През последното десетилетие броят на терористичните нападения, извършени на територията на Африка, нарасна значително. На фона на ожесточените конфликти, водещи се в различни райони на континента, експертите предупреждават, че храната се превръща във все по-важен фактор в размириците. Насилието, причинено от екстремистки организации, е пряко свързано с недостига на хранителни продукти, от който страдат милиони местни жители. Всеизвестен факт е, че тероризмът предизвиква прекъсвания на доставките на стоки от първа необходимост, което на свой ред води до допълнителна ескалация на напрежението и засилване на конкуренцията за жизненоважни ресурси. В същото време, храната се използва и като оръжие, като средство, с което екстремистите се борят срещу официалните власти и привличат нови последователи.
Обяснено по друг начин – подобни групировки контролират обширни райони благодарение на глада, подчинявайки на волята си местното население. Последиците са катастрофални. Тази стратегия води до изключително тежки хуманитарни кризи, а огромен брой хора се оказват принудени да напуснат домовете си. Нестабилността, предизвикана от недостига на храна, често се отразява и на самите екстремисти, ограничавайки достъпа им до ресурси и способността им да водят сражения.
- Зловещо и ефективно наказание
От дълги години групировките „Боко Харам“ и „Ал-Шабаб“ водят ожесточена борба с африканските сили за сигурност. Целта им е ясна – да принудят военните да се оттеглят, установявайки пълен контрол над обширни територии в няколко държави. Никак не е изненадващо, че те са особено активни в райони, в които достъпът до храна е затруднен – като щата Борно в Нигерия и южната част на Сомалия. Експертите подчертават, че местните жители са изключително недоволни от властите, повод за което е както недостигът на стоки от първа необходимост, така и високата безработица и цялостната несигурност. Това е прекрасна възможност за „Боко Харам“ и „Ал-Шабаб“ да увеличат влиянието си, привличайки много нови последователи. Терористите се представят за алтернатива на властите, обещавайки, че ще успеят да решат всички проблеми, от които страдат хората.
Съществуват сведения, че бойци на „Боко Харам“ неведнъж са раздавали продукти като ориз, спагети и бисквити в някои от най-бедните населени места в Борно. Местни жители разказват, че екстремистите демонстрират „привързаност и загриженост“, както и „откровено желание“ да помогнат на онези, които се намират в най-тежко положение. Анализатори допълват, че членове на „Ал-Шабаб“ прилагат сходни методи в Сомалия, привличайки по този начин нови попълнения в редиците си. Групировката предоставя храни, лекарства и други продукти на хора, живеещи в различни части на страната, а освен това оказва помощ за обработването на земеделски площи.
Това, разбира се, е само малка част от цялата картина. Успоредно със своите „хуманитарни“ дейности, двете организации водят ожесточени сблъсъци с антитерористичните въоръжени сили. Ако населението на дадено селище откаже да се подчини на екстремистите или реши да съдейства на властите, гладът се превръща в зловещо и изключително ефективно наказание. „Боко Харам“ използва тактики, включващи изгаряне на реколти, отравяне на водоизточници и налагане на забрани за земеделски дейности и риболов. Действията на „Ал-Шабаб“ не са по-различни. Терористичната групировка залага на блокирането на търговски пътища, като по този начин спира вноса на храни в редица населени места в Южна Сомалия. Това се забеляза особено ясно в периода между 2011 и 2012 г. Тогава бойци на „Ал-Шабаб“ попречиха на няколко хуманитарни агенции да достигнат до хора, нуждаещи се от спешна помощ, целта на което беше да се ограничи „вредното западно влияние“ в териториите под техен контрол.
- Задълбочаващи се проблеми
Последиците от използването на храната като оръжие в Борно и Южна Сомалия са, меко казано, кошмарни. Именно това е една от основните причини, поради които тези региони се намират в тежка хуманитарна криза през последните близо 15 години. Нападенията, извършвани от терористите, нанесоха тежки щети на местната инфраструктура, прекъсвайки пътищата за доставки. Производството на стоки от първа необходимост също понесе тежък удар, като редица земеделци бяха принудени да изоставят обработваните от тях земи. В резултат, икономиките на Нигерия и Сомалия се оказаха изправени пред огромни изпитания, а броят на хората, принудени да напуснат своите домове, се увеличи драстично.
В интерес на истината, всичко това оказва негативно влияние и върху самите групировки. Дейността им е силно затруднена от тежката ситуация, предизвикана от недостига на храна, а привличането на нови бойци се превърна в изключително сложна задача. „Боко Харам“ и „Ал-Шабаб“ на практика станаха жертви на кризите, които самите те предизвикаха. Двете организации все по-трудно осигуряват прехрана и медикаменти на своите членове, поради което много от тях дезертират. Според редица доклади, през последните години се забелязва зачестяване на случаите на екстремисти, които доброволно се предават на властите, искайки само едно нещо в замяна – храна.
За да се справят с тoзи проблем, „Боко Харам“ и „Ал-Шабаб“ започнаха да извършват повече нападения срещу малки населени места, плячкосвайки каквото могат. Това, обаче, води до значително обтягане на отношенията между групировките и местните жители, както и до откриването на нови фронтове на съпротива срещу екстремистите. Така, „Боко Харам“ се оказа принудена да прехвърли немалка част от бойците си на север, в района на езерото Чад. В същото време, ескалацията на напрежението между „Ал-Шабаб“ и някои общности в Южна Сомалия доведе до сформирането на милиции, основната задача на които е да се сражават с терористите. Всичко това, разбира се, не доведе до отстраняването на заплахата, която представляват екстремистките групировки, но нагледно показва как храната все по-често става причина за напрежение и кървави сблъсъци. Както местните власти, така и международната общност трябва да вземат спешни мерки, за да отговорят подобаващо на това предизвикателство, призовават експерти. Те са единодушни, че в дългосрочен план решението е едно – инвестирането на повече средства в най-бедните райони, което не само ще доведе до намаляване на бедността и неравенствата, но и ще стопи подкрепата, на която се радват някои терористични организации.
