Правилата за политическа онлайн реклама в България не съответстват на нуждите на цифровата ера.
България трябва да въведе липсващата в момента уредба за политическата онлайн реклама, която да гарантира прозрачност на финансирането на политическите играчи и автентични послания, насочени към избирателите.
Това се казва в доклад „Регулиране на политическите реклами в Европейския съюз“, изготвен от правозащитната мрежа Съюз за граждански свободи за Европа („Либъртис“). По частта за България е работил Българският хелзинкски комитет (БХК), видя Novinar.bg.
Целта на доклада е да установи как е регулиран пазарът на политическите реклами в пет държави (България, Унгария, Италия, Холандия и Словения ) от Европейския съюз, с особено внимание върху онлайн рекламите.
Изтъкнати са някои от основните опасения, които могат да засегнат свободните и честни избори и други основни ценности, признати в Договора за Европейския съюз.
Докладът препоръчва политическите субекти да използват само официални профили и да премахват „неавтентично“ съдържание.
В подкрепа на това е посочено, че според изследване на „Алфа рисърч“ над 33% от българите разчитат на прочетеното в социалната мрежа „Фейсбук“, която е най- популярната социална мрежа в България – за да се информират относно предстоящи избори.
Други повече от 17% се информират предимно от онлайн медии. В същото време регулациите за политическа реклама в страната нямат никакво отношение към интернет средата.
В доклада се посочва, че политическата реклама е много ефективен начин за достигане до различни сегменти от потенциални гласоподаватели. „Това е легитимна цел, защитена от правото на свобода на изразяване и свобода на информацията, и дори трябва да се насърчава, тъй като може да стимулира политическото участие и формирането на политически мнения.
Въпреки това, за да се гарантират свободни и честни избори, за политическата реклама трябва да има ясни правила.“
От изследваните държави Унгария е с най-сериозните законови пропуски по отношение на регулацията на политическата реклама. Един от основните проблеми е с държавно спонсорираните неправителствени организации, които получават държавно финансиране и използват платформата си да промотират настоящото правителство на Виктор Орбан.
От БХК, които съобщават за изследването, припомнят, че Европейската комисия представи през ноември 2021 година предложение за Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране. Предложението дава определение за политическа реклама и за това кой е политически участник.
Една от основните цели е да се подобри прозрачността. Законодателният акт за цифровите услуги (DSA), приет през юли 2022 г., вече изисква от платформите да разкриват самоличността на рекламодателите.
Също така предложението на комисията изисква да бъде предоставена информация за политическата принадлежност и финансирането на рекламите. С повишените изисквания за прозрачност комисията възнамерява да се бори и с дезинформацията и чуждестранната намеса в националните и европейските избори.