Хинков: Възможността за избор на екип в болниците се използва неправомерно

Депутатите от Здравната комисия възложиха на МЗ да изготви цялостен анализ за състоянието на спешната помощ у нас

Неправомерно се използва възможността за избор на екип в болниците. Това каза министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков по време на заседанието на парламентарната комисия по здравеопазване.

Министърът пое ангажимент до края на февруари да докладва пред комисията за резултатите от проверки, които се извършват в някои болници.

Спазването на нормативните текстове, указани в наредбата за достъп до медицинска помощ, както и засилен контрол върху спазването ѝ, е един от начините да се намали доплащането от страна на пациентите, допълни той. В наредбата пише, че изборът на екип става по искане на пациента, след като е настанен в болницата, а не преди това, посочи още той.

Другият аспект в борбата с доплащането от страна на пациентите не може да се осъществи, каза още министър Хинков и обясни, че това е така, защото е свързан с роенето на болниците. „Имаше опит да се въведе мораториум върху сключване на договори между болниците и НЗОК, но той отпадна при гласуването в парламента“, припомни министър Хинков.

Министър Хинков посочи още, че отново ще поиска Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ да направи комплексна оценка дали е необходима болница с 550 легла, която да бъде построена до Казичене, визирайки проект на „Сърце и мозък“.

След въпрос за гладните стачки на шофьорите в Столичната спешна помощ Хинков заяви, че има „изкуствено завишени проблеми“ в Центъра за спешна медицинска помощ в София и припомни, че в бюджета за тази година са предвидени близо 20 млн. лв. за по-високи заплати на ангажираните в сектора.

Проблеми има и в спешните отделения на болниците, призна Хинков, след като стана ясно, че на депутатите е предоставено писмо от фондация „Даная“.

Има стандарт за спешна медицина, има ясна формулировка какво се прави при спешни състояния, има протоколи вкл. и в „Пирогов“. Ясно са описани регламентите за действия в спешните състояния, независимо от това има пропуски. Не мога да кажа къде е вината, има втора проверка, трябва да излязат данни, каза Хинков.

Друга спешна болница, МБАЛ „Св. Анна“ във Варна, бе обект на въпрос от депутата от ПП-ДБ Ивайло Митковски. Той настоя за незабавна проверка от Министерството на здавеопазването тъй като въпреки получения кредит болницата продължава да трупа просрочени задължения заради лошо управление.

Здравният министър обясни, че ще бъде направен нов одит на лечебното заведение, което по думите му е декапитализирано. „Другият сериозен проблем е, че кадрите на болницата биват „изсмуквани“ от частни болници от Бургас, а в момента има искане и за разкриване на структура на столичната „Св. София“ във Варна, което допълнително ще задълбочи кадровите проблеми в МБАЛ „Св. Анна“, каза Хинков.

Председателят на здравната комисия коментира, че вероятно е дошло време да се извърши преоценяване на капитала на дружествата, тъй като отдавна не отговаря на вписания в Търговския регистър. Костадин Ангелов даде пример с УМБАЛСМ „Пирогов“, която по регистър е с 34 млн. лв. капитал, а „има апаратура за 300-400 млн. лв.“. Хинков призна, че има сериозно разминаване между вписан и действителен капитал на болниците, но предположи, че подобна оценка би била разход, който министерството не може да си позволи.

От Възраждане попитаха министъра какво е предприел за решаване на острата криза с медицинските сестри. В отговор той призна, че не е направил „почти нищо, тъй като МЗ не може еднолично да реши кадровия проблем„. По думите му тук трябва да помогнат и съсловните организации.

Признавам своето безсилие, не можем да намерим тези хора, обърнете се и към висшите медицински училища за повече прием. Това е проблем на цялата държава, каза той и допълни – Другият голям проблем са държавните болници, за които в един момент ще трябва да се решава какво ще стане с тях. Наливаме средства, но това не може да продължава. Трябва да се помисли как да се ангажира частният капитал, който е агресивен и има своите права. Не можем да решим проблема с мораториуми, трябва да се вземат трудни решения.

По време на заседанието беше гласуван Проект за решение за необходимите действия за изграждане, оборудване, пускане в експлоатация и кадрово обезпечаване на Националната детска болница от „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД, внесен от Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Костадин Ангелов, Джевдет Чакъров, Васил Пандов и Александър Симидчиев.

Проектът беше приет единодушно, с него се вменяват определени задължения на министъра на здравеопазването и на ръководството на инвестиционната компания. Депутатите решиха в 7-дневен срок министърът на здравеопазването да представи отчет за извършените до момента действия по проекта за националнна детска болница, разпределянето на средствата от здравната компания и постигнатите резултати.

В 30-дневен срок здравното министерство трябва да представи план за ускорено изграждане, оборудване и пускане в експлоатация на болницата, с осигурено кадрово обезпечаване.

Освен това министърът на здравеопазването се задължава да предоставя ежемесечен отчет за изпълнението на плана за ускорено изграждане на болницата, изготвен съвместно с Обществения съвет и директора на инвестиционната компания. Ангелов отправи и предложение да бъде създаден сайт, в който да се публикува цялата информация по проекта за Национална детска болница.

От „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ обявиха, че вече имат график, според който за строителство за заложени 28 месеца, но предстои събаряне на стари сгради и подготвяне на терена.

От Обществения съвет изтъкнаха, че има противоречия в нормативната уредба, които биха могли да създадат проблеми за функционирането на болницата и поискаха съдействие от народните представители за отстраняването им.

На заседанието депутатите бяха запознати и с проект за откриване на Факултет по обществено здраве и здравни грижи в Нов български университет. Предвижда се в него да се обучават акушерки и медицински сестри.

Мнозинството от депутатите изразиха подкрепа за проекта на НБУ, той беше адмириран и от съсловната организация на специалистите по здравни грижи, предвид липсата на такива кадри в здравната система. Проф. Андрей Чорбанов от ИТН се обяви против с аргумента, че има достатъчно такива факултети у нас, а НБУ няма традициии в медицинското образование.

В края на заседанието народните представители задължиха Министерството на здравеопазването да подготви анализ за състоянието на спешната помощ у нас. Всички документи трябва да бъдат предоставени до 31 март. Докладът трябва да съдържа данни от проверки на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ във всички спешни звена в страната.