футбол и политика
футбол и политика

Футбол и политика. Продължение на войната с футболни средства

Източна Германия завинаги ще е по-добра от Западна на терена, Съветският съюз отказва участие на световно заради преврат

В няколко броя „Новинар” ще ви запознае със събития от миналото, в които политическите процеси и футболът са си влияели един на друг и взаимно са се променяли.

Има футболни мачове, в които не само стимулът на футболистите, но и различни политически причини имат дял в крайния резултат на терена. А когато в тези събития бръкне и „Божията ръка”, нещата стават повече от интересни. Преди тя да се намеси през 1986 г., Аржентина има само 2 победи над Англия в общо 9 мача. Онзи паметен успех на гаучосите на “Ацтека” ще остане и единственият им срещу този съперник на световно първенство, без да се брои победата с дузпи през 1998 г. Оттогава досега синьо-белите все още чакат втория си успех над Англия.

Още преди Диего Марадона да вкара двата си исторически гола, става ясно, че срещата в Мексико Сити ще е “повече от мач”. Аржентина среща Англия само 4 години след войната за Фолклендския архипелаг – инвазия на аржентинците, успешно отблъсната от англичаните. В Буенос Айрес не забравят как британците идват от другия край на света, за да ги изгонят от земя на 500 километра от техния бряг. Самият Марадона със сигурност е бил особено надъхан за мача и готов да използва всички средства. А ударът му с ръка не е бил толкова неочакван. През предишния сезон като играч на „Наполи” на няколко пъти си е позволявал да “пусне ръка” на топката. Така че, когато в 51-вата минута Глен Ходъл услужливо му центрира, а вратарят Питър Шилтън скача, за да избие топката, той вече участва механично в отработена ситуация. По-късно се реабилитира с Гола на столетието, но неудобството остава. Благодарение най-вече на него аржентинците си връщат за военния провал. Това им е вторият футболен реванш, след като през 1984 г. “Индепендиенте” бие “Ливърпул” за Междуконтиненталната купа с 1:0.

Отказ да излезе на терена коства на бившия СССР очертаващо се участие на световното първенство през 1974 г. След като достигат до бараж с Чили, съветските футболисти завършват 0:0 в първия мач в Москва, но отказват да отпътуват за реванша. Причината – Политбюро в Москва решава, че е кощунство техните играчи да влязат на “Естадио Насионал де Чили” в Сантяго, превърнат в затвор и място за мъчения за политическите опоненти на генерал Пиночет. Два месеца по-рано той е организирал военен преврат срещу социалистическото правителство на Салвадор Алиенде, което е другата причина СССР да реагира така остро. След като ФИФА отхвърля предложението на Кремъл реваншът да се играе в друга държава, Сборная е дисквалифицирана. Това е първият случай, в който отбор бойкотира световно първенство по политически причини. Появяват се съмнения, че отборите на България, Полша и ГДР може да последват съветския, но това не се сбъдва и те участват на мондиала във ФРГ. А в чилийския дори има футболист-дисидент. Въпреки левите си убеждения, за които в онези дни се е убивало без предупреждение, Карлос Касели записва името си на световното с косвената благословия на Пиночет. Преди отпътуването си тимът гостува на генерала и той лично уведомява играча, че е наясно с политическите му възгледи. Още в първия мач срещу ФРГ обаче “Кралят на малкото пространство”, както е известен, получава спорен червен картон и е първият изгонен играч в историята на световните първенства. Социалистът Касели ще участва и на мондиала през 1982 г., а днес е журналист в чилийския “Канал 13”.

Един-единствен мач се е изиграл между Източна и Западна Германия по времето на Студената война и точно в него ФРГ губи. Игран на 22 юни 1974 г. в Хамбург, това е един от двата последни мача в груповия етап на мондиала. ГДР побеждава с 1:0 с гол на Юрген Шпарвасер и дава своя принос в спортния кръстоносен поход на ГДР срещу Запада, който няма да секне до падането на Берлинската стена. Идеологическият ефект е огромен – Източна Германия побеждава отбора, който 2 седмици по-късно ще спечели втората си световна титла. С този успех ГДР удължава невероятната си серия без загуба, продължила 14 месеца. През това време тимът играе 15 мача (преди мондиала го спукват от контроли), от които 13 печели, с Англия завършва 1:1, а в 9 не допуска гол. Следващата загуба на железния тим на ГДР ще е на мондиала от Бразилия (0:1). След време Шпарвасер отрича слуховете, че за попадението си е получил накуп къща, кола и пари на ръка.

На световното първенство през 1982 г. Полша отстранява СССР в борбата за място на полуфиналите 18 дни преди премахването на военното положение в страната, въведено заради влошените отношения между двете държави. Причината е в организираната от синдиката „Солидарност” съпротива на поляците срещу комунистическия режим, подкрепян от Москва. В резултат, през декември 1981 г. в страната е въведен военен режим, който съвпада с мача в четвъртфиналната група на световното. До този момент всеки от тях вече е победил Белгия – съответно с 3:0 (хеттрик на Збигнев Бонек) и 1:0, което дава предимство на поляците. Те се възползват и запазват благоприятното 0:0, елиминирайки един от най-неудобните си съперници. Класирането обаче е платено с втория жълт картон на Бонек, който гледа от пейката загубата от бъдещия шампион Италия (0:2).

През 2001 г. на световния и европейски шампион Франция е организирана контрола с Алжир – страната, от която са корените на суперзвездата Зинедин Зидан. Двубоят на „Стад дьо Франс” в Париж е поредният опит малцинствата в страната да бъдат сплотени около френския национален отбор. През последните 3 години моделът работи, тъй като синята фланелка с гордия петел се носи от множество тъмнокожи футболисти. Отборът печели световна и европейска титла и се използва като контрапункт на националистическите настроения и лично на Жан-Мари льо Пен, който преди това определя Зидан като колаборационист и като „символ на Алжир – страната, воювала срещу Франция”. Във въпросния приятелски мач обаче се получава обратният ефект. В него един срещу друг се изправят бившите метрополия и колония, т.е. бившите господар и слуга, които 8 години са воювали помежду си. Още в началото „Марсилезата” – химнът на домакините, е бурно освиркан, а когато петлите вкарват поредния си гол за 4:1, зрителите нахлуват на терена и мачът е прекратен. Което показва, че проблемът с кризата с идентичността на малцинствата във Франция, както и на други места в Европа, не може да бъде разрешен толкова лесно.

Със сериозна символика е натоварен и двубоят Иран – САЩ на мондиала през 1998 г. Това е първият мач между националните отбори на двете страни, зад които стои сянката на кризата с американските заложници в Техеран след ислямската революция през 1979 г. Според мнозина иранският отбор заминава на турнира единствено с мисълта да победи Щатите, без да се интересува особено от другите си мачове. Така и става. Страшно надъхани, персите бият с 2:1, а в другите два се провалят.

Политиката неприятно белязва и една от световните титли. През 1978 г., когато Аржентина е домакин на мондиала, националният тим е подложен на натиск за победа, подобен на този над италианците през 1938 г. и над германските спортисти на лятната олимпиада в Берлин. Нападателят Леополдо Луке разказва как след трудната победа на старта срещу Унгария (2:1, след обрат от 0:1), играчите са предупредени от представители на военната хунта, че ако не излязат от групата, не ги чака нищо добро. Гаучосите записват още една трудна победа с 2:1 срещу Франция и губят от Италия с 0:1, но продължават напред. Военните, начело с генерал Хорхе Видела, използваха световното първенство за собствена реклама и за да прикрият престъпленията си, обобщава говорителката на обединението „Майките от Пласа де майо”. Организацията, в която са родителките на изчезналите по времето на хунтата, смело демонстрира по време на мондиала, в опит да покаже какво се случва в страната. Въпреки това националният тим печели световната титла, след като един от мачовете им – 6:0 с Перу, завинаги оставя съмнение за уговорка за сметка на Бразилия. А гаучосите печелят може би най-„мръсната” световна титла във футболната история.