Частни фирми владеят апетитни ловни имоти в страната. Хиляди декари от държавния горски фонд са раздадени за ловен туризъм за срок от 15 години с опция за удължаване. Това е възможно по реда на Закона за лова и опазване на дивеча.
Към 1 октомври 2022 г. договори за съвместна дейност с държавните ловни стопанства (ДЛС) имат 19 юридически лица.
Това сочат справки на Министерството на земеделието и Изпълнителната агенция по горите, предоставени на „Марица“ по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Въпросните 19 частни фирми не осъществяват дейности, свързани с дърводобив и стопанисване на горските територии – държавна собственост, управлявани от предприятията.
Във ведомството обаче нямат данни дали тези фирми извършват внос и износ на дървесина. Нито едно дружество не е избрано случайно. Зад него стоят известни адвокати, мастити бизнесмени, както и приближени на висши политици лица.
Югозападното държавно предприятие е най-голямо по обхват. То стопанисва горски територии, попадащи в границите на осем административни области – Благоевград, Кюстендил, Перник, София-град, Софийска област и в стопанства от Ловешка, Пазарджишка и Пловдивска област. Интерес към ловните му полета са проявили три юридически лица. Едното от тях години наред е в публичното пространство.
Става въпрос за „Био Майнинг“ АД, собственост на Румен Гайтански, по-известен като Вълка и Царя на боклука. От 2016 г. фирмата му има договор за съвместна дейност с ДЛС „Искър“, което граничи с едноименния и най-голям язовир в България. Почти по същото време се завихри съдебна сага, след като бизнесменът вдигна незаконна масивна сграда до язовир „Искър“, добила популярност като ловните сараи на Вълка.
Делата още не са приключили, така че предстои да видим дали триетажната хижа ще бъде съборена.
ДЛС „Арамлиец“ има договор за съвместна дейност с „Ловни хълмове“ ЕООД. То е собственост на „Форхънт“ АД със съдружници Емил Манов и Екатерина Мангъфова-Капинчева. До 2020 г. тя е била в борда на директорите на фирма „Варна мода“, а в момента е в управителното тяло на редица други фирми, между които „Кърджали Табак“.
Третата фирма, която развива ловна дейност в района на Югозападното държавно предприятие, е старозагорската „Марина 2003“ ЕООД. Собственикът Георги Дюлгяров е в партньорски връзки с ДЛС „Витошко-Студена“.
Второто по площ държавно предприятия е Южноцентралното, със седалище в Смолян. То е регистрирано на 29 юни 2011 г., като първоначалният брой териториални поделения са 43. Към днешна дата те са 35 – 28 държавни горски стопанства и 7 държавни ловни стопанства.
Предприятието стопанисва държавни горски територии в четири области – Смолянска, Пловдивска, Пазарджишка и Кърджалийска. От справката на Министерството на земеделието и Агенцията по горите е видно, че три юридически лица си партнират с ловни стопанства към Южноцентралното държавно предприятие.
„Стандарт Нюз“ ЕАД, преобразувано в „Стандарт Хънт“ ЕАД през 2018 г., е имало договор с ДЛС „Кормисош“ от 19.07.2007 г. до 19.07.2022 г., прекратен с изтичането на срока му на действие. Девет дни по-късно ловното стопанство сключва нов договор със „Стандарт Хънт“ ЕАД – София.
Справка в ДАКСИ показва, че дружеството е под шапката на „Т.Б. Консулт“ ЕООД с едноличен собственик небезизвестния бизнесмен и адвокат Тодор Батков, бивш собственик на футболен клуб „Левски“ и вестник „Стандарт“. Капиталът на фирмата му е 1 311 000 лв., а предметът на дейност – стопанисване на дивеча и всички с това свързани дейности.
Друг негов колега адвокат и мастит бизнесмен Тихомир Трендафилов пък има договор с ДЛС „Тракия“ от 2013 г. Първоначално полага подписа си като управител на „ТИТ-Тихомир Трендафилов“ ЕООД – София, а през 2014 г. го преобразува на „Т. Трендафилов“ ЕООД.
В момента Трендафилов е член на Управителния съвет на Сдружение „Национален борд по туризъм“ и бивш почетен консул на Казахстан в България, чието седалище бе в Пловдив.
ДЛС „Чепино“ пък има договор за съвместна дейност с „Допелман“ ЕООД от 2012 г.
Дружеството е регистрирано в Пловдив с 2 лв. капитал и основен предмет на дейност изграждане, поддръжка и експлоатация на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Негов едноличен собственик е Димитриос Винтзилеос чрез офшорката му „Клармион Холдингс“ ЛТД с регистрация в Кипър.
Пловдивското „Юпитер метал“ ООД, което е част от „Юпитер Холдинг“ – национален лидер в сферата на пасивната пътна безопасност, е имал договор за съвместна дейност с ДЛС „Извора“. Същият е сключен през май 2014 г. и прекратен по взаимно съгласие през май тази година.
Други две известни личности също имат страст към авджийството, а мерникът им е насочен към Северноцентрално държавно предприятие – Габрово.
Адвокатът на бившия премиер Бойко Борисов – Менко Менков, който управлява „Ловен комплекс Синаница“ ООД, си партнира с ДЛС „Дунав“. „Тера Тур Сервиз“ ЕООД, което е под шапката на „Агрохолд“, менажирано от бившия шеф на „Лукойл“ Валентин Златев, пък има своя територия в ДЛС „Росица“.
Златев държи и други апетитни ловни имоти. Едното е в емблематичното ДЛС „Паламара“, което е в териториалния обхват на Североизточно държавно предприятие – Шумен. От справката на Министерството на земеделието е видно, че до лятото на 2020 г. той е имал договор и с ДЛС „Несебър“, но същият е прекратен по взаимно съгласие.
Дивечът от северните ловни поля е под прицел и на други 6 юридически лица.
С най-дългогодишен интерес е най-големият бизнесмен в област Търговище Иван Иванов. Фирмите му „Пътни строежи“ ЕООД, преобразувани в „Пътинженеринг строй – Т“ ЕАД са в рамков договор от 2007 г. с ДЛС „Черни Лом“ – БИСД „Еленово“. Впоследствие договорът се изпълнява от свързаната с Иванов „Елена Груп“ ЕАД.
Името на бизнесмена, който е и собственик на олио „Роса“, се спрягаше често през 2017 г., когато в ловно стопанство „Черни Лом“ бяха убити 3 благородни елена и 4 бременни кошути.
Друг участък от ДЛС „Черни Лом“ се държи от чешкия милиардер Яромир Тесарж и фирмата му „Таурус Консулт“ ЕООД. Той е бивш собственик на „Енерго-про“. Преди няколко години имаше желание да закупи бизнеса на конкурентите си от ЧЕЗ, но не успя.
Известното със сафаритата си ловно стопанство „Шерба“ и любимо на бившия премиер Бойко Борисов, е под крилото на друг голям бизнесмен и бивш депутат от ГЕРБ – Емил Димитров.
Като авджия той оперира чрез фирмата си „Етрополски бук“, която произвежда пелети. Освен това Димитров е ортак на Гриша Ганчев в ПФК ЦСКА.
В групата на големите бизнесмени от Североизтока участва и Наско Манасиев. Чрез холдинга си „Манекс стар“ ООД – с дейности от свиневъдство и търговия със земеделски продукти до операции с недвижими имоти и финансови инструменти, той ловува в ДЛС Балчик – ЛСР „Батова“.
Пламен Стилиянов – друг варненски бос, станал милионер от пътни ремонти, владее ДЛС „Тервел“. Ловната му резиденция „Ламборджа“ е изградена със средства за къщи за гости от ДФ „Земеделие”. ДГС „Преслав“ пък е в съдружие с „Жълта локва хънтинг“ ООД.
Югоизточното държавно предприятие с център Сливен е в партньорство с 4 юридически лица. Ловните стопанства „Мазалат“, „Тополовград“, „Несебър“ и „Граматиково“ се управляват съответно от „Вавона“ ЕООД, с едноличен собственик Красимир Кръстев, „Кабите Хънтинг“ ЕООД на Кирил Кирилов, „Агрокоз“ ЕООД на Иван Арабаджиев и „СМК БУРГАС“ ЕАД на Албена Атанасова. Дружеството е с швейцарски капитали и е под шапката на регистрираното в Пловдив „Радис груп“ АД.
Приходи за милиони, но и големи харчове
От Министерство на земеделието и Агенцията по горите не предоставиха цифри на „Марица“ относно приходите от ловна дейност и в каква степен изпълняват договорите си частните фирми, но бяха щедри в обясненията си какви са ангажиментите им към държавните ловни стопанства.
Иначе на тазгодишното изложение „Природа, лов, риболов“, проведено в Пловдив, бе съобщено, че по данни до 28.02.2022 г. приходите по линия на организиран ловен туризъм (ОЛТ) за 2021 г. възлизат на 5 689 054 лева.
Приходите само от държавните ловни стопанства за миналата година възлизат на 3 199 076 лева, като на първите места се нареждат Държавно ловно стопанство „Кормисош“, следвано от „Воден-Ири Хисар“, „Тракия“ и „Росица“.
Двустранното партньорство между юридическите лица и държавните ловни стопанства е по реда на Закона за лова и опазване на дивеча, както и по Закона за горите.
Договорите се сключват след проведен конкурс за срок до 15 години, като предметът и срокът на договорите за съвместна дейност са законово регламентирани, но не са обект на концесия по смисъла на Закона за концесиите, обясниха от Министерството на земеделието.
По силата на контрактите частниците имат сериозни ангажименти, свързани с големи инвестиции. Те са длъжни да запазват и обогатяват видовото разнообразие на дивеча, да изграждат ловностопански съоръжения и да провеждат биотехнически мероприятия.
Имат ангажименти и за възпроизводството, разселването, опазването и охраната на дивеча, да се грижат за неговата аклиматизация и реаклиматизация и да подобряват екстериорните и трофейните му качества.
Съвместната дейност се изразява и в ползване на дивеча и дивечовите продукти, както и провеждане на организиран ловен туризъм.
Освен изброените дейности на юридическите лица могат да бъдат възлагани и други дейности, които да допринесат за постигане на основната цел на държавните ловни стопанства – устойчиво стопанисване на дивеча, съхранение на генофонда и видовото разнообразие чрез поддържане на стабилни дивечови запаси, обогатяване на фауната и запазване на природната среда и екологичното равновесие.
Такива дейности са: ремонт и поддържане на ловните бази, на базите за интензивно стопанисване на дивеча, изграждане и развитие на пунктове за преработка на дивечови продукти, ремонт, почистване и поддържане на горски пътища и др.
Относно размера на приходите от Изпълнителната агенция по горите уточняват, че към 01.10.2022 г. институцията не е завършила в цялост годишните проверки по изпълнението на договорите за съвместна дейност, поради което не са готови официалните данни за изпълнение на ангажиментите по договорите.
Иначе ежегодно до 31 януари страните по договорите за съвместна дейност сключват допълнителни споразумения, с които се определят конкретните годишни финансови ангажименти. В зависимост от процентното изпълнение на годишните допълнителни споразумения се разпределят пропорционално и приходите от организирания ловен туризъм.
Ловните стопанства генерират загуба от 80%, алармира миналата година бившият шеф на Агенцията по горите Александър Дунчев. От ефира на bTV той обяви, че от инвестираните 50 млн. лв. в ловните стопанства за последните 5 години има едва 10 милиона приходи, което е 80% загуба.
Иначе страната ни е лидер в генетичните дадености на популацията от благороден елен. От отстреляните през 2021 г. благородни елени 46 са оценени със златни медали, 51 – със сребърни и 53 – с бронзови. Другият едър дивеч, предпочитан от ловците, са сърни, муфлони и диви прасета.
