Франция гласува: Възможен ли е „Републикански фронт“ срещу крайнодесните

Франция избира новия си парламент. В страната се провежда решаващ втори тур на парламентарните избори, свикани от президента Еманюел Макрон, съобщи Би Би Си.

Интересът към развоя на събитията там е изключително висок. Резултатите се очаква да бъдат обявени след 20 ч. в неделя.

Колко вероятно е Франция да се събуди в понеделник сутринта с нова крайнодясна зора?

Това беше ярко нарисуваният и горещо обсъждан сценарий в заглавията на медиите, ЕС в Брюксел и правителствените седалища в цяла Европа след първия тур на парламентарния вот във Франция миналата седмица.

Но въпреки впечатляващото представяне на партията „Национален съюз“ на Марин Льо Пен, краткият отговор е: Мнозинството на НС е възможно. Но не и вероятно.

Снимка: Марин Льо Пен, Getty Images

Френските центристки и леви партии стратегически изтеглиха кандидатите си, за да подсилят взаимно претендентите си преди решаващия втори тур в неделя.

Въздействието на тези избори обаче ще бъде сеизмично, независимо дали партията „Национален съюз“ ще спечели абсолютно мнозинство или не – или дали Жордан Бардела, нейният млад председател, който владее социалните медии, ще стане новият министър-председател на Франция.

Getty

Снимка: Жордан Бардела, Getty Images

Проучванията на общественото мнение предвиждат, че  „Национален съюз“ почти сигурно ще спечели повече места от всяка друга политическа група.Това означава, че едно десетилетно табу ще бъде разрушено във Франция.

На първия тур

„Национален сбор“ на Марин льо Пен получи най-много гласове на първия тур, създавайки възможност Франция да бъде водена от крайнодясно правителство за първи път от Втората световна война насам.

Независимо от резултата наблюдатели очакват трудни дни за президента Еманюел Макрон, чиято политическа сила остана на трето място на първия тур през юни.

Макрон вероятно ще бъде изправен пред все повече съпротива за предприемане на законодателни промени и по-големи политически инициативи.

До края на неговия мандат остават три години, като в следващата година президентът няма възможност да свика нови предсрочни избори за парламент.