След успешната 2022 г. гръцкият туристически сектор очаква през 2023 г. още по-високи резултати, казва в интервю специално за БТА главният секретар по туристическата политика и развитие в гръцкото Министерство на туризма Олимпия Анастасопулу. Преди дни тя взе участие в 68-ата сесия на Регионалната комисия „Европа“ към Световната организация по туризъм (СОТ) към ООН, която се проведе в София.
2023 г. – втора поредна много добра година за гръцкия туризъм
Олимпия Анастасопулу спомена, че големите туроператори като германската група TUI и FTI вече отвориха своите системи за предварителни резервации и за следващия туристически сезон, като Гърция е водеща по отношение на офертите за ранни резервации.
Освен това Гърция се нарежда сред десетте най-добри дестинации в платформата Hotelbeds – водеща сила на международния пазар за резервиране на хотелски стаи и ресторанти. През първите 3 месеца на 2023 г. резервациите за Гърция са се увеличили с 20 процента в сравнение със същия период на 2022 г. и с 12% в сравнение дори с рекордната предпандемична 2019 г.
В скорошно проучване, проведено от Европейската комисия по пътуванията сред извадка от потребители от Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Германия, Обединеното кралство, Австралия и САЩ, Гърция запазва четвъртата си позиция в предпочитанията на потребителите за пътувания през тази година след Германия, Португалия и Франция.
Според официалните статистически данни общият брой на пътниците, обслужени на гръцките летища през първото тримесечие на годината, достига до 6 877 069 в сравнение с 4 501 609 през съответния период на 2022 г. и 6 684 573 пътници през 2019 г. Това е увеличение на пътническия трафик с 52,8 процента в сравнение с 2022 г. и 2,9 процента в сравнение с 2019 г.
Що се отнася до основните цели на националната политика в областта на туризма, Олимпия Анастасопулу ги определи от една страна като подобряване на конкурентоспособността, качеството, автентичността, устойчивостта и продължителността на туристическия продукт, а от друга – като засилване на инвестициите в туризма с нисък екологичен отпечатък.
След отчаянието на пандемията – растеж на сектора с целенасочени мерки
„Трайността на успеха и по-широкото разпределение на приходите от туризъм изискват стратегия и изготвяне на политики“, казва главният секретар в гръцкото министерство на туризма и допълва, че „сегашната картина на благосъстояние не би била възможна без много системни усилия за подкрепа на сектора“. Тя припомни, че много предприятия по време на пандемията от КОВИД-19 са били изправени буквално пред унищожение, а работниците са били изправени пред ужаса на безработицата.
„В тази безпрецедентна ситуация, в която цялата икономика на практика беше затворена, взехме някои трудни решения: насочихме значителни държавни средства в подкрепа на туристическите предприятия, като повече от 3 млрд. евро бяха насочени към тях“, каза Анастасопулу. Средствата са били насочени към плащане на заплатите на работниците, въвеждане на нови инструменти, с които на практика почасовата работа се е превърнала в заетост на пълен работен ден, била е дадена повече гъвкавост на предприятията и големите работодатели в туризма, за да запазят персонала си и да не го съкращават.
Това помогна на Гърция да отвори туристическия си пазар през 2020 г. в необичайни условия, когато още нямаше ваксини, а страната разполагаше с минимален брой тестове. Бяха използвани обаче някои интелигентни алгоритми на изкуствения интелект. В резултат секторът тогава постигна 25% от приходите и туристическата индустрия остана жива.
След това, през 2021 г., големият въпрос беше как туристите да докажат дали са ваксинирани или преболедували. „Спомням си, че малко по-рано, на срещата на върха на Европейския съюз през декември 2020 г., когато никой не мислеше за това какво ще се случи през следващото лято, тъй като всички бяха обхванати от суровата краткосрочна реалност, нашият министър-председател по това време Кириакос Мицотакис за първи път говори за необходимостта от това, което тогава се превърна в цифров сертификат. (…) И да, ние бяхме тези, които го разработиха, накрая го предложихме на европейските институции, той беше приложен на практика и благодарение на тази инициатива през 2021 г. имахме сравнително приемлив туристически сезон, достигайки 50 процента от рекордния брой приходи, които имахме през 2019 г.“, припомня Олимпия Анастасопулу.
През 2022 г. дойде, както казва Анастасопулу, пълното възобновяване за туризма, въпреки трудните обстоятелства, свързани с войната в сърцето на Европа, енергийната криза и инфлационния натиск.
Според публикуваните данни на Националната банка на Гърция има 10,7 процента увеличение на средните разходи за пътуване (2022 г.: 591,7 евро, 2019 г.: 534,6 евро) и 4,4 процента увеличение на средните разходи за нощувка (2022 г.: 80,3 евро, 2019 г.: 76,9 евро), а средната продължителност на престоя се е увеличила с 6,0 процента (2022 г.: 7,4 нощувки, 2019 г.: 7,0 нощувки).
Според Асоциацията на гръцките пристанища 2022 г. е била забележителна за круизния сектор, тъй като общият брой на посещенията на круизни кораби в 48 гръцки пристанища е достигнал 4795 или със 132 процента повече на годишна база, а броят на пътниците е бил 4 381 876 – с цели 209 процента повече. Броят на круизните кораби е с 20 процента повече дори от предпандемичната 2019 г.
„Голямото завръщане на гръцкия туризъм не се случи от само себе си, а беше постигнато чрез конкретни стратегии, действия и инициативи, предприети от гръцката държава със сериозност и методология“, казва главният секретар на гръцкото министерство на туризма.
Сред мерките, довели до този резултат, са удължаването на туристическия сезон, акцентът върху разнообразяването туристическия продукт отвъд класическия модел „море и слънце“, насърчаването на специални и алтернативни форми на туризъм, ускоряването и опростяването на процедурите за инвестиции в туризма, увеличаването на приходите в секторите на ресторантьорството и търговията, създаването на възможност на гърците да се възползват от програмите за вътрешен туризъм. Това е постигнато с използването на наличните собствени финансови инструменти, поставянето на инфраструктурата на първо място и укрепването и промяната на законодателната рамка, за да се създаде благоприятна среда, способна да привлича инвестиции.
„С цел да променим модела на продуктивния туризъм, който вече сме включили в програмата на Фонда за възстановяване, пристъпихме към прилагането на нова философия, основана на двойния преход към по-екологично и устойчиво развитие, на цифровата трансформация и на укрепването на уменията на човешките ресурси, които са призвани да осигурят по-устойчива, стабилна и иновативна туристическа екосистема в Гърция“, каза Анастасопулу.
Завръщат ли се и българските туристи в Гърция?
До 2019 г. Гърция по данни на Световната организация по туризъм убедително води сред предпочитанията на българите за почивка. Със започването на пандемията балансът се променя и начело излиза Турция, следвана от Румъния и Унгария, като Гърция остава на четвърта позиция през 2020 и 2021 г., казва Анастасопулу.
“Въпреки това през 2022 г. е регистрирано значително нарастване на броя на пристигащите от съседната страна, което поражда очаквания за възстановяване на предпочитанията на българите към Гърция. По-конкретно, според проучване на (централната) Банка на Гърция на границата, през 2022 г. входящите пристигания от България възлизат на 1 812 100“, казва тя и отбелязва като фактори географската близост и увеличаването на покупките на недвижими имоти от български граждани на гръцка територия (предимно ваканционни жилища), както и на инвестициите в гръцкия хотелиерски сектор.
Перспективи пред съвместния продукт на гръцкия и българския туризъм
В контекста на 68-ата сесия на Регионалната комисия „Европа“ на Световната организация по туризъм (СОТ) Олимпия Анастасопулу е провела среща с (вече бившия) служебен министър на туризма на България Илин Димитров, с когото е обсъдила начините за по-нататъшно укрепване на сътрудничеството между двете страни чрез целенасочени инициативи в областта на туризма.
„По-специално бе поставен акцент върху тематични области като морския туризъм и круизите, както и върху филмовия и здравния туризъм. Освен това и двамата се фокусирахме върху обмена на добри практики и практически познания в областта на туризма през зимата, здравния туризъм и уелнес туризма“, казва главният секретар на гръцкото министерство на туризма.
Анастасопулу и Димитров са обсъдили и подписването на съвместен план за действие. „Възможността за създаване на съвместни програми – пакети за привличане на туристи от трети страни може да бъде разгледана по повод на срещите, които ще се проведат в рамките на 8-ото международно изложение в Атина през ноември следващата година“, каза Анастасопулу.
„В частност, може да се постигне съгласие за съвместен подход към туроператорите, действащи на определени пазари, които представляват интерес, за създаване на пакети, които да включват и двете дестинации за тематични формати, които са приоритетни и за двете страни, като например културен туризъм, морски туризъм, MICE (Meetings, Incentives, Conferences and Exhibitions) туризъм и т.н., като същевременно тези пакети могат да бъдат включени и в програмите за съвместна популяризация на двете страни“, заяви главният секретар и добави: „Като се вземат предвид конкурентните оферти от дестинации в съседната държава (България) с добро съотношение цена/качество, могат да се създадат конкурентни пакети със Северна Гърция за трети държави“.
Сред възможностите тя посочи програмата за сътрудничество InterregV-A „Гърция-България“ 2014-2020 г., която все още не е приключила и има за цел, наред с други неща, да насърчи туризма в граничния регион, опазването, защитата, популяризирането и развитието на природното и културното наследство. По-специално, проектът „Разработване на цифрови приложения за използване на трансграничното природно и културно наследство в полза на развитието на туризма“ ще създаде архив за събиране и обработване на информация и услуги, свързани с туристически и културни обекти от интерес в граничната зона чрез дейността „Tourism-e“, която ще създаде цифрови представяния на тези обекти, които ще бъдат достъпни чрез платформа, а обектите ще могат да бъдат основа за създаване на пакети за сътрудничество в областта на културния туризъм.
Анастасопулу спомена, че от българска страна има девет обекта на културното наследство, обявени от ЮНЕСКО, включително древния град Несебър, както и тракийските могили в Казанлък и Свещари – паметници, които биха могли да се комбинират с обявените археологически обекти Вергина и Филипи в Северна Гърция.
Сред други обекти, които могат да се включат в съвместни туристически маршрути, Анастасопулу посочи православните църкви и манастири в България като Рилския манастир, църквите в Иваново, Боянската църква, заедно с раннохристиянските и византийските паметници в Северна Гърция, които също биха могли да бъдат отправни точки за създаването на туристическа програма с маршрути от религиозен интерес, а от гръцка страна биха могли да бъдат включени стъпките на апостол Павел в Северна Гърция.
„Същевременно, освен съществуващите винени маршрути и „Винените пътища на Северна Гърция“ с 34 винарски изби, които могат да бъдат част от пакет в комбинация с винените маршрути в Южна България, могат да бъдат създадени нови, които да включват организирани обиколки на лозови масиви в двете страни, като се акцентира върху историята, културата и гастрономията на винените региони“, каза гръцкият главен секретар.
Тя отбеляза, че „Винените пътища на Северна Гърция“ са включили в своята мрежа като партньори места за настаняване, ресторанти, магазини за местни продукти, събития и дейности. Нещо подобно би могло да се направи и с новите маршрути, като същевременно се подчертаят местните кухни на двата региона и гастрономическите традиции, още повече, че виненият туризъм е определен като приоритет за българската страна, тъй като тя разполага с винени региони в района на София, Розовата долина, Мелнишкия регион и Пловдив, както и в Тракийската равнина.
По отношение на възможността за съвместни природни маршрути, тя даде за пример Родопите, многобройните национални паркове и езера, националния парк Пирин в България и езерото Керкини в Гърция.
„В допълнение, като се използва съществуващата висококачествена инфраструктура, ски курортите в България и Македония (Гърция) могат да бъдат атракция в комбинирани пакети. Особено ски курортите Фалакру и Лайля се намират в непосредствена близост до гръцко-българската граница. Област Смолян и управляващото дружество на ски центъра в Пампорово започнаха да проучват възможностите за осъществяване на съвместни програми на 12-месечна основа, насочени главно към трети европейски страни, като се използват летищата в Кавала и Пловдив“, каза Анастасопулу.
Други перспективи създава евентуален пакет от градски дестинации като София и Солун, както и развитието на конферентния туризъм с оглед на увеличаването на стокообмена между България и Гърция и перспективите за по-нататъшното укрепване на бизнес отношенията.
„И накрая, в контекста на круизните пътувания, пристанището на Кавала може да бъде привлекателно за създаването на туристически пакети, които да включват и двете страни и по този начин да станат по-атрактивни за потенциалните посетители“, каза Олимпия Анастасопулу, главен секретар по туристическата политика и развитие в гръцкото Министерство на туризма, в интервю пред БТА.
