Хранителни добавки с непозволени съставки от Китай и Испания са достигнали до българския пазар. Това съобщи пред „Новинар“ изпълнителният директор на Агенцията за безопасност на храните Йордан Войнов. Заради неправилно етикетиране и маркировка са иззети над 700 артикула. Лаборатория в Хамбург е установила, че съдържанието, изписано на етикета на въпросните хранителни добавки, не отговаря на реалните съставки на продукта.
Липсва статистика за количеството хранителни добавки, които всяка година се внасят на българския пазар, тъй като търговията в еврозоната е свободна, обясни Войнов. След присъединяването на страната ни към Европейския съюз през 2007 г. отпадна разрешителният режим. Единственото изискване към вносителите на хранителни добавки е да представят пред съответната Районна здравна инспекция етикет, в който задължително трябва да опишат съдържанието на продукта, неговото предназначение и начин на употреба, какви са евентуалните странични ефекти и срокът на годност, уточни пред „Новинар“ диетологът проф. Донка Байкова.
Агенцията по безопасност на храните продължава проверките на добавките, като резултатите от тях ще станат ясни в края на юни. Преди дни самият Йордан Войнов призна, че ведомството все още не може да се справи с добавките, които заливат пазара. Войнов разказа, че преди години контролът е бил още по-занижен.
Той цитира случаи, в които търговците на медикаменти са заобикаляли закона и са предлагали лекарства като хранителни добавки, за да пласират продукта си по-лесно в търговската мрежа. Те „прескачали“ задължението всеки медикамент да се регистрира, което отнема доста време, и директно го пласирали в търговската мрежа като хранителна добавка, за която няма подобни изисквания. Сериозен проблем е и нерегламентираната продажба на добавки в интернет. Търговията с подобни продукти трябва да става само на регламентираните от Закона за храните специализирани магазини, припомниха от Агенцията за безопасност на храните.
Полезността им е силно преувеличена
Благоприятното влияние на хранителните добавки върху здравето ни е силно преувеличено. Те са предназначени единствено да компенсират липсата на достатъчно витамини и минерали в храните, припомни Донка Байкова. На този етап няма изследвания, които да доказват, че хранителните добавки имат лечебен ефект. Затова и в закона е записано, че те по-скоро спадат към храните, отколкото към медикаментите. Това е и причината да се търгува свободно с тях.
Употребата на хранителни добавки може да има тонизиращ ефект, но е възможно да се появят и странични ефекти като сърцебиене, високо кръвно налягане и прилошаване, подчерта диетологът. „Много трудно се прави експертна оценка, тъй като някои хора приемат добавки, но заедно с това са подложени и на медикаментозна терапия. Не е ясно дали се касае за взаимодействие между лекарства при лечение на болести, или тези неразположения се дължат на добавката“.
