Георги Стефанов e експерт по „Политики и климатични промени“ към Световния фонд за дивата природа (WWF). От 2008 г. работи в сферата „Европейски политики за изменение на климата“. Преподава „Стратегическо управление и устойчиво развитие“ в магистърска програма Екологичен мениджмънт на НБУ.
– Г-н Стефанов, имат ли връзка наводненията у нас от миналата година, а както се очертава няма да ни подминат и тази година, с климатичните промени в глобален мащаб, какви са причините за тези аномалии?
– Ако цитираме категоричното мнение на учените в световен, в европейски, а също и в национален мащаб, да – категорично има изменение на климата и покачване на температурите. И да, те категорично се свързват с увеличаване на екстремните прояви на времето във всичките му форми – проливни валежи, бурни ветрове, суша, пожари, бързи и резки промени в метеорологичната обстановка. Тези събития, които по принцип сме свикнали да се случват, но като редки проявления в България, сега вече са доста по-чести и крайни проявления. В този контекст не може да не отбележим, че България попада в една от зоните на планетата, които се характеризират с увеличаваща се концентрация на екстремни метеорологични проявления. Затова отговорът е – да, има влияние. Разбира се, трябва да добавя, че не бива да подценяваме и другите фактори, а именно влиянието или бездействието на човека и човешката дейност върху околната среда. Не можем да си затваряме очите пред факта, че въпреки тежките природни бедствия институциите често са сварвани неподготвени, т.е. там се появява една липса на взаимна работеща комуникация и обединяване на отговорностите между тях. И това е големият проблем за нашата страна. Ако си спомним последното десетилетие, наводнения в Европа има много. Но за съжаление в България в последните месеци станахме свидетели как всеки път при по-концентриран валеж се стига до нещастие и човешки жертви. Именно затова измененията на климата изискват да се реагира превантивно, а не постфактум, когато се падне концентриран валеж, или имаме други извън нормите обстоятелства.
– Имате ли нови данни за климатичните промени?
– Ще цитирам данни, изготвени от екип български учени от СУ „Кл. Охридски” и БАН, това е т.нар. рамков документ „Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени“. Това е подробен документ в две части, който излезе през април миналата година и на базата на който България трябва да разработи бъдещата национална стратегия за адаптация към климатичните промени. В него много ясно учените се обосновават, че концентрацията на валежите вече са силно изразен, видим фактор. И то на тези наднормени количества валежи. На практика ставаме свидетели как за часове се извалява голям обем вода и буквално за по-малко от 24 часа може да се извали няколкомесечната норма. Измененията на климата се измерват в 30-годишни периоди както по света, така и у нас. В случая, за последния трийсетгодишен период, в който сме в момента, се наблюдава сериозно увеличение спрямо предходните периоди. Важно е да се знае, че за период от 24 години в 23 от тях максималният денонощен валеж е бил често пъти надвишаван в количество от над 100 мм, а в седем от тези 24 години се наблюдават и валежи в норми над 200 мм на денонощие, което, пак акцентирам, е няколокомесечната норма. Пет от тези седем години са след 2005 година. Т.е. ние вече ставаме свидетели на аномалии, които не може да кажем, че не са се случвали преди, но са ставали много по-рядко. Именно промените в максималните денонощни валежи показват ясната тенденция към негативни аспекти на изменението на климата, като учените констатират увеличение с 30 на сто на тези валежи. И, разбира се, пряко свързаните с тях последствия като повишаване на рисковете от наводнения като цяло, свлачища, ерозия, всичко, на което за съжаление ставаме свидетели през последните месеци. Това е важно доказателство, което е неопровержимо от гледна точка на научните данни и факти, базирани на инструментални наблюдения за дълги периоди. Голямото нещастие на България е, че ние не вземаме предвид тези наблюдения и изводи, не си вадим поуките от тях и най-вече не се поучаваме от грешките, които сме направили. Съответно и не прилагаме адекватни промени както на ниво законодателство, така и мерки за образоване и информиране на гражданите.
– Вие самият споменахте, че климатични аномалии е имало и преди. Има хора, които твърдят, че те не са нещо необичайно и че ролята на глобалното затопляне е силно преувеличена, какво бихте им отговорили?
– Има затихващ научен спор. И друг път е имало изменения на климата, така е. Но основните разлики, които виждаме към днешна дата, са, че спрямо предходните промени на климата на нашата планета, когато са влияели определени външни фактори – космически или вселенски, или големи катаклизми от рода на вулкани, земетресения, в последните 100-200 години науката не констатира такива външни фактори. Няма например супервулкан, който да е изригнал и да е повлиял на атмосферата. Единственият факт, който се доказва от съвременната наука, е, че човекът със своята дейност – в секторите енергетика, тежка индустрия, транспорт и интензивно земеделие, отделя огромни количества парникови газове, които влияят върху измененията. Това натрупване е в много кратък период, по-малко от 200 години и за над 90 на сто от учените по света, включително и българските, е доказателство, че изменението на климата се дължи на човека и неговата дейност. Другите фактори не се отричат, но те просто отсъстват в момента. И нещо по-съществено, в предходни периоди климатът се е променял за хилядолетия, а в нашия случай визираме много по-кратък период. Важно е да знаем, че най-престижните научни институти разработват глобални модели и правят прогнози какво ще се случи и откъде произхожда даденият проблем. Разбира се, това е компютърен модел и прогнозите са във формат на различни сценарии на общата ситуация, но в крайна сметка учените работят с факти, доказателства и модели. И ние трябва да се опрем на тази информация, а не да я подценяваме.
– Има и спор дали говорим за глобално затопляне или застудяване, за какво става въпрос според вас?
– Тезите на малка част от учените е, че благодарение на понижаващата се активност на слънцето навлизаме в ледников период и цикъл на застудяване. Но според фактите и данните тази теза се опровергава непрекъснато през последните години. Ще припомня че 2014 г. отново се оказа най-горещата година, с най-високите топлинни норми и за съжаление това е практика през последните десетилетия. Тогава си задаваме въпроса каква тежест има твърдението, че навлизаме в глобално застудяване. Това са недоказани теоретични твърдения на малцина учени и за съжаление и някои учени в България говорят за нея от години.
Ако се върнем отново на риск анализа на МОСВ, за който стана въпрос по-горе, в частта, която се отнася до управлението на водите, има ясно обосноваване на повишения процентен риск от наводненията. Изводите, направени от родните учени миналата година, вече са факт. Отново сме неподготвени, отново има жертви и отново търпим големи финансови загуби и щети върху природата. Това са въпроси, на които трябва да намерим отговор възможно най-скоро. Към този момент в България по темата има ли изменение на климата или няма отново виждаме опити за отричане на климатичните промени. Но това вече е приключил дебат за Европа и света. Време е и в България да приложим решенията. И важното е да знаем, че климатичните промени не са само заплаха, а представляват трамплин за устойчиво природосъобразното икономическо развитие. Точно такива цели си е поставил ЕС и България също е редно да ги следва.
– Кой е най-лошият сценарий, който може да се очертае, очаква ли се апокалипсис, хората си представят и такива неща?
– Ако се върнем към последния доклад на междуправителствената група по изменение на климата към ООН, който се изготвя на всеки 7 години, базиран на най-сериозните и актуални научни данни, ще видим, че там има четири типа климатични сценарии. Първият е какво ще се случи, ако не правим нищо – business-as-usual, следващият е какво да направим, за да променим и подобрим ситуацията и рисковете от климатичните промени с адекватни усилия и на допустима цена. Следващият дава прогнози, крайни, но реалистични оценки и катаклизми. Ако вземем предвид четвъртия сценарий, в който се предвижда повишаване на глобалните температури между 5 и 8 градуса, нещата наистина изглеждат страховити и се минава към формат на истински крайности. С разпад на функциите на екосистемите и изчезване на мнозинството видове от флората и фауната, придружен с драстични негативни влияния и промени върху човечеството и икономиката. Разбира се, самите учени не желаят да акцентират върху последния сценарий. Според тях сценарият business-as-usual не е нашият път на развитие, като те посочват следващия сценарий, който дава възможността с малко средства и с лесно постижими мерки и стимули да преодолеем проблема. Климатичните промени се характеризират основно с неочакваните проявления на времето. И въпреки че глобалните сценарии в най-лошия си вариант прогнозират сериозни катаклизми, не бива да забравяме, че и при другите сценарии не сме застраховани от тях. Сценарият е лош, когато не сме подготвени, когато не сме достатъчно информирани. Точно затова институциите трябва да действат с конкретни и ясни предписания кой за какво отговаря, с превантивна информационна кампания, която да информира гражданите, с реални образователни действия. Така че, когато се случи дадено бедствие, ако сме подготвени, този проблем няма да е така осезаем и най-вече няма да има жертви и толкова големи щети. И най-важното е, че реакцията трябва да е в рамките на часове, а не на дни, особено когато имаме проблем, който е фактор и за огромни щети и човешки жертви.