Канада
Канада

Говорителят на Външно слуша японка вкъщи

Любомир Тодоров от село Карапелит се стяга за посланик в Канада

Смяна на караула предстои в амбасадата ни в Канада. От Отава наскоро се завърна досегашният посланик Бранимир Заимов, а след броени седмици в кабинета му ще влезе Любомир Тодоров, известен като говорител на външното министерство. „Най-после и на Любо“ се отвори парашутът“ за посланически пост, той го заслужава, понеже е self-made man“, твърдят дипломати.

Self-made означава самонаправил се, постигнал всичко със собствени усилия. Истина ли е, че новоизлюпеният амбасадор е от породата на редките „птици“, разчитащи на себе си? „Семейството ми е съвсем обикновено, роден съм в добруджанското село Карапелит“, казва говорителят на Външно.

Баща му Милчо и майка му Лиляна били учители в местното школо. Детството на Любчо преминало предимно в зубкане на книжки. Пакостите му се свеждали до бягства от часовете по пеене.

„Първия път, когато баща ми, преподавател по биология и химия, узна, че съм се „изпарил“, ме изкара на дъската, зададе ми трудни въпроси и ми завъртя двойката. Вкъщи ми заби два шамара и всичко мина като по ноти“, смее се дипломатът.

Като по ноти минало и обучението му в русенската английска гимназия. „Имаше период, в който аз и приятелят ми Вальо Стоянов, говорителят на експрезидента Желю Желев, се бяхме отдали на социо-психологически проучвания“, сеща се новоназначеният посланик. Двамата обикаляли из Русе и звънели на различни къщи с обяснението, че търсят квартира. Целта била да проследят реакциите на стопаните. При поредния експеримент вратата отворила едра миловидна жена. Чувайки какво търсят симпатягите, тя казала: „Аз имам трима сина, които отдавна са в София, момчешките лудории са ми известни, идвайте, ще ви пера, ще ви гладя!“

Любо и Вальо онемели. След кратко умуване решили да напуснат общежитието на гимназията, събрали багажа и се преместили. „Ех, чудесно си поживяхме при леля Гицка заключава събеседникът. Като абитуриент той участвал в тв състезание по бионика и заел първото място. Тъй като по онова време класиралите се в челната тройка на национални олимпиади автоматично ставали студенти, момъкът „яхнал розовото облаче на мечтите“ и вече се виждал на банката във Висшия машинно-електротехнически институт.

Истината излязла наяве няколко дни преди крайния срок за подаване на документите. „Вие не сте отличник от олимпиада и не можете да станете студент без да положите изпити“, отсякъл ректорът на лелеяния ВУЗ. Немарливостта била компенсирана с двуседмично висене над учебниците, което вкарало Тодоров-младши в специалността автоматика и телемеханика. Обаче преди да прекрачи прага на института, Любо трябвало да влезе в казармата.

Докато удрял крак на плаца, баща му изпратил депеша, че Министерството на външната търговия обявява конкурс за кандидат-студенти по тази специалност в Съветския съюз и Чехословакия. Войникът взел отпуск, явил се и се класирал на второ място. Първите петима трябвало да следват в изключително престижния московски Институт за международни отношения. Любо шашнал високопоставените служители, заявявайки: „Искам да уча в Прага, там ми е по-интересно.“

„Ако бе завършил „онзи“ институт в СССР отдавна да е станал посланик, ама е доста своенравен и упорит“, доверяват колеги на Тодоров. „Да, аз съм тъп и упорит Овен“, потвърждава той. В Прага бъдещият дипломат се обучавал по индивидуална програма и вместо за 5, взел курса за 3 години.

„Срамувам се от себе си, някои колеги следваха двойно, че и тройно по-дълго от мен, изкараха страхотен курорт в столицата на тогавашна Чехословакия, а аз приключих учението предсрочно“, въздъхва ударникът на студентския труд, който после завършил и Дипломатическата школа в Москва със специализация „Япония“.

На въпроса кой вятър го е отвял към Страната на изгряващото слънце, Любомир отговаря: „Колеги ме посъветваха: „Ти си момче-провинциалистче, нямаш връзки, избери някакъв рядък език, някаква по-екзотична държава, които ще те направят ценен кадър във Външно“, и аз се спрях на Япония.“

„Япония, значи, ви се е приискала, но в следващите 4 петилетки не се предвижда да бъдете назначен там“, отрязали Любо от отдел „Кадри“ на МВнР.

Късметът му проработил през 1991-ва, когато станал помощник-амбасадор в Токио. Тъкмо там срещнал и жената на своя живот – преводачката Миеко. Тя вече 10 години дели покрив с него в България.

„Миеко много харесва природата и народа ни, но се чуди как търпим мръсотията по улиците и бездомните кучета“, казва Любомир. Съпругата му готви отлично български ястия, майсторка е на мусаката. От нея говорителят на Външно прихванал „крастата“ да почива, потопен в гореща минерална вода

„Както всички японки, Миеко отговаря за онова, което не е свързано със службата на мъжа, вкъщи се чува нейният глас“, докладва случилият в брака си българин и признава, че жена му е по-голям дипломат от него. „Много е талантлива, понякога усещам, че ей така, лека-полека, ме е накарала да направя нещо, което никога не съм подозирал, че искам да свърша“, усмихва се широко Тодоров.