Кметът на Варна Благомир Коцев показва на регионалния министър Андрей Цеков свлачището на Рибарския плаж

Голямото лапане: 500 000 000 лв. потъват във Варна

През следващите години ще бъдат инвестирани над 500 млн. лв. в област Варна, като в тази сума не са включени средствата за агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Голямото лапане, което се подготвя, бе анонсирано от министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков на работна среща във Варна с областния управител проф. Андрияна Андреева, кметове от региона и депутати.

По време на срещата министърът информира, че в Приложение № 3 към Закона за държавния бюджет са включени 100 проекта на общини от област Варна за 387 млн. лв. Тези проекти трябва да бъдат изпълнени в рамките на три години по капиталовата програма за общините с финансиране от държавния бюджет. Към вчерашна дата в МРРБ са постъпили около 500 заявления за финансиране от общини.

„Очакваме този четвъртък от Министерски съвет да бъдат приети постановления за изпълнение на бюджета и за правилата за финансиране на капиталовата програма“, каза Андрей Цеков. Той допълни, че планът е подписването на договори да започне през следващата седмица. Кметовете не трябва да се притесняват, ако нямат пълна готовност с документите, каза регионалният министър. Той посочи, че ключът е те да бъдат изпълнени до края на 2026 г. По думите му заявленията може да бъдат подадени при осигуряване на пълна готовност.

Освен ресурса от капиталовата програма, община Варна има гарантирани 53 млн. лв., ако подаде проекти по програма „Развитие на регионите“ за периода 2021 – 2027 г.

Други 130 млн. лв. ще бъдат инвестирани чрез „Български ВиК холдинг“ ЕАД.

Магистрала „Хемус“

Най-важните пътни проекти за Варна са магистралите „Хемус“ и „Черно море“, каза регионалният министър.

По думите му с приемането на Закона за държавния бюджет проблемът със строителството на магистрала „Хемус“ е разрешен и подготовката на анекси започва.

Въпросът с възобновяване на строителството на първите три участъка – от Боаза до разклона за Плевен/Ловеч е организационен. Напредъкът на първия лот е около 46-47 %, за втория е около 26%, като пътната част в него може да напредне сериозно през тази година, но има големи съоръжения, чието изграждане ще отнеме по-дълго време, каза Цеков. По третия лот физическото изпълнение е около 46%.

Работата по следващите три участъка до разклона за Велико Търново (участъци 4, 5 и 6) може да започне през тази година. Има готовност за издаване на разрешение за строеж и за участък 9, вероятно около средата на годината. Там предстои да завършат отчуждителните процедури, каза Андрей Цеков.

По думите му тази година може да започне проектирането на участъци 7 и 8 – между Велико Търново и Търговище.

Магистрала „Черно море“

След кореспонденция с Министерството на околната среда и водите вече има две алтернативи на трасе за магистрала „Черно море“, каза регионалният министър. Той допълни, че до края на месеца или в началото на следващия се очаква да има рамкови споразумения за изработване на доклади за ОВОС, които са ключови в инвестиционната инициатива. Целта е да се изработят и внесат в МОСВ до края на годината, каза Цеков.

По думите му ще се търси предварително разрешение. „Надявам се тази година да има трасе, ОВОС, решение по ОВОС за това трасе и процесът по проектиране и строителство на магистрала „Черно море“ да е необратим“, заяви регионалният министър.

Изграждането на втори мост над Варненско-Белославското езеро е заложен и в двата варианта на магистрала „Черно море“, отбеляза инж. Ясен Йорданов, председател на Управителния съвет на АПИ. Според него, ако съоръжението се изпълни по т.нар. Червен вариант, ще може да служи като далечен обход на Варна, така че Аспаруховият мост да остане локален път в града.

Планира се и изготвянето на проект за ремонт на Аспаруховия мост (съоръжения 7-11). Проектът е стар, но е по-целесъобразно да се актуализира, посочи Цеков. Той допълни, че до започването на основния ремонт на моста ще се извършват дейности по поддръжка, така че състоянието му да не причинява неудобство на гражданите.

Скоростни пътища

Също за тази година е предвидено и са заложени средства в държавния бюджет за изработването на идейни проекти за модернизация на пътищата Дуранкулак – Варна и Силистра – Добрич – Варна, така че те да станат скоростни, съобщи Андрей Цеков.

„Това е началото на една инициатива, която ще допринесе за цялостен икономически ръст на региона“, допълни той.

В инвестиционната програма на АПИ за тази година е предвиден основен ремонт на 80 км и текущ ремонт на 70 км републикански пътища в област Варна.

По-значим ремонт ще бъде този на Дюлинския проход. За него има избран изпълнител, но решението се обжалва.

След приключване на процедурите по обжалване, през следващите месеци ще започне основен ремонт и на Айтоския проход.

Подписан е договор за изготвянето на технически проект и за обход на Провадия.

Вече има договор и стартира подготовката на строителството и на третокласния път Шумен – Провадия – Айтос. Проектът там е започван още през 90-те години, но е спиран неколкократно, работено е на парче, стана ясно от думите на министъра. Има сключен договор за проект на ПУП през януари. Ако бъдат спазени сроковете по договора и се получи качествен проект, строителството може да започне през 2025 г.

Има задание за основен ремонт и на пътя Добрич – Кардам, който е в тежко състояние, заради трафика.

„Има около 1.7 млрд. лв. в бюджета, от които 1 млрд. лв. са за магистрално строителство, останалите около 700 млн. лв. са за републиканските пътища в страната“, обобщи регионалният министър. Той допълни, че парите не са достатъчни за всичките ремонти, които са нужни. През последните години АПИ не може да изпълни инвестиционната си програма и наполовина.

С цел целесъобразно приоритизиране на инфраструктурните обекти в страната предстои подписване на договор със Световната банка за разработване на дългосрочна и краткосрочна стратегия, каза Цеков.

ВиК инфраструктура

Председателят на Управителния съвет на „Български ВиК холдинг“ инж. Лозко Лозев съобщи, че по програма „Околна среда“ 2021 – 2027 и по Плана за възстановяване и устойчивост ще се вложат средства за ВиК инфраструктура през следващите 3 до 6 години.

С 50 млн. лв. ще се ремонтира и изгражда ВиК мрежа в общините Девня и Долни Чифлик.

По отношение изграждането на водния цикъл на Варна инж. Лозев информира, че бенефициент е ВиК – Варна и от 150 млн. лв. по първа фаза са построени ВиК инфраструктура и съоръжения за около 95 млн. лв. Вторият етап трябва да приключи до края на 2026 г., като става въпрос за подмяна на съоръжения.

„Надявам се да има добра комуникация между ВиК – Варна и общината, за да изпълним в срок предвидените дейностите“, коментира Лозко Лозев. Той допълни, че контролът ще бъде засилен.

Срещата на регионалния министър с кметовете на област Варна е част от кампания на МРРБ за срещи на областно ниво с кметове и народни представители. Кметовете може да се обръщат към мен и екипа ми за всеки казус, каза Андрей Цеков.

След работната среща кметът на Варна Благомир Коцев запозна на място регионалния министър със свлачищата на Рибарския плаж в града. Ще се търсят средства за планиран мащабен проект за брегоукрепване и благоустрояване на района, каза Коцев.