в Италия, той се връща в отечеството и избира да живее и работи в столицата. Започва с проектиране на жилищни сгради и скоро става известен с таланта, точността и коректността си. Получава поръчки от заможни фамилии. Така, когато прави проекта на дома на семейство Събеви (на ул. „Добруджа“ 10), съдбата го среща с красивата Нина Събева. Тя не устоява на чара, галантността и на предложението да стане съпруга на способния, а и представителен мъж Райчо Ганев. Следва сватба, през 1916 г. се ражда Георги и през 1922-ра – Васил. Щастливият баща всеотдайно се грижи за момчетата и майка им. Не жали сили – не са една и две вдигнатите по негови чертежи сгради, за кратко е на служба и в Министерството на строежите. Името му се произнася с уважение от софиянци. Постигнал е повече от бляновете на мнозина. Архитект Ганев обаче си има съкровена мечта – да построи своя фамилна къща. Успява. За година (от 1931-ва до -1932-ра) тя изправя снага – на два етажа, за всеки от синовете, с висок сутерен, с двор, на пресечката на две от главните столични улици „Оборище“ и „Евлоги Георгиев“, на брега на Перловската река.

БАЩИНИЯТ ПРИМЕР И ДАРБАТА

да рисуват решават съдбата на Георги и Васил. Големият е изпратен да следва архитектура в Дрезден, Германия, малкият завършва висшето си образование в София. Дипломната работа на Васил Ганев е изготвяне проекта (1948 г.) на сградата на сегашния Физико-математически факултет (където е познатата на всеки кандидат-студент „стена на плача“) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в кв. „Лозенец“. След прибирането (1944 г.) на Георги у дома двамата братя работят заедно, така както и живеят заедно. Печелят конкурси с общи проекти – на обществени и жилищни сгради. По-известен от двамата е Георги. Едва ли е по-талантлив, но някак успява да си намери място в преподредените

СЛЕД ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944 г.

професионални редици. Труди се почти непосилно и доживява признанието на новата власт. Баща му и брат му не дочакват десетоноемврийската промяна през 1989-а. Старият архитект Ганев умира през 1959-а, синът му Васил – през 1975-а, 53-годишен. Те си отиват, без да разберат, че домът им отново става техен (какъв парадокс?!).

През 1947 г. Ганеви, вече шестима (синовете са довели снахи), биват принудени да напуснат къщата на „Евлоги Георгиев“ 86. Добре все пак, че има къде да отидат. Главата на семейството – Райчо Ганев, сякаш е предчувствал опасността и в една от проектираните (преди 1944 г.) от него кооперации, близо до днешния парк „Оборище“, е купил апартамент. Там през 1955 г. се ражда синът на Васил (брат му Георги няма деца). Наричат момчето на дядо му – Райчо. След време на фамилията е разрешено да се върне да живее в бившата си къща на „Евлоги Георгиев“ (тогава „Клемент Готвалд“). Поделят си горния етаж. В първия и в приземния

СЪЖИТЕЛСТВАТ ОЩЕ 12 СЕМЕЙСТВА

„Бяхме като малка Италия“, казва Райчо Ганев. Тъга има в гласа му при спомена. Не е трудно човек да си представи – нещо между „Христос се спря в Еболи“ и „Децата на Арбат“. През 1973 г. ги напуска баба Нина. Девет години по-късно, през 1982-ра на бял свят идва най-малката от фамилията – дъщеричката на инженер Ганев, бъдещата специалистка по озеленяване.

Семейството си получава къщата след 1991 г. На 75 години арх. Георги Райчев пак е собственик. Още 11 лета той посреща и изпраща слънцето в двора на градения от родния му баща дом. На външната стена има паметна плоча. Да напомня на следващите поколения за сътвореното от тримата архитекти. Но кой да разкаже за радостите и болките им, за любовта и преживените проблеми. Къщите не могат да говорят.

Архитект Георги Райчев Ганев е роден на 24 март 1916 г. в София. Завършва архитектура в Дрезден през 1939 г. От 1942 г. до 1945 г. работи в Архитектурно-градоустройствената дирекция по оформянето на Борисовата градина. През 1943 г. печели международния конкурс за Общински дом, но Втората световна война спира реализацията на проекта. От 1945 до 1948 г. е в Народния археологически музей – занимава се с консервиране и реставриране на старини във Велики Преслав, Мадара, Плиска, Несебър. Негов е проектът на Великопреславския археологически музей. През 1948 г. постъпва в „Главпроект“. Освен проектантската си дейност, участва с успех в над 60 градоустройствени, архитектурни и архитектурно-скулптурни конкурса. Изградени по конкурсните му проекти са Международният дом на учените в „Св. св. Константин и Елена“, казиното и почивната станция на строителите на Златни пясъци. Георги Ганев разработва генералните планове на курортните комплекси Златни пясъци, „Св. св. Константин и Елена“ (тогава „Дружба“, „Чайка“. Автор е на проектите за хотелите „Преслав“, „Амбасадор“, „Берлин“, „Златна котва“, „Астория“, „Метропол“, „Морско око“, „Гларус“, „Гладиола“ „Малина“, на грандхотел „Варна“ (т. нар. Шведски). Прави идеен проект за курортен комплекс „Лбади бийч“ край Акра, Гана, за хотел край езерото Балатон в Унгария. Изготвя градоустройствения план на Шабла, съвместно с арх. Петър Ташев – на Димитровград (1955 г.), за което са удостоени със златен медал. За безспорните си творчески постижения архитект Ганев получава заслужени награди, ордени, юбилейни медали, грамоти на Съюза на архитектите в България.

Умира в София на 24 юли 2004 г.