ЕП заплашва със съд Фон дер Лайен, че е дала пари на Орбан

Европейският парламент може да подаде съдебен иск срещу Европейската комисия за решението й да отпусне пари на Унгария, без да направи анализ дали условията за това са налице.

Това стана ясно след тричасов дебат в парламента в Страсбург в сряда, който обедини дискусиите за помощта за Украйна, блокирана от Унгария, и освобождаването на държаните досега във фризера пари от кохезионните фондове за Будапеща.

През декември Европейската комисия изненадващо размрази 10.2 млрд. евро на Украйна в деня, в който парламентът в Будапеща гласува мерки за подобряване на независимостта на съдебната власт. Според множество депутати, говорили в пленарната зала, това е направено без необходимия анализ на законовите поправки, като бързането е било, за да се осигури гласът на унгарския премиер Виктор Орбан за започване на преговори за членство с Украйна и за планиране на 50 млрд. евро помощ за Киев до 2027 г.

В последна сметка Орбан излезе от залата, докато останалите лидери гласуваха за начало на преговорите, но наложи вето на помощта за Украйна.

Какво иска Европарламентът

В резолюция, която ще гласува в четвъртък, парламентът ще възложи на правната си комисия да направи анализ на основанията за размразяването на парите, който ще послужи за решение дали да се заведе съдебен иск срещу Европейската комисия.

„Искам да ви питам нещо просто – ще повторите ли това, което направихте през декември, изнудването с вето от Виктор Орбан и точно преди (Европейския) съвет освобождаването на 11 млрд. евро в замяна на излизането му от залата. Защото това може да се случи отново“, попита Ги Верховщат, който говори от името на либералите.

Фон дер Лайен не отговори на въпроса му, защото си тръгна по-рано от залата, но преди това заяви, че средствата за Унгария са били отпуснати, тъй като тя е изпълнила условията за това, приемайки промени, ограничаващи възможността за намеса в съдебната система. Председателят на комисията подчерта, че още над 20 млрд. евро за Унгария остават замразени, докато тя не изпълни ангажиментите си за правата на ЛГБТИ общността и за академичната свобода.

„Ние следваме правилата. Всички сме съгласни с тях и ще ги спазваме. Това е, което отличава върховенството на закона от произвола на властта“, заяви Фон дер Лайен, добавяйки, че Унгария е получила и 980 млн. евро по плана за възстановяване, за които няма предварителни условия.

Мнозинството евродепутати, изказали се в сряда в Страсбург, критикуваха Европейската комисия, че се е поддала на изнудването на Виктор Орбан, отпускайки финансиране, за да си гарантира актуализацията на бюджета.

Дори съпартийците на Фон дер Лайен от ЕНП, макар да отбягнаха въпроса с финансирането, поискаха повече информация и призоваха европейските лидери да намерят „кураж и време да обсъдят Унгария по същество“.

„Зависими“

За разлика от Европейската комисия евродепутатите смятат, че съдебната система в Унгария остава зависима, „тъй като приетите мерки не предоставят достатъчно гаранции срещу политическо влияние и могат или да бъдат заобиколени, или да не се прилагат правилно“.

В текста на бъдещата резолюция се изразява тревога от решението на комисията, тъй като според депутатите в Унгария все още няма адекватни механизми за контрол и процедури за обществени поръчки, които да защитават бюджета на ЕС.

Резолюцията, която се подкрепя от четирите най-големи групи на християндемократите, социалистите, либералите, Зелените, както и от крайната левица, се настоява да бъде придвижена напред започналата преди пет години процедура по чл. 7 от Лисабонския договор, която цели да установи дали Унгария нарушава системно европейските правила и ценности на ЕС.

В същото време в текста не се споменава, че като част от процеса Унгария трябва да бъде лишена от правото си на глас при вземането на решения от страните членки. Това беше предмет на отделна петиция, подписана от 120 евродепутати през последните дни.

В предложението за резолюция депутатите отново поставят под въпрос дали правителството на Орбан ще може надеждно да заеме председателството на Съвета на ЕС през 2024 г., тъй като то не отговаря на правото на ЕС, ценностите на ЕС и принципа на честно сътрудничество.

Държавите членки са приканени да намерят възможно най-скоро решение на проблема, възникнал поради преждевременното напускане на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който иска да се кандидатира за евродепутат през юни, и вероятността, че при липса на негов приемник унгарският премиер може временно да заеме поста.

Европейският парламент „категорично осъжда действията на премиера на Унгария, който напълно пренебрегна и наруши стратегическите интереси на ЕС и реши да блокира решението за преразглеждане на многогодишния бюджет и пакета от помощи за Украйна“, гласи проекторезолюцията, която посочва, че ЕС при никакви обстоятелства не трябва да се поддава на изнудване.

Според ЕП е необходима реформа в процеса на вземане на решения, за да се спре злоупотребата с правото на вето в институциите.

Парите за Украйна

В същото време Урсула фон дер Лайен изрази увереност, че на извънредната среща на върха на ЕС на 1 февруари ще бъде взето решение за помощта за Украйна, като даде да се разбере, че то ще бъде подкрепено и от Унгария.

Евродепутатите подложиха на остра критика Европейската комисия, че е платила 11 млрд. евро на Украйна, без да провери обстойно дали тя е изпълнила предварителните условия за това

„Предложихме да гарантираме стабилно и значително финансиране на Украйна през следващите четири години, за да подкрепим ежедневното функциониране на държавата, да стабилизираме икономиката и да я доближим до нашия съюз. Всичко това изисква актуализиран бюджет на ЕС… И аз съм уверена, че ще намерим решение на 27, така че това да е възможно“, заяви тя.

Във вторник Орбан показа по-смекчена позиция, подчертавайки, че не е против помощта за Украйна по принцип, а само тя да е включена в европейските разходи. Вместо това унгарският премиер предлага фондът за Украйна да бъде отделен от бюджета и пълнен от страните членки според БВП, като Унгария също ще изпълнява своята вноска.

Пред евродепутатите Фон дер Лайен обеща през февруари Европейската комисия да представи своите предложения за реформиране на ЕС, така че той да може да работи и с повече членове. Сред очакваните идеи е и реформа на правилата за вземане на решения, която да отслаби или да изключи възможността за налагане на национално вето от отделна държава в някои области, сред които външната политика.