Злополучното в голямата си част българско раздържавяване не спира да дава гнили плодове. Актуален пример е Пловдив, където в момента градската управа и съветници искат общината да купи терени, които някога са били нейни. Цената е десетки милиони.
Официалното обяснение е, че това са зелени площи, които гражданите искат да ползват за отмора, а не да бъдат застроени; станат ли общински, местната власт ще бъде гарант срещу градежи, което няма как да се случи при частен собственик. Но пък се отварят куп нови проблеми, които са принципни при процеси от този род, не само в Пловдив.
Първо, появи ли се купувач след силен обществен интерес, това предполага висока цена на сделката, защото при силно търсене е резонно продавачът да завиши стойността.
Второ, в ситуацията е възможно съответните общинари/държавни представители да лобират приоритетно за частника, който да се отърве на сметка от спорните имоти.
Трето, всичко това дори да не е пряка корупция, отваря огромна врата за класическа. И стане ли сделката, след десетки години кръгът се е затворил като равносметка на абсурда: нещо се прави (раздържавяване), после се прави обратното (одържавяване), като цената – пряко чрез внесените данъците плюс куп други проблеми – я плащат гражданите; и вече е късно да се дири сметка кой как е харизал терените.
Нещо подобно се случи във Варна с т.нар. Дупка на Георги Гергов. Някога активите са били общински, после преминават в бизнесмена, за ди ги купят обратно държавата и общината, присетили се внезапно за „обществения интерес“.
Конкретно в Пловдив сега общинската управа иска да купи за 29 млн. лв. без ДДС 68 декара от парк „Отдих и култура“. Те са част от спорни 81 декара, за които с новия Общ устройствен план (ОУП) бе разрешено застрояването им. Общината твърди, че с ОУП предпазва зоната от още по-големи поразии, но така или иначе проблеми има. Граждани проведоха протести преди месеци и поискаха собственика „Тея инвест“ да дари декарите, защото се е овъзмездил от други сделки с общината.
Нещата обаче очаквано протекоха точно обратно. „Не е добре, защото тези пари трябва да излязат от бюджета. Но пък това е цена за запазване на зелените площи, което добре за Пловдив“, заяви зам.-кметът Величко Родопски пред БНР. ДБ са против, те искат смяна на предназначението и отчуждаване на имота, за което по-рано е имало решение на общинския съвет.
А историята на земята, най-общо, е следната: през 2002 г. терените са вкарани като апорт в публично-частно партньорство за изграждане на „Пловдивски Дисниленд“; проектът се проваля, през 2013 г. парцелите са продадени за компенсиране на загубите.
Въпросът ще се гледа на сесия на общинския съвет днес. Очаква се бурно заседание, защото ще има нов граждански отпор:
Сесията най-вероятно ще се занимае и с втори казус – придобиване на градинката от 16 декара зад хотел „Санкт Петербург“. За нея също имаше граждански вълнения – хората искат зеленина вместо строителство. Съветници от „Кауза България“, ВМРО и Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ предлагат да се даде мандат на кмета да преговаря със собственика за откупуване – същата пътечка, по която се прокарват и горевизираните милиони.
Не може да не се отбележи и фактът, че всичко това се случва на финала на мандата на местната власт – в тон с традицията при други подобни решения.