Ефективността на писмения труд е важно мерило за грамотността на един човек. Преди малко повече от сто години бащите на родния машинопис ясно са го заявили: „Който не пише на машина, не може да се нарече интелигентен“. При това „летвата“ е била вдигната доста високо и грамотността се измервала не просто със способността да ползваш клавиатура, а с качеството – скоростта и точността – на писмения труд. Грамотният, наученият на машинно писане човек не търси с поглед буквите и не подскача с показалци из клавиатурата, напред-назад; ръцете му, „поставени“ като на музикант, въвеждат текста бързо, без видимо усилие, без много шум. Именно с това ме впечатли една наскоро появила се у нас реклама: клавиатура, десет пръста, стенографска бързина – преди да ме разсмее надписът отдолу вдясно: QWERTY.
Инертност, липса на анализ и, разбира се, на първо място финансов интерес (със сигурност обаче не и ефективност!) – това са факторите, поради които QWERTY е все още най-разпространената подредба на клавиатура в пишещия с латински букви свят. Каквито и да са причините, довели напоследък до разпространението у нас на единия или другия вариант на наложената върху QWERTY „фонетична“ клавиатура, време е да си припомним защо през далечната 1907 г., десетилетия след появата на QWERTY, е създадена подредбата, наричана днес БДС. За създаването й е бил положен огромен труд от екип добре подбрани, подготвени за целта специалисти. Усилието се оценявало като необходимо, защото преди повече от век професионалистите ни в областта на бързописа са разбирали, че както и да адаптират подредбата на клавиатура QWERTY,, тя не би могла да се използва за ефективно писане на български език. Нещо повече, били са достатъчно осведомени, за да знаят, че подредба QWERTY не позволява ефективно писане и на английски текст.
Днес, когато всекидневно прекарваме часове в писане с клавиатура, а децата сядат пред компютъра в почти невръстна възраст, неудобствата на QWERTY стават все по-дразнещи, по-очевидни, според някои – дори и вредни. Сред англоезичните материали, на които съм попадала в интернет, има заглавия като “Каква е тази откачена подредба”, “Защо все още се използва QWERTY” или дори “Проклятието QWERTY”. Та нали още през второто десетилетие на миналия век Франк и Лилиян Гилбрет доказват, че умората, грешките при писане на машина и незадоволителната бързина се дължат именно на лошо проектираната клавиатура: неправилно позиционираните букви, липсата на редуване на пръсти и ръце, неразумно натоварване на лявата ръка, натоварването на безименни и кутрета наравно с показалци…
Има няколко хипотези за причините, довели до възприемането на толкова неефективна подредба. Според една от тях през 1860 г. създателят на пишещата машина Кристофър Шоулз съзнателно разбъркал буквите, за да ограничи скоростта на писане и оттам “блокирането” на разположените в кръг чукчета на често следващи се букви. С други думи, решенията за подредба на клавиатурата са били обвързани с една механика, която отдавна вече не е актуална. Още след пренареждането на чукчетата във вид на дъга самият Шоулз, който очевидно не бил удовлетворен от първоначалното си решение, го ревизира. По това време обаче вече се било завъртяло производство и обучение; създадени били школи, учебни материали и машинописци. Икономически интереси не допуснали популяризирането на новата подредба.
Ние, българите, трябва да се гордеем с това, че ергономична българска клавиатура е създадена много преди в света дори да се заговори за ефективен машинопис. Основните принципи, които днес определят оценката за качествата на една или друга клавиатурна подредба и на които малко други клавиатури действително отговарят, са били успешно приложени у нас в далечната 1907 г.! Можем да се гордеем и с вековната си традиция за обучение по десетопръстно писане – с методиките, школите, учебните помагала, медалите от състезания. Не е повод за гордост обаче това, че така лесно и почти „без бой“ вече три десетилетия допускаме невежеството и безотговорността да заличават плодовете на столетие квалифициран труд.
Докато в Чехия, Япония, Канада или САЩ учениците от малки се обучават на грамотно писане с десетопръстен бързопис в часовете по език, докато от следващата есен в щата Илинойс задължителното обучение по писане на първолаците ще е ЕДИНСТВЕНО машинопис, в България такова обучение от години вече няма, а нищо не подсказва и че се планира. Докато в Русия се създават ергономични кирилски клавиатури за компютри и мобилни телефони, пригодени за грамотно писане на руски текст, то у нас, в България, се финансират една от друга по-неръкопригодни „фонетични“ адаптации на QWERTY; или като в рекламата за мобилен телефон просто се предлага… QWERTY! Форумите са задръстени с молби на отчаяни любители на „кирилското“: Търся руска клавиатура… други пък споделят подигравките на продавачи: ти на Кирил и Методий ли ще пишеш СМС?
Много се тръби за неграмотността на българчетата – заменяли „ъ“ с „а“, „щ“ с „шт“, „ю“ с „иу“ и „я“ с „иа“, бъркали кирилица и латиница и дори общували в чат с шльокавица вместо на „грамотната“ латиница. Причините за тази нова неграмотност вероятно са и много, и комплексни. Има обаче очевидни отговори, при това с простички решения. Българските деца са принудени да пишат на една или друга неудобна за писане „фонетика“ или, с по-малко неудобство, на обогатената с цифри латиница, наричана „шльокавица“, защото никой в училище, у дома, в школи или занимални не ги учи да пишат с подходяща за писане на български текст клавиатура; много от тях дори не разполагат в домовете си с клавиатура, надписана на кирилица.
Децата ни пишат на български със смесица от кирилски и латински букви, защото часове наред пред компютъра общуват на латиница; бъркат „ъ“ с „а“, защото QWERTY няма и еквивалент на буква „ъ“; пишат „ношт“ вместо „нощ“ под влияние на „шльокавото“ „no6t“; пишат неефективно, мъчително за ставите и за очите, защото клавиатурите, на които пишат, не са създадени за ефективно писане на български текст. И докато в магазините ни безнаказано се продават клавиатури с нечетлив или изобщо липсващ БДС, докато в училищата ни не се предлага адекватно на века, в който живеем, обучение по писане – като важна част от обучението по български език – това едва ли ще се промени. Сто години след създаването на ергономичната българска клавиатура децата ни не пишат нито грамотно, нито точно, нито дори много бързо, защото никой не им създава условия за това. Защото сме допуснали решенията да вземат хора, за които по-важни от грамотността, от здравето и образованието на нашите деца са нечии QWERTY-интереси, каквито и чиито да са те.
