Вицеканцлерът на Германия заяви, че няма „никакъв шанс“ за изпращане на сухопътни войски в Украйна, и в отговор на Франция каза на Париж, че вместо това трябва да снабди Киев с повече оръжия.
Роберт Хабек отхвърли предложението на френския президент Еманюел Макрон, че не бива да се изключва разполагането на западни войски в Украйна, тъй като лидерите на НАТО също заобиколиха идеята.
„Радвам се, че Франция мисли как да увеличи подкрепата си за Украйна, но ако мога да ѝ дам един съвет – доставяйте повече оръжия“, заяви Хабек във вторник.
Френско-германската разпра дойде в момент, когато западните сили търсят начини да увеличат подкрепата си за Киев, който изпитва недостиг на боеприпаси, като същевременно избегнат по-широка ескалация на войната с Русия.
Във вторник Москва предупреди, че разполагането на войски ще направи неизбежна пълномащабна война срещу НАТО.
Запитан дали германски войски могат да бъдат изпратени в Украйна, Хабек заяви, че „няма никакъв шанс за това“ и призова Франция „да направи каквото може сега и да предостави на Украйна боеприпасите и танковете, които могат да бъдат доставени сега“.
Макрон направи предложението си по време на среща на европейските лидери в Париж в понеделник, на която заяви, че е бил обсъден вариантът за изпращане на западни войски в Украйна.
Макар да призна, че на срещата на върха не е постигнат консенсус „за изпращане на сухопътни войски по официален и обявен начин“, френският президент добави: „Нищо не трябва да се изключва. Ще направим всичко, което е необходимо, за да гарантираме, че Русия не може да спечели тази война“.
Но германският канцлер Олаф Шолц заяви, че западните сили са се съгласили „да няма сухопътни войски на украинска земя, нито войници, изпратени там от европейски държави или държави от НАТО“ – коментари, които бяха повторени от колегите му в Полша, Италия и Чешката република.
Германия е най-големият европейски доставчик на военна подкрепа за Украйна и отдавна критикува по-скромния принос на Франция, въпреки сходните бюджети за отбрана на двете страни.
Франция заяви, че не държи големи запаси от стари оръжия, които би могла да освободи за Украйна, и вместо това е доставила по-сложни оръжия, по-специално крилатата си ракета „Скалп“.
Служител на НАТО заяви, че няма планове алиансът да изпрати бойни части на място: „Украйна има право на самозащита, а ние имаме право да я подкрепим.“
Високопоставен европейски служител в областта на отбраната обаче заяви, че изявлението на Макрон е било с цел създаване на възпиращ ефект и двусмисленост по отношение на Русия, като добави: „Всички знаят, че в Украйна има западни специални сили – те просто не са го признали официално“.
Френски официални лица твърдят, че Макрон не е предлагал западните войски да бъдат изпратени масово на фронтовата линия, но че вече не е табу да се изключва участие.
Те също така заявиха, че западните войски потенциално биха могли да участват чрез ограничени мисии, като разминиране, поддръжка и ремонт на оръжейни системи или подпомагане на охраната на границите на други държави, застрашени от Русия, като Молдова.
Глас в подкрепа на Макрон дойде от Литва, където съветник на президента на страната заяви, че правителството „открито“ обсъжда дали да изпрати войски, които да помагат за обучението на войници в Украйна.
Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис добави: „Времена като тези изискват политическо лидерство, амбиция и смелост да се мисли нестандартно. Инициативата, която стои зад вчерашната среща в Париж, заслужава да бъде обмислена.“
Но Дмитрий Песков, говорителят на руския президент Владимир Путин, заяви пред репортери, че ако НАТО изпрати войски да се бият в Украйна, войната с алианса „няма да е вероятна, а неизбежна“.
Притесненията относно рисковете от ескалация на отношенията с Русия са в основата на вътрешнополитическия спор в Германия относно това дали да се изпратят ракети с голям обсег „Таурус“ на Украйна.
Украйна заяви, че спешно се нуждае от оръжия с голям обсег, за да се опита да атакува военната логистика на Русия и да спечели спешно необходимото време.
Но Шолц заяви в понеделник, че страната му може да се окаже „участник във войната“, ако изпрати ракетите „Таурус“. Той добави: „Германските войници в никакъв случай и на никое място не трябва да бъдат свързвани с цели, които тази система достига“ – нито в Украйна, нито в самата Германия.
В тънко завоалиран шамар по адрес на Берлин в понеделник вечерта Макрон заяви, че някои съюзници продължават да казват „никога“ на танкове, изтребители и ракети с далечен обсег за Украйна и в началото на пълноценната война преди две години са предложили само да изпратят „спални чували и каски“.
„Днес [всички осъзнаваме, че] трябва да направим повече, по-бързо и по-силно, да изпратим ракети и танкове“, каза френският президент.
