Ако сте футболен фен, много лесно е да се сетите кой е Георги Градев заради големите му митарства по повече от 10 отбора в Софийско и страната. Ако пък си падате по поп-фолка, тогава ще ви е още по-лесно. Само си спомнете клипа на Анелия на хита й „Не поглеждай назад“. Това е той – момчето с бялото яке, огромните зелени очи, чаровна усмивка и стилна прическа.
Той е от юношеския отбор на „Левски“, но като повечето таланти в школата от преди няколко години му е най-трудно да се наложи именно у дома. Характерът му пък е такъв, че не може да се задържи много дълго на едно място. От една страна, обича авантюрите и новите контакти, от друга – не може да си държи устата затворена и винаги е на война с несправедливостите. Качества, които все пак помагат за бъдещата му кариера – на футболен и волейболен мениджър. От любимия син клуб го гони тандемът Николай Илиев и Георги Тодоров. „Илиев е най-големият ми враг. Аз тренирах много, след всяко занимание оставах по час във фитнеса. Бях много нахъсeн, но нямах връзки. Всичко сам съм си постигал. Имало е случаи, когато треньорите много ме харесват, но не ме пускат да играя с думите „Знаеш как е“, разказва Градев.
Един от тези, които не могат да излязат на глава с шефовете е и бившият треньор на вратарите на „Левски“ и „Славия“ Игор Кулиш, който сега е клиент на Градев. Така Жоро напуска „Герена“.
Следва смяна на над 10 отбора у нас както и екзотични пътувания до Бруней, Нова Зеландия и опити за налагане в Турция и САЩ. „Заминах на проби в Бруней през 2001 г. Лично с мен чрез сайта ми www.gradev.com се свърза коронованият принц, най-големият син на султана – Ал Мухтад Биллах, и ме покани на тестове. Не останах там, но след това запазих връзките и чрез мен договори с тях подписаха треньорът Йордан Стойков (който им донесе и най-големия успех – купата на „Тойота“), Георги Славчев, Юри Иванов от „Рилски спортист“, Станислав Станков, който беше в „Левски“, и др. В момента за Бруней пътува Емануел Баба, който до лятото беше играч на „Левски“, разказва Градев и допълва, че условията в азиатската страна са отлични за футбол, а заплатите варират между $1000-1500 седмично. По-впечатлен е от двореца на султана с неговите 1000 спални гора, езеро и автопарк с 3000 автомобила.
Още по-авантюристично е пътуването му до Нова Зеландия, където заминава с амбицията да организира вратарската школа на южния остров. „Обади ми се мой колега, мениджър от Англия, да търси вратари. По това време се занимавах с треньорска дейност. Имах идея да направя школа по подобие на частната на Кулиш. Попитах този англичанин дали има възможност да я направя в Нова Зеландия и да играя. Той каза, че няма проблеми, защото там на всеки регион има отговорник за вратарите, който два пъти седмично прави занимания с всички деца от училищата и клубовете в района. Нещата обаче не се случиха по този начин и затова останах само 2 месеца. Тогава обаче изиграх мача на живота си в едно курортно селище. Направихме 1:1 с „Нейпиър“. Тогава вицепремиерът на Нова Зеландия лично ме поздрави“ спомня си 30-годишният Градев.
В САЩ отива в университета в Питсбърг по разменна програма за студенти, докато следва финанси в УНСС. „Нивото се оказа пълна катастрофа, през януари и февруари не може да се тренира повече от три пъти седмично например. Тогава в града направиха и професионален отбор начело с бившия национален селекционер Джон Ковалски. Минах проби с тях и заради това загубих правото да играя в университетското първенство. Така и приключих със следването си“, споделя Георги. От многото си митарства той знае перфектно английски език, справя се с френския, руския, сръбския и турския. Последният дори играе ролята на негов роден, след като в Турция му се налага да се преструва на местен, за да може да играе в „Анкарагюджу“. „Бях в дублиращия отбор, а нямах право, защото бях чужденец. Играх два мача с турско име. Бях научил основни турски думи и ги използвах, но ме усетиха“, признава мениджърът.
В момента Жоро рита за „Керамик“ (Елин Пелин) в Софийската окръжна група. Тимът му е особено колоритен, като съчетава местни „звезди“ със съмнителни занаяти, бивши футболисти от региона и София, служител на БАН, момче с две висши образования и др. Треньор на формацията пък е не по-малко интересна личност. Стефан Йорданов е бивш асистент рефер в професионалния футбол, дипломиран физик метеоролог, който понастоящем нищи футболни скандали рамо до рамо със Сашо Диков в Канал 3. Именно Йорданов докарва Градев в Елин Пелин.
От 1999 г. Градев се занимава с мениджърство – футболно и волейболно. „С волейбола се занимавам вече пета година. Най-вече покрай бившата ми жена (бел. ред. – волейболистката Радостина Рангелова). Тук всички клубове и треньори ме познават, а и нямаше кой да върти делата им“, казва Жоро, който представлява националния селекционер на жените Мирослав Живков, националите Христо Цветанов и Данаил Михайлов и др. „С футбола е много по-трудно, признава миниджърът.“
Да работи с двете федерации обаче не му е лесно – волейболът се управлява като „Левски Сиконко“, а във футбола предпочита да работи с хора като Боби Михайлов, Любо Пенев, Стоичков, Данчо Лечков – хора, които са минали през Европа и нямат за цел да се облагодетелстват финансово.
Първият му удар като футболен мениджър е продажбата на Иван Русев – Малкия Джангър, в АЕК през 2001 г. Сега Георги Градев гледа предимно към пазара в Африка и към Естония. Най-известен негов клиент, макар и неофициално, е бразилският бек на ЦСКА Тиаго Силва. „С него сме приятели, той няма мениджър. Аз съм човекът, който го съветва. Но ако се стигне до трансфер, аз да го довърша“, разкрива още той.
Градев може да бъде открит често в „Брилянтин“ с приятелите си Тиаго Силва и Гай, баскетболистите Димитър Ангелов и Бранимир Тотев, няколко известни манекенки. За фенките си обаче Жоро е зает – „имам човек, за когото мисля и на когото много държа, избягвам всякакви други жени“, споделя вратарят. Той не се счита за плейбой, като твърди, че у нас има грешно разбиране за това. Особено популярен в дискотеките той стана, след като записа участие в клипа на Анелия. Сега е поел още един ангажимент, без да възнамерява трайно да си сменя амплоато. „Аз съм единственият мъж, който се е снимал с нея“, усмихва се Жоро и с гордост допълва, че след това е спечелил анкета във форума на телевизия „Планета“ за най-добро мъжко участие в клип на поп-фолк прима. С музиката го свързва и приятелството му с Георги Христов, на когото помага и като ко-продуцент. „Моето участие е в направата на клиповете на „Още“ от едноименния албум. В „Още“ участва и бившата ми приятелка, която е латвийка. Аз само помогнах финансово, допълва Градев.
