жена
жена

Естествено, че щяха да поискат жените ни

Предполагаше се по всички природни закони на хормона, но не беше коректно да се предполагат естествените нужди

Самотни млади, здрави и прави арабски и африкански мъже сред бели жени – естествено, че ще искат да чукат като животни, естествено, че трябва да чукат и без да са животни. Те обаче не си носеха нищо за чукане от къщи и това много добре го виждахме, когато на стада бягаха към Европа и особено към Германия. И не че на страха ни му бяха големи очите, защото статистиката потвърждаваше същото, което виждаха очите ни – 70 на сто от бягащите са мъже до 30-годишна възраст. Това предполагаше, че ще трябват горе-долу и толкова жени за тях.

Предполагаше се, че когато Меркел пееше „Елате хиляди арабски и африкански младежи”, трябва да е имала план за намирането и на хиляди бели и руси девойки. Предполагаше се по всички природни закони на хормона, но не беше коректно да се предполагат естествените нужди. Беше коректно да се разисква теорията на човешките права, но не и практиката на обичайните човещинки – и то, представете си, това беше некоректно на толкова развратено място като Европа.

Но най-некоректно беше да обсъждаме това, което действително виждахме. Трябваше да се правим, че виждаме само бягащи от войната майки с пеленачета и никакво неуправляемо мъжко либидо. Трябваше да бъдем едновременно Колчо Слепеца и Слепия Пю, защото 70 процента от милиони трудно остават незабелязани.

Как без участието на нашите жени си представяхме организацията на секса за толкова много млади и здрави мъже. Те не водеха със себе си собствени жени, защото уж им било необходимо време да се устроят, а после да ги изтеглят от бойното поле – така ги оправдаваха местните правозащитници, които в момента повече приличат на защитници на животни.

Що за мъже са тези, които са дезертирали от бойното поле, оставяйки там семействата си – това също беше некоректно да се пита. Трябваше да не се съмняваме, че повечето от тези 70 процента имат някъде любящи съпруги, на които са верни и няма да посегнат на чуждо.

За неверниците и за останалите проценти несемейни обаче все някаква организация на секса трябваше да има. Как си я представяхте нея, защитници на животните – че всички тези млади и прави араби и африканци бързо ще си намерят момичета и че въобще ще се намерят толкова много местни и свестни момичета. Че каналджиите не са им прибрали всичките пари или че новата работна ръка е успяла веднага да започне работа и с широка ръка е тръгнала да пръска по бардаците. Или че същата ръка ще мастурбира, докато не изсъхне, но няма да пипне жена, която не иска да бъде пипана.

Нищо чудно така да сте си го представяли, защото коефициентът на либералната интелигентност е по-близо до облаците, отколкото до земята. Там, горе, утопиите може и да виреят, но долу – на долната европейска земя, вашите клети животни са тръгнали на лов за европейски жени. И, общо взето, провалят лабораторния ви либерален експеримент. Може би самият му замисъл е бил погрешен, може би погрешна е селекцията на животните, но провалът със сигурност е безусловен. Както със сигурност е безусловно, че на този провал най-много му подхожда Германия.

Ничии жени, дори германските, не заслужават африканско-арабски лов като в Кьолн. Но каква беше жената, която на практика откри ловния сезон – не беше ли германка, не беше ли Меркел. Тя е символът на либералното незнание, че песента „Елате хиляди младежи” не свършва добре. Че тези чужди младежи все някъде ще трябва да свършват, а за свършването ще трябват достатъчно момичета. Понеже така стоят нещата на долната земя – от хилядолетия си стоят все същите и трябва да си третополово чудо на природата, за да не го разбираш и предполагаш.

Те бягаха към нашия начин на живот, а ние се чувствахме поласкани, че ни оценяват как хубаво сме се подредили. И нямахме нищо против да бягат – нека бягат, щом има за нас, ще има и за тях от сладкия живот. Но този живот включваше не само консуматорското щастие и превзетите „европейски ценности”, той включваше и белите ни жени. Пишеше го с дребен шрифт в новия цивилизационен договор, който широкоскроените европейци не прочетоха.

И може би трябваше да започнат да изнасилват жените ни, за да седнем и да преразгледаме с какво точно сме се съгласили. Но нямаме грам основание да се оплакваме, че някой не ни е изиграл – ние сами го направихме. И ще продължим да затъваме все повече, докато собствените ни жени не станат по-важни от кухите „европейски ценности”.

Не е важно, че една са я дърпали, на друга са й бъркали, а на трета са й го слагали. По-важното е да не се настройваме срещу нещастните бежанци, да не раздухваме и да си причиняваме антиемигрантски настроения, да си мерим приказките и да не оскърбяваме африканските и арабските търсачи на по-добър живот.

Ако това действително е по-важното, купете цветя, паднете на колене пред жените си и им кажете – съжаляваме, че в това ловно време ви се случи да живеете с подобни мъже на долната европейска земя. Ако те обаче са жени на място – и срещу всичките цветя на света няма да ви простят, докато не вкарате ред на тази земя.