Легендарната френска актриса, икона на 60-те години на миналия век и пламенна активистка за правата на животните Брижит Бардо почина в неделя на 91 години.
„Фондация „Брижит Бардо“ съобщава с огромна тъга за смъртта на своята основателка и президент Брижит Бардо – световноизвестната актриса и певица, която избра да изостави престижната си кариера, за да посвети живота и енергията си на хуманното отношение към животните и на своята фондация“, се казва в прессъобщение, изпратено до агенция „Франс прес“, без да се уточнява денят или мястото на смъртта ѝ.
Бардо – една от най-красивите жени и секссимвол от средата на 50-те и 60-те години, беше олицетворение на женската еманципация на следвоенна Франция.
Родена в Париж, Бардо се качва на сцената на 15-годишна възраст, след кратка кариера като манекенка. От корицата на списание Elle (1950) и е забелязана от кинорежисьора Роже Вадим, който я запалва за киното.
След 1952 г., когато дебютира в киното, тя играе в 47 филма, но световна слава ѝ дава „И Бог създаде жената“ през 1957 г. Играе още в „Парижанката“, „Големите маневри“, „Бабет отива на война“, „Вива Мария“, „Булевардът на рома“ и др.
Бардо остави две знаменателни сцени в историята на киното: неистово мамбо в ресторант в Сен Тропе в „И Бог създаде жената“ и гол монолог в началото на „Презрение“.
Красотата и излъчването на Брижит Бардо са вдъхновение за френските интелектуалци. Тя е тема за есето на Симон дьо Бовоар „Синдромът на Лолита“, където е представена като „локомотив на женската история“ и първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.
Бардо е използвана за модел за прочутата скулптура на Мариан – символът на Френската република, създадена от скулптора Ален Аслан в края на 60-те години на миналия век, вдъхновена от емблематичната актриса Бардо и превърнала се в символ на модерността, освобождението и Френската република, смесвайки образа на актрисата с републикански атрибути като фригийската шапка и предизвиквайки дебати и очарование.
През 1973 г. Бардо се оттегля от развлекателната индустрия и се посвещава на защита на животните. През 1985 г. става носител на Ордена на Почетния легион, но отказва да приеме наградата. В началото на века прави рядко завръщане в обществения живот на Франция с критика срещу имиграцията и исляма, за което е глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.
