Случаят „Петрохан“ отдавна напусна територията на криминалната хроника, за да се превърне в политическа диагноза. Той не е просто разказ за окултизъм и трагедия в планината, а доказателство за съществуването на паралелна държава, която се чувства толкова недосегаема, че дори не си прави труда да се крие добре.
В журналистиката има едно златно правило: „Проследи парите“. Знаете максимата “Каквото и да Ви говорят, става дума за пари или за много пари“. В случая „Петрохан“ обаче парите водят към коридорите на „най-будната, умна и красива част“ от смешния български елит. Най-големият скандал не е само в налудничавите ритуали на Ивайло Калушев, много хора са се побърквали по света, а в легитимацията, която той получава от държавата.
Как е възможно Министерството на околната среда и водите в лицето на тогавашното си ръководство, Борислав Сандов и Тома Белев да подпише официално споразумение с неправителствена организация, регистрирана едва месец по-рано?
Дигиталната следа в Търговския регистър е безмилостна. Тя разкрива структура, създадена „експресно“, за да обслужва конкретни интереси. Това не е административна грешка, а съзнателно отваряне на вратата за „наши хора“. Под претекста на екологията, държавата буквално е подарила територия на една частна група, позволявайки ѝ да огражда терени в Стара планина и да налага собствен ред.
Не е тайна, че тази общност в България се състои от хора, които се познават и си знаят и „кътните зъби“. Явно Калушев е от приятелския кръг на Сандов, Белев, Кирил Петков и Васил Терзиев. Все „екстремни мъже“, отдадени на демократичните и разбира се зелени каузи.
Между другото столичният кмет написа такъв глупашки пост във Фейсбук обясняващ се в любов към сектантите и „птичките и тревичките“ и тяхната борба срещу злото, че сега сигурно на ден се кръсти по три пъти срещу уроки.
Давал си пари на злото, кмете! И въобще настина е време да се зададат въпросите, които разследващите органи услужливо подминават. Кой извън Терзиев е финансирал този укрепен район за духовни практики и издевателства над малолетни? Сметките на Калушев и неговите сдружения не са се пълнили от само себе си. Публичната клюка е, че сред донорите може да лъснат имената на лица от технологичния и икономически елит на страната. Хора, които иначе проповядват прозрачност и върховенство на правото.
Впрочем защо фигури като Васил Терзиев или Саша Безуханова даряват за каузите на Калушев? По банков път или в брой? Кой ги е препоръчал? Кой ги е завел за ръчичка при дарители, или дарителите при сектата?
Време е да разберем дали средствата, предназначени за „чиста природа“, не са се превърнали в инвестиция за покупка на картечни пистолети, тежки калибри и бойни пушки и още по-гадното за незаконни забавления с деца. Извинявайте, но при подобна случка в Западна Европа или САЩ и Сандов и Белев щяха да са поне морални „остракирани“ от собствените си привърженици.
Същото се отнася и за Терзиев. Дарих „70-80 хиляди евро“ на Епстийн, как Ви звучи? Е по същия начин звучи и дарих „70-80 хиляди евро“ на Калушев, а последствия никакви. Нали има финансово разузнаване и НАП. Проследили са вече паричните потоци към тази секта през годините? Майка била дарила „милион“, а данъци плащани ли са? Въобще финансовите отчети на сектантските НПО-та са смехотворни.
Вижте разследванията на Бърд, става дума за наличието на истинска конспирация. Но конспирация не на „извънземни убийци“ и „килъри на дървената мафия“, а на някои странни сексуални кръгове във властта.
Петрохан не прилича просто на тибетска еко-комуна, а на тренировъчен лагер за частна армия, маскиран като „духовно средище“.
Аналогията с „острова на Епстийн“ може и да звучи крайно, но тя улавя същината на проблема – създаването на изолирано място за елита, където законите на страната не важат. Какво са търсили редица висши политици в една хижа, охранявана от тежко въоръжени мъже? Пиенето на „планински чай“ под дулото на автоматично оръжие не е туризъм. То е участие в изграждането на паравоенен анклав.
Мълчанието на градската десница по този казус е оглушително. Вместо критичен анализ, виждаме панически опити за лансиране на конспиративни теории за „постановки на службите“.
Това е удобен механизъм за бягство от реалността: че в сърцето на България, под благосклонния поглед на „наши“ министри, е функционирала структура с манталитет на „Азов“ или „Вагнер“, финансирана от същите хора, които вечер говорят за европейски ценности. Всъщност до групичката на Калушев дори Азов и Вагнер изглеждат детински. Поне в морален план.
