Привържениците на ЦСКА имат възможността да се сбогуват със стадион „Българска армия” в настоящия му вид. Ръководството на „червените” реши да организира ден на отворените врати, за да могат феновете на тима да разгледат отблизо съоръжението в Борисовата градина.
Двубоят между ЦСКА – София и Лудогорец трябва да спусне завесата над стадион „Българска армия“ в сегашния му вид. По план след този мач ще се пристъпи към цялостна реконструкция на легендарното съоръжение в Борисовата градина. Ето 48 любопитни факта и позабравени историйки, свързани с армейската крепост:
1. „Армията“ се намира в местността „Пустинята“ в най-големия парк в София, като първото игрище на това място е изградено през 20-те години на ХХ век, когато главен общински градинар е елзасецът Йозеф Фрай.
2. До 1944 г. стадионът носи името „Атлетик Парк“ и на него играе мачовете си АС-23, след което съоръжението става собственост на обединението Чавдар (София). От 1948 г. започва да се нарича „Народна армия“ и става бастион на Септември при ЦДВ – първото наименование на ЦСКА.
3. В средата на 60-те години „Народна армия“ търпи реконструкция по проект на арх. Антон Каравелов, син на свещеника и общественик Паисий Каравелов, и арх. Симеон Иванов. Стадионът става собственост на Министерството на народната отбрана. На 15 март 1967 г. ЦСКА се класира за първи път на полуфинал за КЕШ, след майсторски гол на Димитър Якимов в мрежата на Линфийлд на „Армията“. Близо 30 000 зрители виждат 30 удара на момчетата на Стоян Орманджиев към вратата на шампиона на Северна Ирландия.
4. На 10 юни 1978 г. на стадиона на ЦСКА се играе решаващата среща между Локомотив (Сф) и Левски, завършила 3:3 и донесла титлата на „червено-черните“. Златото на Локомотив означава сребро за армейците – по същото време отборът на ЦСКА побеждава Славия на „Васил Левски“ и чака да узнае дали „сините“ ще му направят шампионски подарък на „Армията“, което в крайна сметка не се случва.
5. През 70-те и 80-те години почти всяка сутрин армейският генерал Добри Джуров и останалият генералитет около ЦСКА играят тенис на кортовете пред „Армията“. Привечер пък редовно в баскетболната зала се провеждат приятелски футболни мачове с волейболна топка – футболисти на ЦСКА срещу други армейски спортисти – баскетболисти, тенисисти, атлети и пр., които спят на стадиона. Култов пък остава случаят, когато в началото на 80-те гневният полковник Никола Миланов – Чопъра строява целия футболен тим на централната алея пред сектор „А“. Всички са във военни униформи и с противогази – следва продължителна строева подготовка, докато наоколо зяпат десетки привърженици.
6. На 2 декември 1981 г. „Армията“ вижда изумителен гол, дело на идола на „червените“ запалянковци Георги Велинов. ЦСКА отнася с 9:1 Чепинец (Велинград) за КСА. Единият от армейските голове отива на сметката на Джони – легендарният вратар бележи фамозно с изстрел от своята врата, след което Георги Илиев – Майкъла целува лявата му обувка.
7. През 1982 г. стадионът на ЦСКА се сдобива с осветление, за изграждането на което са платени $80 000. Сумата, необходима за прожекторите, идва от трансфера на бранителя Ангел Рангелов в Ираклис.
8. Любослав Пенев дебютира за ЦСКА в навечерието на Бъдни вечер през 1984 г. – на 23 декември на „Армията“. Бъдещият ас на Валенсия и Атлетико Мадрид сменя Илия Войнов – Принца на Враца в края на двубоя за КСА срещу Етър, спечелен от „червените“ с 2:1.
9. На 22 април 1987 г. Пенев вкарва пет гола на Черноморец (Бургас) за 73 минути на „Армията“. След това Ел Голеадор напуска терена под овациите на публиката, а крайният резултат е 10:1 за ЦСКА. След десет години – на 24 май 1997-a, „червените“ отнасят с 9:0 Раковски (Русе) и стават шампиони. Ивайло Андонов се отчита с четири попадения, а две реализира тъмнокожият нападател-загадка Жаир. Петър Жабов, именякът Методи Деянов и тийнейджърът Мартин Петров оформят крайния резултат. Всичко завършва с нахлуване на публиката на терена и We are the Champions на Queen.
10. На 26 октомври 1988 г. ЦСКА посреща Панатинайкос в турнира за КНК. Гърците пристигат на „Армията“ с внушителна агитка, като преди мача се стига до сериозни боеве покрай подлеза на Орлов мост. На заснежения терен звездният отбор на Димитър Пенев печели с 2:0, след точни удари на Христо Стоичков и Любо Пенев.
11. На 19 февруари 1990 г. на стадиона е учреден Клубът на привържениците на ЦСКА, чийто първи председател е Йордан Велков – Бат’ Дана, а в Управителния съвет влизат други популярни цесекари като Христо Христов – Чичо Граф, Вячеслав Григоров – Чико, Александър Николов – Моркова, Петър Костов – Форцата, Венци Вучев, Васил Бурановски – Пожарната, Илия Илиев и др.
12. През лятото на 1990 г. Христо Стоичков предава символично капитанската лента на Трифон Иванов, преди да потегли от „Армията“ към Барселона. Сред футболистите на ЦСКА е и Красимир Балъков, който обаче скоро след това се завръща в Етър. От Борисовата градина към европейските върхове поемат още куп звезди: Любослав Пенев, Емил Костадинов, Трифон Иванов, Йордан Лечков, Стилиян Петров, Мартин Петров, Димитър Бербатов.
13. В началото на 90-те години стадион „Народна армия“ е прекръстен на „ЦСКА“ – по времето, в което армейският клуб приема емблемата с лъвчетата. От 1993 г. съоръжението се нарича „Българска армия“.
14. На 6 ноември 1991 г. президентът на ЦСКА Валентин Михов пуска безплатен вход за реванша за Купата на УЕФА с Хамбургер, като на трибуните на „Армията“ се стичат рекордните 35 000 зрители. Въпреки огромния интерес, отборът на Аспарух Никодимов губи с 1:4.
15. За първи път трибуните на „Армията“ виждат хореография на двубоя за КЕШ между Цървена звезда и Панатинайкос, игран на 18 март 1992 г. Заради войната в Югославия европейският клубен шампион приема гърците и Сампдория на стадиона на ЦСКА.
16. На 2 май 1992 г. ЦСКА пълни мрежата на Берое с десет топки. Гръмкото 10:2 идва малко преди отборът на Аспарух Никодимов да спечели шампионската титла, но на „Армията“ се случва паметен куриоз – след десетия гол на „червените“ на таблото се изписва 0:2. По този повод, докато по телевизията върви репортажът от мача, Павел Бошнаков съветва шефовете на армейския клуб да поправят таблото, за да може то да побира и двуцифрени резултати.
17. На 31 декември 1992 г. легендата на Левски Божидар Искренов пристига на „Армията“ с лъскава лимузина и в костюм като манекен. Половин час по-късно Радостта на народа отпива шампанско в компанията на президента на „червените“ Валентин Михов и треньора Цветан Йончев – става факт един от най-изненадващите и незабравими трансфери в родния футбол. След Новогодишните празници Искренов е посрещнат топло от феновете на ЦСКА, които дори изписват „Добре дошъл, Гиби“ в снега пред сектор „А“.
18. На 13 септември 1994 г. ЦСКА побеждава в Борисовата градина италианския колос Ювентус с 3:2. За „червените“ бележат Петър Михтарски (2) и Милен Радуканов, а след двубоя наставникът на „бианконерите“ Марчело Липи споделя: „Ако някой си мисли, че сме подценили ЦСКА, ще сбърка“. Впоследствие обаче, заради нередовна картотека на Михтарски, УЕФА присъжда служебно 3:0 за Виали, Раванели, Дел Пиеро, Дешан и компания.
19. На 6 юни 1995 г. младежите на България побеждават Германия с 2:0 в европейска квалификация, играна пред 6000 зрители на „Българска армия“. Когато гостите излизат на пистата, запалянковците в сектор „А“ започват да скандират „Лечков! Лечков!“. Преди първия съдийски сигнал из канцелариите на стадиона се разиграва напрегнат панаир в търсене на паспорта на бъдещия капитан на ЦСКА Милен Петков. Важният документ така и не се намира, заради което техничарят от Североизтока пропуска победата над селекцията на Райнер Бонхоф.
20. На 9 ноември 1996 г. „Армията“ приема единственото дерби между ЦСКА и Левски, което не се играе. „Сините“ отказват да се явят и губят служебно с 0:3, след което са извадени от Купата на ПФЛ. Босът на клуба от „Герена“ Томас Лафчис изтъква като причина за безпрецедентния скандал отказа да бъде сменен съдията Димо Момиров, каквото е искането му. В резултат на това публиката чака 15 минути, чува съдийски сигнал и вижда как Методи Деянов подава в центъра на Ивайло Андонов, за да дойде и краят на този исторически мач.
21. На 28 март 1998 г. на „Армията“ се стичат 18 000 зрители за мача на ЦСКА с Металург (Перник), за да видят завръщането на Христо Стоичков при „червените“. Гръмва голям скандал при смяната на мегазвездата с Иво Андонов. Камата връчва капитанската лента на Трифон Иванов. Другият любимец на публиката обаче хвърля лентата на тревата, а смутеният Красимир Чомаков, намиращ се най-близо до Туньо, я подава на Емил Костадинов. В следващите дни шумната история не слиза от страниците на вестниците, като Ицо дори коментира напечената ситуация във „Всяка неделя“. На нарочна пресконференция пък големият Трифон се извинява за постъпката си.
22. Трибуните в Борисовата градина помнят легендарното козируване на Ивайло Андонов, с което нападателят ознаменува всеки свой гол. Такъв е случаят и на 4 април 1998 г., когато Макето открива резултата срещу Левски (Кн), след центриране от корнер на Христо Стоичков. Реализаторът на ЦСКА започва да марширува, след което козирува пред носителя на „Златната топка“.
23. На 29 септември 1998 г. „Българска армия“ приема европейски двубой на ЦСКА с намален капацитет – вече 15 000 зрители. До късно предната вечер работници и доброволци редят възможно повече седалки, за да се спазят тогавашните нови правила на УЕФА относно международните срещи. Армейците на Димитър Пенев елиминират Сервет, след попадение на Валентин Станчев и много силна игра на вратаря Ивайло Иванов.
24. През пролетта на 1999 г. на „Армията“ Йорданка Христова изпява за първи път „Сърца червени, сърца милиони“ – музиката е на Евгени Димитров – Маестрото, а текстът принадлежи на поета и бъдещ депутат Ивайло Вълчев. Песента се превръща в химн на ЦСКА и оттогава звучи на всяко домакинство на „червените“.
25. На 9 юни 1999 г. на „Българска армия“ Христо Стоичков изиграва своя последен мач за България – срещу Англия в европейска квалификация. Специално за събитието в Борисовата градина пристига митичният Йохан Кройф, а новината за Стоичков стига до CNN. Срещата завършва 1:1, като Ицо се отчита с асистенция за гола на Георги Марков. В един момент Камата осъществява отличен пробив отляво и намира Христо Йовов пред голлинията на Дейвид Сиймън, но Бижутера не уцелва вратата.
26. На 17 юли 1999 г. стадионът на ЦСКА е домакин на демонстративния мач по случай петгодишнината от Мондиал’94 между бронзовите медалисти на Димитър Пенев и звезди от вътрешното първенство, водени от националния селекционер Димитър Димитров. Ветераните на Пената печелят без проблеми, а Наско Сираков се отчита с хеттрик, след което казва пред репортера до тъчлинията, че „вкарването на голове не е стихотворение, за да го забравиш“. Стратега, Борислав Михайлов и Христо Стоичков режат огромна торта на пистата, а Камата подарява топка с автографи на президента Петър Стоянов. В края Клуб НЛО изнася концерт на импровизирана сцена пред сектор „А“. Като стана дума за музика, да кажем, че на 8 юли 2011 г. „Българска армия“ приема Sofia Rocks: над десет часа рок и метъл фенове куфеят на изпълненията на Judas Priest, Whitesnake, Saxon и др. През 1983 г. пък прочутият италиански певец Джани Моранди подскача на трибуните на „Армията“ на мача за КЕШ между ЦСКА и Рома.
27. През лятото на 1999 г. в Борисовата градина става напечено, след като Любо Пенев сваля Илия Павлов от президентското кресло в ЦСКА. Временно на „Армията“ има двувластие, а в един момент група фенове, предвождани от известния цесекар и спортен журналист Румен Янков, завземат стадиона, което е невиждан епизод в историята на армейския клуб. Временно за шеф на стадиона е определен запалянкото Андрей Иванов, наричан Цар Борис заради визуалната му прилика с бащата на Симеон II. По същото време от фланелките за новия сезон е изрязано логото на MG, на чието място е пришит надписът „ЦСКА“. На 10 септември Димитър Бербатов вкарва куриозен гол срещу Славия на „Армията“, след което целува „ЦСКА“ на своята фланелка.
28. На 24 август 1999 г. „червените“ приемат Портадаун в реванш за Купата на УЕФА. Възпитаниците на Димитър Пенев побеждават без никакви проблеми с 5:0. Любопитното е, че ЦСКА е домакин в резервния си бял екип. Причината се крие във факта, че гостите от Северна Ирландия пристигат в София само с едни одежди – изцяло в червено.
29. На 30 октомври 1999 г. ЦСКА надвива Левски с 1:0 на „Армията“. Димитър Иванов, наречен Чирпанската кама от Сашо Диков, бележи най-бързия гол в историята на дербито – в 36-ата секунда, а капитанът на „червените“ Милен Петков пропуска дузпа към края. Двубоят се запомня и с изпочупения сектор „Б“. Ексцесията се случва преди първия съдийски сигнал, когато гостуващата агитка започва да хвърля седалки по пистата. За да успокои страстите на „сините“ привърженици, пред сектор „Б“ се появява мениджърът на Левски Николай Илиев, който влиза в диалог с ултрасите. От ЦСКА пък обявяват, че щетите по трибуната възлизат на 100 000 германски марки.
30. Най-голямото знаме на „Армията“ е опънато в края на ХХ век – огромен плащ с надпис „Една любов, една борба, един отбор“ и с изобразен фен, разкъсващ фланелката си, на която пише „Победа или смърт“. Появява се за първи път на двубоя на „червените“ с Нефтохимик на 27 февруари 2000 г. Мачът обаче се превръща в кошмар за тима на Димитър Пенев, който е сразен с 1:4. Така знамето, с размери 15 на 15 метра и тежащо близо половин тон, остава единствената гордост на армейците в този хладен следобед. Смята се, че фенове на ЦСКА все още съхраняват огромния транспарант.
31. На 24 август 2000 г. Димитър Бербатов вдига пет пъти на крака 15 000 зрители в Борисовата градина. Бъдещата звезда на Манчестър Юнайтед вкарва пет попадения на Конструкторул за Купата на УЕФА, а ЦСКА громи с 8:0. Особено грандиозен е вторият гол на 19-годишния нападател, който прехвърля вратаря от около 40 метра. Така Бербатов поставя рекорд за най-много голове за „червените“ в мач от евротурнирите.
32. На 23 ноември 2000 г. техничарят Методи Деянов вкарва един от най-красивите голове на „Българска армия“. Любимецът на сектор „Г“ бележи с ефектна странична ножица във вратата на Свилен Симеонов от Нефтохимик – след акробатичния изстрел на Деянов топката буквално къса мрежата на „шейховете“.
33. В края на февруари и началото на март 2001 г. ЦСКА записва две тежки загуби в Ловеч – 1:4 за първенството и 0:3 за Купата на България. На 4 март „Армията“ осъмва с нарязани греди. През лятото на 2023 г. вратите на игралното поле са извадени от бесни фенове – този път след 0:3 от Лудогорец.
34. На 13 август 2002 г. Макаби (Хайфа) приема на „Българска армия“ Щурм (Грац) в среща от плейофите в ШЛ. През 2006 и 2007 г. Локомотив (Сф) домакинства на „Армията“ за Купата на УЕФА, като апотеоз на силните игри на отбора на Стефан Грозданов са мачовете с Фейенорд и Рен.
35. На 13 август 2003 г. ЦСКА на Стойчо Младенов гостува на Галатасарай в плейофите на ШЛ. Малко преди това от „Армията“ към Истанбул потеглят десетки автобуси с фенове, като според някои това е най-многобройният български десант за гостуване в европейските клубни турнири.
36. На 23 ноември 2003 г. зрителите на „Армията“ стават свидетели на нещо странно и запомнящо се. ЦСКА отнася с 5:0 Ботев (Пд) за Купата на България. В този мач централният защитник Ибрахима Гай пропуска дузпа, нацелвайки гредата. Забележителното обаче е екипировката на гостите от Пловдив, които излизат облечени като… Рома. Емблемата с вълчицата и братята Ромул и Рем е върху гащетата на „канарчетата“. На фланелките същата е сменена с тази на Ботев, но пък на гърдите на пловдивчани стои спонсорът на италианския клуб Mazda.
37. На 21 февруари 2004 г. Стойко Сакалиев дебютира на „Българска армия“ по възможно най-добрия начин. Атрактивният нападател открива резултата срещу Славия с фантастична задна ножица. След това Саката куфее и показва фланелка с надпис „Една любов, една борба, един отбор“, което става негова запазена марка. На същата врата – откъм сектор „Б“, легендата Емил Костадинов бележи своя знаменит гол с „ала Пиола“ срещу Рода на 1 март 1989 г.
38. На 10 септември 2004 г. Христо Янев и Стойко Сакалиев правят незабравима атракция в Борисовата градина. Фаул пред наказателното поле на Спартак (Вн) кара публиката да очаква голов изстрел на Янев, но Саката се засилва, след което пада като посечен и чуква с глава топката към своя колега – следва убийствен шут на Ицо, спрял се в горната греда, и аплодисменти от целия стадион.
39. През 2005 г. Министерството на отбраната прехвърля собствеността на стадиона на ЦСКА на спортното министерство.
40. На 4 декември 2005 г. е отсъдена дузпа за ЦСКА срещу Вихрен на „Армията“, след падане в наказателното поле на Велизар Димитров. В 27-ата минута резултатът е 0:0, но от трибуните се чуват призиви Христо Янев да пропусне дузпата. Така и става – звездата на „червените“ шутира над вратата. Впоследствие отборът на Миодраг Йешич бие с 6:0. Друг фенски възглас пък призовава вратаря Ивайло Петров да вкара дузпа срещу Славия. Това се случва на 23 септември 2006 г. Наказателният удар трябва да се изпълнява от Тиаго Силва, но виковете на публиката карат Пламен Марков да нареди зад топката да застане Пифа – следва точен удар и гол на вратаря, върху чийто гръб веднага се мята халфът Георги Илиев.
41. Фенове на ЦСКА правят пирошоу в Борисовата градина, докато Левски губи от Барселона на стадион „Васил Левски“ в ШЛ на 22 ноември 2006 г. Запалянковците на „червените“ са подготвили сериозна илюминация на козирката на „Армията“ и ознаменуват всеки гол на испанците с мощна заря.
42. През май 2008 г. пред сектор „А“ е открита Алея на славата, като признание получават легенди на ЦСКА от различни спортове: Христо Стоичков, Димитър Пенев, Димитър Якимов, Петър Жеков, Манол Манолов, Нако Чакмаков, Иван Колев, Любослав Пенев, Емил Костадинов, Трифон Иванов, Георги Димитров – Джеки, Стойчо Младенов, Георги Велинов, Димитър Бербатов, Мартин Петров, Таня Богомилова, Мария Гроздева, Весела Лечева, Мария Гигова, Валентин Йорданов, Петър Лесов, Никола Станчев, Христо Марков и др.
43. На 24 май 2008 г. на „Българска армия“ се играе шоу-мач по случай 60-годишния юбилей на ЦСКА. На терена са някои от най-големите клубни легенди, начело с Христо Стоичков, а празникът е уважен от световния шампион Лотар Матеус. В края всички на игрището стават от един отбор и се насочват към вратата на Даниел Беконо, за да бъде фиксирано крайното и празнично 6:6.
44. На 10 март 2009 г. огромна топола смазва зловещо девет автомобила на паркинга пред „Българска армия“, като по чудо не се стига до жертви.
45. На 31 март 2015 г. най-големият български футболист Христо Стоичков дарява на музея на ЦСКА копие на „Златната топка“, която получава в Париж през 1994 г. Няма друг български стадион, на който може да се види тази ценност.
46. На 20 април 2016 г. ръководството на ЦСКА пуска билетите за полуфиналния реванш за Купата на България с Берое на символична цена от 1 лев. Трибуните на „Армията“ се препълват, а момчетата на Христо Янев печелят след голове на Преслав Йорданов и Николай Цветков – Демона.
47. На 30 март 2017 г. пред административната сграда на „Българска армия“ има невиждано струпване на полицейски части – поводът е търгът за армейската емблема, който след това е пренасочен за Кърджали.
48. Сектор „Г“ винаги е бил сърцето на „Армията“! От години Северната трибуна показва класа с пищни хореографии, внушителни факлеади и мощно пеене. През десетилетията в „Г“ са туптели сърцата на безчет момчета и момичета с червени шалове. Ако погледнем дълбоко назад във времето, може да стигнем до първите лидери на агитката на ЦСКА през 60-те години: Гацо, Бруно, Йовата, Вальо Голямото ухо. Следва генерацията на Васо Пожарната, Кичето, Кошмара, Манов, Делов, Канарите от „Изток“, Куни, Лео, Иван Японеца, Владо Японеца, Кьопека, Биров, Тексаса, Бенгам. В края на 70-те идва времето на Дучето, Дани Пънка, Люси, Пилето, Жабата, Загорски, Тухлата, Орела, Аквариумчето, Тошо Дереджето, Дани Гумата, Роджърса, Веско Киса, Зозо, Бобъра, Бойкин, Рашо, Козела, Юри Пънкаря. През 80-те към сектор „Г“ се присъединяват Ченцо, Фризьора, Фореста, Орхан, Финци, Иван Кубинеца, Джиджи, а сетне Тръпчо, Антоан Джевиза, Буземеца, Мънки, Кубето, Фюри, Цоната от Берковица и др. Около 1990 г. идва поколението на Маратонката, Рижавия, Мачката, Главата, Весо Клюна, Качо, Дени, Шопа, Владо Цесекаря, Сашо от „Слатина“.
Сега „червена“ България гледа към бъдещето с надежда за нов и модерен стадион, който да подхожда на традиции и успехите на „Армията“.