Външно министерство показа огромно пренебрежение към малцинството, твърди лидерът
Илия Илиев е роден през 1975 година. Завършва право и публична администрация в Югозападния университет „Неофит Рилски”. Той е председател на партия ДРОМ, общински съветник в Столичния общински съвет от групата на ГЕРБ. Председател е на постоянната комисия по демографска политика и превенция на социалните рискове.
– Г-н Илиев, скоро в страната ни се върнаха експулсираните от Франция роми. Основателни ли са обвиненията, че България е останала безучастна към съдбата им? Вярно ли е това?
– Ние от ДРОМ първи се обявихме против решението на Франция да експулсира ромите от нейната територия. Според нас действията на правителството там са много необмислени и прибързани. В много западни медии се изписа, че президентът Никола Саркози успя с експулсацията на роми да събере позитиви и да вдигне собствения си рейтинг. Най-тревожно е това, че с екстрадацията на български граждани Франция накърнява авторитета на българската държава като равнопоставен член на ЕС. Поради тази причина реакцията на външното министерство трябваше да бъде активна и да защити достойнството и авторитета на българската страна. Все пак става въпрос за български граждани. Те са роми по традиции и обичаи, но когато тези хора си извадят лична карта, на нея пише „гражданин на Република България”.
– Вие ще реагирате ли по някакъв начин на действията на Франция?
– С екстрадацията на български роми се нарушава директива №38 от 2004 година, според която всеки европейски гражданин и членовете на семейството му имат право да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки на съюза. От ДРОМ възнамеряваме да сезираме Европейския съд за правата на човека в Страсбург за действията на държавата Франция. Надяваме се съдът да отсъди справедливо. Няколко международни организации, както и председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа заявиха, че това не са подходящите мерки за подобряването на ситуацията с това уязвимо малцинство. Не могат всички роми да се поставят под един общ знаменател. Всеки престъпник трябва да се наказва съгласно закона на съответната страна. Не може обаче държава членка на ЕС да нарушава основните договорености, залегнали в договорите за присъединяване към съюза. Това ще бъде сериозно осъдено от европейските организации и те няма как да замълчат пред тези непремислени действия на Франция. Надяваме се и разчитаме България да последва примера на Румъния, където политиците и институциите защитиха своите граждани.
– Какво се случи с екстрадираните роми?
– Доколкото разбрахме, никой представител на държавата не ги е посрещнал на летището. До момента те не са се обърнали към нас за помощ. Поради това предполагаме, че за момента се чувстват добре.
– Българските роми в чужбина прибягват ли до помощта въобще на представителствата на държавата ни там?
– Европейските институции използват термините „пътуващи хора” или „уязвима група”, когато става дума за ромите. Това означава, че става въпрос за хора, които наистина не си знаят правата, нямат образованието и компетентността да се защитават. Поради това ние и държавата трябва да направим така, че техните права да бъдат спазвани. Със сигурност обаче щом българските роми търсят препитание в други страни, те нямат доверие в нашите институции. Данните ни също така сочат, че от гледна точка на правата и задоволяването на основните потребности представителите на етническата група се чувстват много по-добре зад граница.
– Липсата на реакция от страна на българското правителство не значи ли, че държавата просто не признава ромите за свои граждани?
– Все пак в момента сме в сезона на отпуските, повечето от институциите са в почивка. Мисля обаче, че когато става въпрос за такъв сериозен казус, с който цяла Европа се ангажира, външното министерство трябваше да предприеме по-сериозна защита на правата на гражданите си.
– Има ли официална информация колко души от малцинството са извън страната и с какво се препитават?
– Независимо дали това са роми или турци, важното е, че те са в много тежко социално положение. Обикновено у нас тези хора не намират работа, с която да си изкарват хляба, и затова я търсят на друго място. Никой не може да ги лиши именно от това им право. Поради това според нас ЕС трябва да предприема по-адекватни и по-конкретни мерки за интеграцията на малцинствата. Виждаме, че този проблем става все по-сериозен не само за отделните страни, а и като цяло за ЕС.
– Какви според вас трябва да са тези конкретни стъпки?
– Съюзът трябва да въведе санкции за страните, които не провеждат политика за интеграция на малцинствените групи. Както има санкции за нереализирането на ангажименти по отделните политики в областта на земеделието и вътрешния ред например, така трябва да има и такива за несправяне с интеграцията на ромите. Както виждаме, дори и една от най-мощните страни в ЕС – Франция става потърпевша от неправилната политика и маргинализирането на тази група от обществото. Санкцията трябва да бъде колкото за всеки един неизпълнен ангажимент от страната членка. Не може да се подценяват проблемите с малцинствата, защото това може да застраши целостта на ЕС. От всяка една държава трябва да се очаква да има целенасочена политика за ромите. Не както е било досега у нас – никаква дейност, никаква работа. Тук-там се защитават проекти от разни неправителствени организации, изпират се някакви пари, които после отиват в джоба на някого. Като цяло обаче липсва цялостна визия и политика, която да превърне ромите в пълноценна част от обществото. Не може цяла Европа да тръби от 15 дни за експулсирането им от Франция, а само нашата страна да остава пасивна по този казус. Смятаме, че трябва да има сериозна намеса на външното министерство, за да можем да намерим финансова и политическа подкрепа от ЕС за разрешаването на такъв сериозен проблем с малцинствата.
– От дълги години се говори, че парите за малцинствата се ползват от НПО-та за лична облага, а не за реална интеграция. Верни ли са тези твърдения?
– Неправителственият сектор всъщност усвоява много малък процент от евросредствата, предвидени за малцинствата. Нещата не трябва да се свеждат само до финансирането, а до прокарването на държавна политика. В момента на пръсти се броят представителите на тази етническа група, които да работят в публичната администрация. Със сигурност те са под 1 процент. Много сме закъснели например с въвеждането на изискването в публичната сфера пределен процент от служителите да бъдат представители на малцинствата. Този квотен принцип би трябвало да важи и за сферата на образованието, на здравеопазването. Така ще се улесни процесът на интеграция. На ромите у нас се гледа с голямо недоверие. Те са отблъсквани масово от всички държавни институции. Поради тази причина тази прослойка от населението се отдръпва и изолира все повече. На това се дължи и огромното недоверие, с което тези хора гледат на заобикалящите ги и на държавността.
– Какви сигнали получавате за дискриминация спрямо ромите?
– Има много случаи на нехайно отношение към ромите от страна на лекарите. В редица случаи безотговорността на медиците към ромските пациенти води и до тяхната смърт. Сред тях са бременни жени и родилки. Случаите на дискриминация на расова основа от страна на лекарите са стотици. Картинката е грозна и много тежка. Поради това ние ще направим много сериозен анализ на всички сигнали и за всеки отделен случай ще предприемем законови действия, за да могат тези хора да търсят правата си пред българския съд. Лекарите наскоро поискаха насилието върху тях да се наказва тежко, подобно на санкцията при нападение над полицай или военен. Тук изниква въпросът защо един човек може да посегне на един доктор. Обикновено се случва, когато не е доволен от предоставената медицинска помощ. Първо трябва да се запитаме защо са зачестили случаите на нападение над медицински лица и тогава лекарите да искат защита. Щом такива инциденти стават твърде често, означава, че има проблем с дискриминацията в здравната сфера.
– Може ли да говорим за липса на цялостна европейска политика относно малцинствените групи?
– Изискванията и критериите на ЕС са залегнали много добре още в рамковата конвенция за защита на малцинствата, която България подписа през 1997 година. Там пише, че страните членки трябва да провеждат политика за интеграцията на малцинствата в държавните институции в обществото, в сферата на образованието и здравеопазването. Тези критерии все още не се спазват от страната ни. Рамката е поставена, но контролът не е достатъчен от страна на ЕС. Това от своя страна прави страните лениви да предприемат конкретни действия за спазването на конвенцията.