Ген. Васил Василев е роден през 1950 г. в София. Завършил е Полицейската академия, а след това и курс за висши държавни служители към Държавния департамент на САЩ. Преминал е през всички длъжности на полицейската йерархия, има 22 години стаж в системата. През периода 1992-1995 г. е бил началник на служба „Полиция“ при РДВР – София. В началото на 1997 г. е назначен за директор на РДВР – София. В края на 1998 г. оглавява Националната служба „Полиция“. На този пост е до декември 2003 г. Ген. Василев бе експерт-съветник в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
– Генерал Василев, промените в Закона за движение по пътищата ще донесат ли нещо добро и за пешеходците, и за шофьорите?
– Няма в България закон като този, който да е променян толкова често през годините. Винаги, когато се правят промени, законодателят е убеден, че се правят за по-добро. Дали ще бъде по-добре или не, ще се разбере от статистиката на катастрофите, от броя на загиналите, на ранените хора, от подобряване на пътната обстановка. Такава трябва да е философията на закона. Останалото са козметични промени. Затова законът трябва да се променя, така че той да респектира не само водачите на моторни превозни средства, но и пешеходците. У нас културата на пешеходците е около нулата.
– Промените засягат още едни участници в движението, а именно велосипедистите. Те трябваше ли да имат правила, по които да се движат?
– В света велодвижението започна рязко да се увеличава, тъй като се натрупаха екологични проблеми, бензинът навсякъде е скъп, задръстванията се множат. Всичко това налага да се променят нещата. Европа е препълнена с колоездачи, но те спазват строги правила на движение. Това са така наречените велоалеи, по които да се движат, колоездачите трябва да са оборудвани със светлоотражателни жилетки, с предпазни каски на главите, да имат протектори на коленете. Всичко това трябва да бъде вменено като дълг на колоездачите. В момента доста хора не могат да отговорят на един въпрос: Когато колоездач минава на пешеходна пътека, той пешеходец ли е или не? Всичко това трябва да е регламентирано в строги правила, които всички да знаят. Сега наблюдаваме едно безконтролно движение на колоездачи по парковете. Колелетата се карат и от малки, и от големи без никакви правила. В същото време възрастни хора, малки деца и майки с колички се движат по същите тези алеи. Те правят едни пируети около пешеходците и заплашват жестоко техния живот. Трябва да се знае къде може и къде не може да се кара колело. Как може да грабнеш колелото си и да идеш да го караш в парка, където децата си играят? Правилата отсъстваха досега, но това се промени. Когато велосипедистите се движат по улицата, те трябва да знаят как да се движат, къде може да се завие и къде – не.
– Предвидени са и глоби за колоездачите, които не спазват закона. Това правилно ли е?
– Ако законът не се спазва, трябва да има някакви санкции. Навремето аз имах едно предложение, което тогава нямаше как да се приеме. Още през 2000 година предрекох, че ще дойде време да спираме от движение колите на пияниците шофьори. Ето че това време дойде. Глобата не е единственото нещо, чрез което да се санкционират водачите. Ако тя е петдесет лева, има хора, които не ги плащат или пък други, за които това не са никакви пари. Нямам представа дали събираемостта на глобите е висока. Има нещо друго. Според мен по-драстичното ще бъде, когато за едно нарушение, примерно някой е минал на червено или не е спрял на пешеходна пътека и е създал опасност за живота и здравето на хора, колата се спира от движение за един месец. После за още три, шест, девет месеца, година. Много по-възпитателно и възпиращо ще бъде, ако ти спрат автомобила за три месеца, пък ти ако искаш се поправяй. Отколкото да ти вземат сто лева глоба и да ти оставят колата. Шофьорът няма да усети глобата. Но ако му срежат номера и после трябва отново да се вади нов номер, малко по-друго ще бъде.
– Как ще коментирате това, че през деня моторните превозни средства трябва да карат със запалени фарове?
– Имаше много дебати по този въпрос. Спря ме един човек на улицата и ми показа един стар автомобил, който стои на фарове, а шофьорът го няма. Човекът ми каза: „Ето, виждаш ли сега, фаровете му работят, утре няма да има акумулатор, вдруги ден няма да има и крушки.” Производителите на коли ги правят така, че като ги запалиш, фаровете се включват автоматично. Тези хора, които правят авангардните модели са проучили, че наистина по-добре ще е така. Но има и нещо друго. Когато през август слънцето грее много силно, светлините почти не се виждат. Може би и това трябва да се приеме. Трябва да се види кое е по-доброто. Засега е надделяло мнението, че фаровете ще свършат работа. Нека да минат три месеца и хората, които са записали това в закона, да анализират и да видят има ли подобрение на пътната обстановка или няма.
– Колкото до задължителните колани на задните седалки?
– Българинът обича да спори и оспорва всичко. Производителите са направили колани за задните седалки. Те са ги поставили там, за да се употребяват, а не за красота. Аз мисля, че дебатът е излишен, след като производителите са решили, че като сложиш колан на задната седалка, той ще те предпази. Опасността при катастрофа дали си на предната или на задната седалка почти не се различава, тъй като там са пресечните удари, напрежението е голямо. Според мен трябва да се слагат коланите на задната седалка. Поставя се на дебат и въпросът трябва ли децата на задната седалка да бъдат поставени в столчета. Разбира се, че трябва! Столчето е пригодено за детето, има специален колан и е излишно да се спори по въпроса. Това е нещо задължително. Има коли, които нямат колани. Но те са на изживяване. Новите коли имат колани. След като производителят е решил да го направи, значи той го е направил, защото е помислил и защото се е съобразявал с това кое ще предпази по-добре пътника. Какъв е проблемът, че ще си сложиш на задната седалка колан. Нали като сядаме на предната седалка слагаме колан. Дебатираме безсмислено.
– А как ви се струват строгите санкции, ако паркираме на място, обозначено за инвалиди?
– С времето забравихме толерантността. Този човек природата или обстоятелствата са го направили различен от другите. Този инвалид има права и не трябва в никакъв случай да му се погазват. Затова на всеки паркинг има знак с инвалидна количка, който пази три-четири места. Това е мястото за този човек. Той днес не е дошъл да паркира. Но може да дойде друг болен. Това място трябва се пази. Това е част от толерантността и уважението към тези хора. Аз не мога да си представя как някой ще си каже, че няма никой и ще заеме обозначеното място. Паркирай на местата, определени за теб, не заемай точно тези места! Има недобросъвестни хора, които обичат да заграбват всичко и не оставят нищо на тези, на които им се полага. Инвалидите не задръстват паркингите. Те си стоят там, където им е определено мястото. Който е нарушил това разпореждане, трябва да си плати глобата и принудително да му се махне автомобилът от мястото на инвалида.
– Предвидена е глоба да 5000 лева, ако повториш едно и също нарушение в рамките на една година. Това не е ли много?
– Ако за една година два пъти те хванат да караш пил, наказанието трябва да бъде драстично. Това значи, че си системен пияница и системен нарушител. Позволяваш си да караш пиян веднъж, наказан си и вместо да си вземеш поука, ти повтаряш нарушението. Този човек трябва да разбере, че когато се кара кола, не се употребява алкохол. Ето затова се връщам на моята приказка: Колите на всички, които са употребили алкохол, да бъдат спирани от движение.
