Индексация на инфраструктурните договори и нови компенсации за небитовите потребители на ток гласуваха депутатите с бюджета за 2024 г. Трети ден народните представители приемат на второ четене текстовете на бюджета.
В преходните и заключителните бяха одобрени промени в няколко други закона.
Спор предизвикаха промени в Закона за обществените поръчки, с които се допуска договорите по инфраструктурните проекти да може да бъдат индексирани с до 50% заради увеличение на цените на строителните материали.
От „Демократична България“ се противопоставиха индексация на договори да има и през 2024 г. Те се въздържаха от гласуване заедно с депутати от Продължаваме промяната. „Не е налице причина за това, последните шест месеца се наблюдава дефлация на строителните материали. Държавата не трябва да носи риска на частни субекти. Договореностите са между възложител и изпълнител“, каза Йордан Иванов от ДБ.
Той обяви, че в МРРБ има заявени за индексация договори за 1.026 млрд. лв., но ведомството няма пари да ги уважи. „Как ще се избира на кой да се направи индексация, и на кой не? Не трябва да стои въпросът някой министър сам да решава на кого да плати, закото така се отваря врата за корупция“, посочи Иванов. И подчерта, че наред с обществените поръчки се допуска индексация и на порочните инхаус договори като тези, сключени за изграждането на магистрала „Хемус“.
Иванов обяви, че ПП-ДБ в началото на 2024 г. ще внесат законови промени, които да прекратят индексациите.
Бившият министър на регионалното развитие Николай Нанков, сега депутат от ГЕРБ, обясни, че с тези промени се уреждат стари отношения, за които са възникнали трудности от непреодолими сили като ковид и войната в Украйна. Освен това се дава възможност да се поправят стари „каши“, направени от предишни редовни и служебни правителства, каза Нанков.
Румен Гечев от БСП поиска изрично да е записано, че индексацията ще се прави според инфлацията на НСИ, а не при „съществено увеличение на цените на основни стоки, материали и услуги“. „Пак подписваме празни чекове, без да знаем каква методика ще направи МС“, каза Гечев.
Друг спорен момент бе около отчисленията от печалбата, които и догодина ще правят енергийните дружества към фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Производителите и търговците на електроенергия ще продължат да правят целеви вноски във фонда, които ще бъдат определяни от Министерски съвет.
В закона няма изрични текстове, че с тези вноски ще се покриват отново разходите на бизнеса при повишение на цените на електроенергията. По предложение на Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски обаче е записано, че детски градини и ясли, училища, читалища, храмове и манастири ще бъдат компенсирани за всички разходи за електроенергия над регулираните цени.
От „Възраждане“ се обявиха против компенсации за тока на големите предприятия и ако има такива, те да са само за дребния бизнес. „Министерството на финансите иска да прибере тези пари. Тази година енергийните вноски към фонда са за 800 млн. лв. Те трябва да останат във фонда като буфер за бъдещи ръстове на цените“, призоваха от „Възраждане“
От „Демократична България“ се противопоставиха на събирането на вноски от енергийните дружества да продължи и през 2024 г. „Ценовите тавани бяха определени, когато цените на тока експлоадираха. Пазарът се нормализира, не бива да изкривяване свободната конкуренция“, каза Владислав Панев. Той обясни, че се ограничават инвестициите в нови мощности и в съхраняване на енергия. „Ако МС определя ценови тавани икономическият стимул за съхраняване на енергия изчезва и губим стотици милиони левове от инвестиции в тази област“, каза Панев.
Разпоредбата обаче получи подкрепа. След гласуването Асен Василев благодари и заяви, че ако беше отпаднала, догодина фирмите щяха да плащат всичко над 200 лв. за мегават час. „Тогава инфлацията щеше да скочи и това да застраши членството ни в еврозоната“, каза Василев.
