Проф. Иван Митев е единственият български ортопед, чието име се цитира винаги в учебниците по хирургия на ръката с иновативните му оперативни техники.
Матев е автор на три изобретения и 15 рационализации. Вписан е в „Златната книга“ на Патентното ведомство на Република България на 4 юни 1998 г.
Новаторът Иван Митев
Той е създател на няколко оригинални лечебни оперативни методики и техники. От 60-те години на 20 век започват да се прилагат неговите оперативни методи на ръката.
Издига българската хирургия на ръката на световно ниво. Създава школа за диагностика и лечение на травмите и заболяванията на ръката в нашата страна, както и нов раздел във възстановителната хирургия на ръката – „Възстановяване чрез дистракция“, известен като „Метод на Матев“.
Професорът създава нова оперативна техника за лечение на спастичната ръка, както и нова оперативна методика за възстановяване на дорзалната апоневроза на пръстите, които в литературата са получили неговото име. Освен това открива нов симптом за диагностика на заклещване на н. медианус в лакетната става след луксация на ставата, наречен „Симптом на Матев“.
Сред оригиналните, създадени от него методи са дистракционният метод за възстановяване на ампутиран палец, техниката за спастичния „палец в длан“, техниката за възстановяването на““грифа“ на пръстите при трайна ниска парализа на лакътния нерв, използването на дълъг сухожилен присадък при възстановяване на флексорите на пръстите, техниката за възстановяване на травматични увреждания на дорзалната разтеглица на ръката и техниката за възстановяване на опозицията на палеца при трайни увреждания на срединния нерв съвместно с проф. Елена Панева.
Проф. Матев се утвърждава като учител на цяло поколение български хирурзи на ръката и целия горен крайник. Трудовете му са цитирани в чуждестранни списания, като в някои от тях името му на автор на метод е поставено още в заглавието на публикацията. Проф. Иван Матев е автор и съавтор на повече от 200 статии, над 20 монографии или учебници.
Бил е член на редколегиите на сп. „Ортопедия и травматология“ и на сп. „Акта хирургие пластице“. Той е автор на първата българска медицинска книга, отпечатана във Великобритания – „Възстановителна хирургия на палеца“ през 1983 г. Проф. Матев е един от четиримата европейски специалисти, поканени като автори на учебник по пластична хирургия за англоговорящи, издаден през 1990 г. в осем тома.
Пътят на големия учен
Иван Матев е роден на 26 май 1925 г. в Бургас. След завършване на средното си образование той се колебаел в своя избор между медицината и правото. Към медицината го насочва баща му, който му казал, че тя не се влияе от политиката.
През 1952 г. Матев завършва Военномедицинския институт в София (дн. Военномедицинска академия). От 1977 г. е доктор на медицинските науки, а от 1983 г. – професор.
През 1953 г. Иван Матев започва работа в Института по възстановителна хирургия и протезиране. Трима души оказват най-голямо влияние за неговото професионално развитие. Това са проф. Бойчо Бойчев, проф. Янаки Холевич и проф. Антон Червенаков.
През 1956 г. проф. Янаки Холевич възлага на Иван Матев да организира специализирано отделение по хирургия на ръката в Института. Това е едно от първите такива отделения в Европа и света. Пред в. „Репортер 7“ през 1994 г. Иван Матев споделя: „Работата ми в тези години беше много интересна, защото нашата болница тогава се създаваше по подобие на съветските и американските болници за ветерани, за лекуване на инвалидите от войната“.
Първоначално лечебното заведение се нарича „Болница за възстановителна хирургия, протезиране и рехабилитация“, а по-късно става „Факултетска болница по ортопедия към Военномедицинския институт“ (дн. Университетската специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“).
До пенсионирането си през 1991 г. Иван Матев е ръководител на Клиниката по хирургия на ръката и горния крайник към болницата. Самият той определя биографията си като „семпла“, защото, както споделя по-късно в интервю, е започнал да лекува в Института и все там си преглеждал до пенсионирането си.
Обществената дейност на проф. Матев
През 1976 г. Иван Матев основава Българското дружество по хирургия на ръката, на което е и председател.
В продължение на два мандата от 1990 г. до 1998 г. той е председател на Съюза на учените в България (СУБ) и негов почетен председател от 1998 г.
За по-малко от година, от 17 юли 2000 г. до 19 април 2001 г., проф. Иван Матев е депутат в 38-ото Народно събрание. По този повод той споделя: „Парламентът щеше да убие лекаря в мен“.
И една малко по-изненадваща страна на големия хирург. През 50-те години на 20 век Иван Матев е баскетболист в първия състав на „Академик“ (София). И той вижда близкото между двете. На въпроса кога денят е добър за него, той отговаря: „След успешна сложна операция. Най-добър е тогава, когато си победил това, което е изглеждало невъзможно.
Изпитвал съм онова удовлетворение като баскетболист, когато побеждаваме пред очите на смаяната, очарованата публика, която преди две минути вече е била готова да напусне залата. При една операция няма публика. Има само жаждата да победиш. Да раздвижиш мъртвата тъкан, да й върнеш живот“.
Науката и работата в Съюза на учените
Настоящият ръководител на СУБ проф. Диана Петкова разказа пред БТА, че проф. Матев е издигнал авторитета на Съюза като организация, занимаваща се с наука.
Иван Матев поема съюзното ръководство в изключително динамични и трудни условия, отбелязва историкът Николай Поппетров в „История на Съюза на учените в България“. Професорът се включва се с желание в процеса на промени, придава му определени насоки и ускорение.
Активно участва в сложните процеси на преструктуриране на научните среди. Учен със световна известност, когато става председател, той е престижна фигура в медицинските среди, отбелязва Поппетров. С голяма лична съпричастност председателят успява да осъществи прехода на организацията от условия на държавна дирижираност към демократичен организационен живот, плурализъм в мненията и пазарни условия.
Стилът на работа на съюзния председател може да се характеризира със стремеж за даване на максимална свобода на инициативата на секции, клонове и отделни учени, на ненамеса и отказ на принуда, на пълно скъсване със стария стил на работа, при който в значителна степен съюзното ръководство дава директиви за работа, посочва теми и дори, макар и принципно рядко, се намесва с някои лични предпочитания, пише историкът Попетров.
Според историка ненамеса откъм ръководство, даване максимална свобода на инициативи и тенденции отдолу характеризират стила на председателя Матев.
„Председателстването на Матев, човек, отворен към научните новости и световния научен опит, е благоприятно за отърсването на съюза от консервативни тенденции, регионално, дори провинциално мислене и като цяло внася мощна динамика в организационен и научен план“, отбелязва още Поппетров.
Според него е създаден благоприятен климат за ориентация към интензивни контакти със Запада за въвеждане на нови организационни методи, работа по проекти в екипи и т.н. Матевият стил на работа улеснява изключителното разнообразие в съюзния дневен ред, а толерантността към новото открива широки възможности за обмяна на мнения, за нови гледни точки, за различни интерпретации.
През 1995 г. в интервю за в. „Демокрация“ Иван Матев казва: „Науката иска хора, които знаят, че няма да станат богати“.
Международната дейност на проф. Матев
Проф. Иван Матев е почетен член на дружествата по хирургия на ръката на САЩ, Австралия, Република Южна Африка и Италия, на Унгарското дружество по травматология. Той е бил член на асоциации по хирургия на ръката на Великобритания, Германия и Франция.
Матев е бил член на Изпълнителния съвет на Международната федерация по хирургия на ръката и председател на две нейни научни комисии. Бил е гост-лектор в курсове по проблеми на ръката в университети и болници в Италия, Испания, Великобритания, Унгария, Израел, Австралия, Япония, САЩ, Нидерландия, Гърция.
За своя принос в областта на медицината проф. Иван Матев е получил редица български и международни отличия. През 1972 г. той е удостоен с Голямата награда на Съюза на научните работници в България за високи научни постижения в медицината, публикувани в чужбина, а през 1982 г. получава Наградата на университета “Джонс Хопкинс“ в САЩ за приноси в световната хирургия на ръката (1982). През 1998 г. на международния конгрес по хирургия на ръката във Ванкувър, Канада, той е удостоен с почетното звание „Пионер на хирургично лечение на ръката“.
На 4 юли 2000 г. проф. Иван Матев е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за извънредно големите му заслуги към България в областта на медицината и по случай неговата 75-а годишнина. Проф. Иван Матев умира на 4 май 2012 г. на 86-годишна възраст.
Текстът е подготвен в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика „Създадено в България“ всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в „Златната книга на Патентното ведомство“ българи, така и дейността на Патентното ведомство.
Проф. д-р Иван Иванов Митев е роден на 04.10.1924 г. в с. Крушовица, Врачанско.
Включва се като доброволец в Българската армия и участва в боевете във Втората световна война.
Завършва медицина в София с отличен успех.
Разпределен е на работа като инспектор по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в гр. Русе. От 1953 г. до 1960 г. е началник на този отдел. Фокусът на вниманието е насочено към предоставяне на качествено здравеопазване, строеж на нова областна болница в Русе и снижаване на детската смърт в региона, особено в Лудогорието.
От 1960 г. проф. Митев работи в Научния институт по педиатрия (НИП). Там той преминава цялата йерархична стълба – от научен сътрудник през доцент, професор, ръководител клиника, зам.-директор и директор. Ръководи НИП от края на 1984 г. до 1989 г., като в него работят повече от 700 души, а леглата са повече от 600. Негова заслуга е построяване на сградата на поликлиниката към Университетската педиатрична болница, която е основен наследник на бившия НИП. Съществен е приносът на проф. Митев за развитие на Клиниката по ревмокардиология.
Неговите научни интереси са в областта на профилактиката, диагностиката, лечението и рехабилитацията на ревмокардиологичните заболявания, и по-специално към безкръвната функционална диагностика на сърдечно-съдовите заболявания. Има над 50 научни публикации, вкл. и в чуждестранни научни списания. Един от най-активните автори по проблемите на социалната педиатрия.
Немалка е заслугата на проф. Митев за подготовката на няколко поколения български лекари и за квалификацията на кадрите в областта на педиатрията, и особено в детската ревмокардиология.
Проф. д-р Иван Митев е бил дълги години национален консултант по педиатрия, председател на Софийския клон на педиатричната асоциация, член на редколегията на сп.”Педиатрия”.
Награден и с почетен знак на Медицински университет-София за големи заслуги в развитието на българското медицинско образование, наука и практика, а също и с почетен знак на Българската педиатрична асоциация за цялостен принос на педиатрията и детското здравеопазване.
