Хубаво е да броим възторзите, докато някои броят провалите

Времето е безмилостно. То оставя траен отпечатък върху телата и душите ни. Каквото сме преживели в миналото, по някакъв начин продължава да напомня за себе си, независимо от обстоятелствата днес. Трупаме тъга, за да ценим красотата, осъзнавайки колко мимолетен е животът.

Хубаво би било да оставим миналото на самото минало, но всъщност това няма как да се случи. В края на краищата ние сме всичко, което ни правят нашите спомени.

Живот без спомени е празен живот.

Как да забравиш първата целувка? Онази първа любов, която буквално твори всеки следващ миг, защото идващите любови равняваме по нея. Защото невинността на първото „Обичам те“ отеква като рефрен в съдба, която обикновено не е като в приказка…

Сега е пролет и, въпреки дъждовните дни, май е вдъхновяващ. Щастието не зависи от прогнозата за времето. Няма ден от календара, който да не заслужава да бъде отпразнуван. Понякога трябва да се погледнем отстрани, за да проумеем, че сме истински късметлии.

От нас зависи да живеем настоящето така, че да бъдем щастливи. Хубаво е да броим възторзите, докато другите броят провалите. Мисълта за това какво притежават останалите и непрекъснатото сравнение с тях краде от собственото ни щастие, защото сме различни и на всеки е отредено чрез какво и колко да бъде щастлив.

Да харесваме себе си такива, каквито сме е, е от изключителна важност да ценим красотата на настоящия момент. Не сме тук, за да живеем според чужди очаквания и изисквания. Ако разбираме добре себе си, нямаме основание да се връщаме към тъгата, която миналото пази най-добре. Смятаме ли, че постъпваме правилно, никой не е в състояние да ни съди.

С трупането на опит ние помъдряваме и все по-ясно осъзнаваме какво трябва да загърбим. Понякога да се оттеглиш е стъпка напред. Понякога да забравиш е повод за нова крачка.

Белезите от вчера са поуките, без които не можем. Именно те затвърждават в нас неизбежната истина, че животът се състои в дребните неща, в щедростта на любовта и в силата на истината.

Останалото, както казваше дядо ми, е лъжа и измама.

Поетът Добромир Банев, специално за Novinar.bg